Решение № 4408 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ Земеделие /, чрез процесуален представител, срещу Решение 127/08.08.2022 г., постановено по адм. дело 406/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения относно това, че процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 32а от Наредба 3 във вр. с чл. 27 от ЗПЗП, същият е мотивиран, издаден при липсата на допуснати съществения нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон, като необосновано и неправилно съдът е приел обратното. В касационната жалба са изложени и подробни съображения, защо следва да се приеме, че при декларирана от земеделския производител обща площ за подпомагане по СП (основна) в размер на 5,4 ха, за установена такава следва да се счита 5,23 ха, съответно процент на наддеклариране 3,25 %, обосноваващ определената санкционирана площ съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Сочи, че конкретните фактически основания за това се съдържат в представения Доклад за проверка на площи, редовно връчен на М. Алексова. Подробни аргументи в подкрепа на тези си тези развива в касационната жалба и настоява за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба М. Алексова, чрез процесуалния си представител адв. К. Руев, в нарочно депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Адв. Руев претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кюстендил е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-100-6500/3631#2 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който спрямо М. Алексова е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 115,63 лева, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове СП-основна по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 10/240620/72010, на основание чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо във вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 166 ДОПК. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че М. Алексова е подала Заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/240620/72010 вкл. и по Схемата за обвързано подпомагане за плодове СП основна. Съобразно приложената към заявлението Таблица на използваните парцели 2020 г., по СП (основна) са заявени за подпомагане парцели с композитни номера, както следва : БЗС 22071-46-1-2, с площ от 0,17 ха и БЗС 22071-52-1-3 с площ от 5,23 ха, находящи се в землището на с. Долна Гращица, община Кюстендил, с посочен код на отглежданата култура - череши. Общата площ, заявена за подпомагане по СП (основна) възлиза на 5,40 ха. На 17.11.2020 г. служители на РТИ към ОД на ДФ "Земеделие" - Кюстендил са извършили проверка на място чрез дистанционен контрол с обхват така заявените за подпомагане по всички схеми парцела (вкл. и трети парцел, който не е заявен за подпомагане по СП (основна)), резултатите от която са отразили в Доклад за проверка на площи по заявка 408019. Съгласно отразените в него релевнатни за спора констатации БЗС 22071-46-1-2, с площ от 0,17 ха, е определен за недопустим за подпомагане по СП (основна), без да е конкретизирана причината за това; съответно БЗС 22071-52-1-3 с площ от 5,23 ха като допустим за подпомагане по същата схема. Докладът е изпратен на земеделския производител с уведомително писмо, с препоръчана пощенска пратка, за която няма данни да е получена от лицето, като писмото е обявено и на сайта на ДФ Земеделие . На 01.12.2020 г. Алексова е подала декларация съгласно чл. 32 ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда прилагане на схемите за директни плащания (наричана по-долу само Наредба 3/17.02.2015 г., бел. моя), с приложени документи (фактури), удостоверяващи изискуемият минимален добив череши от коментираните два БЗС. На 02.03.2020 г. на М. Алексова е оторизирана и изплатена сума по СП (основна) за кампания 2020 в размер на 11 834,78 лева. С Писмо изх. 02-100-6500/3500/21.08.2021 г., връчено на 08.07.2021 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие е уведомил М. Алексова за образуване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради недължимо платена сума, съответно на 13.07.2021 г. е постъпило и възражение от земеделския производител. Последвало е издаването на процесния АУПДВ, констатациите в който се свеждат до това, че след извършен допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на декларираните парцели по СП основна, посоченият в Таблица 1 парцел - БЗС 22071-46-1 с площ от 0,17 ха се явява недопустим; при извършването на калкулациите по СП-основна в следствие на технически пропуски, недопустимостта на парцела не е взета в предвид, и на Алексова е изплатена сума в размер на 11 834,78 лева по схемата; допуснатият технически пропуск е наложило повторното преразглеждане на подаденото от Алексова заявление, което е потвърдило изначалната недопустимост за подпомагане на коментирания парцел по СП-основна; след прекалкулация изчислената полагаща се финансова помощ по СП- основна е в размер на 10 719,15 лева, съответно разликата то 1 115,63 лева до пълния размер на изплатената сума съставлява недължимо платена и подлежи на възстановяване. В хода на съдебното производство, по искане на ответника е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по което е кредитирано изцяло от съдебния състав и съобразно него е прието за установено, че документите, доказващи реализирана продукция, приложени към декларацията по чл. 32 ал. 1 от Наредба 3/17.05.2015 г. се отнасят и за двата декларирани за подпомагане парцела; след извършено собствено дешифриране вещото лице е посочило собствените си установявания (констатирало е липса на посочени такива от органите на ДФ Земеделие , при констатация в същия доклад за съответствие на декларирана площ, както и на основната отглеждана култура - череши) относно причините поради които част с размер от 0,07 ха от БЗС 22071-46-1-2 с общо площ от 0,17 ха би могла да се приеме за евентуално недопустима, а остатъкът от 0,1 ха за допустим за подпомагане, като съображенията на вещото лице са свързани с установеното от него след проверка на място, че плододаващи дървета череши през 2020 г. е имало на посочената площ от 0,1 ха; съобразно тези собствени на експерта установявания е прието, че процента на надделкларирата към общо установената площ по СП основна съгласно чл. 19 от Регламент 640/2014 г . на Комисията е 1,31 %. При разпита си вещото лице е категорично, че липсва обосновка на длъжностното лице, извършило дистанционния контрол, с която цялата площ на БЗС 22071-46-1-2 е приета за недопустима за подпомагане, както и че посоченият парцел не би следвало да се разглежда като два отделни за нуждите на прилагане на мярката. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Според решаващия състав оспореният АУПДВ е немотивиран тъй като препраща към доклад за проверка на площи (последният невръчен на лицето), който също не съдържа релевантни съображения. В резултат на това неясни са останали конкретните факти, обосновали извода на органа за недопустимост за подпомагане на процесния парцел. Липсват фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че недопустимостта за подпомагане посочения парцел обуславя конкретния размер на установеното публично държавно вземане. Установено е че по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което е квалифицирано и като съществено процесуално нарушение. Преценявайки материалната законосъобразност на АУПДВ, съдът е приел и че липсва задължителният акт по чл. 10б ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г., обективиращ решението по смисъла на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, до чието влизане в сила решаващият състав е счел, че компетентният орган не може да упражни правомощията си по чл. 20а, ал. 5 във вр. с чл. 27 ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. По тези съображения е сторен обобщаващ извод, че АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил същия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен след всеобхватен анализ на събраните доказателства досежно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани кореспондиращи фактически и мотивирани правни изводи. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който Изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал правомощието си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания предвижда, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини. Алинея втора, установява 4 изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане площи: - да са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; - да отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013; - през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение 5; - установената култура съответства на заявената култура, като е предвидено, че площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани. Най-сетне ал. 3 предвижда, че размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой заявени и допустими за подпомагане хектари, от които земеделските стопани са реализирали среден добив от домати, пипер и/или краставици - оранжерийно производство, съгласно приложение 5 и са представили доказателства за този реализиран среден добив. Нормата на чл. 31а, ал. 1 в приложимата по време редакция сочи, че административните проверки на ДФЗ - РА по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 включват и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Легалната дефиниция на понятието "хектар, отговарящ на условията за подпомагане" се съдържа в приложимата по време норма на чл. 32, § 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013. Съответно нормата на чл. 31а ал. 3, също в приложимата й по време редакция, предвижда, че при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието, храните и горите и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. . Така очертаният нормативен регламент, съпоставен с конкретната фактическа установеност, обуславя извода, че изложените от органа мотиви за издаване на оспорения АУПДВ не позволяват да се извърши преценка на какво фактическо и правно основание цялата площ на процесния парцел е приета за недопустими за подпомагане към 17.11.2020 г. Съставеният Доклад за проверка на площи, в която са обективирани констатациите за недопустимост на този парцел, не съдържа каквато и да било фактическа и правна обосновка, при положение че както е посочено и от вещото лице този именно парцел е приет за допустим за подпомагане по останалите схеми. Същевременно, съдът правилно е приел, че следва да кредитира заключението на вещото лице, съобразно което най-малкото 0,1 ха от площта на парцела (който е един, а не два) следва да се приеме за допустима за подпомагане, което напълно опровергава изводите на служителите на ДФ Земеделие в средата на Ноември 2020 г., че допустимата площ на този парцел за подпомагане по СП-основна е 0 ха, и води до приложение на първата от хипотезите на чл. 19 от Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията и санкционираната площ следва е равна на нула. Най-сетне напълно обосновано първостепенният съд е приел и че неясно как е определен размерът на недължимо платената сума каквито и да било фактически и правни основания по този въпрос не са изложени. След като проверяващите и издателят на акта не са уточнили фактическите и правни основания за издаването му, то правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е немотивиран. Нарушено е изискването за издаването му в законоустановената форма, което по аргумент от чл. 146, т. 2 АПК е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Това е очевидно и от самата обосновка на касационната жалба, с която се прави опит да се мотивират разпоредените правни последици, но това е недопустимо. Нито със заключение на вещо лице, нито посредством събирането на каквито и да било доказателства в хода на съдебното оспорване (извън тези към които препращат мотивите на самия акт и са част от административната преписка), а още по-малко с касационната жалба, може да се мотивира ретроактивно издаденият административен акт. С нито едно от доказателствата по административната преписка, вкл. и Доклада от проверката на място, уведомителното писмо с което е изпратен той за връчване, актът по чл. 26 ал. 1 от АПК, не са разпоредени ясно каквито и да било ясни правни последици за адресата. Или по административната преписка не са налице достатъчно доказателства, установяващи конкретни данни за първоначалните изчисления, узнаването за допуснат административен пропуск или грешка от длъжностните лица, в какво точно се изразява тя и действителният статут на декларираните земеделски парцели. В тази връзка правилно е прието от първостепенният съд, че не може да намери приложение и разрешението, дадено с Тълкувателно Решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания към момента на издаването му. Както бе посочено обаче, конкретни фактически основания в АУПДВ, а и в самия Доклад от извършената проверка на място, липсват, а последващото им заявяване в хода на съдебното производство е недопустимо. Или отменяйки оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, Административен съд Кюстендил е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно който довереникът ще осъществява процесуалното представителство безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай материалният интерес по спора възлиза на 1 115,63 лева, при съобразяване чл. 8 ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с § 2а от ДР на същата наредба, полагаемият размер на адвокатското възнаграждение се равнява на претендираният такъв от адв. Руев 493,39 лева (с вкл. ДДС), които следва да бъдат заплатени от ДФ Земеделие виж § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение