Решение № 313 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11684/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Съдебното производство е образувано по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ против решение 743/ 8.11.2022 г. по адм.д. 768/ 2022 г. по описа на АС-Хасково. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът приема немотивираност на уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ЕТ "Г.- Г. Георгиев" оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Твърди, че в акта не е посочено защо органът приема неспазване на изисквания за управление, а в протокола с констатации от извършена проверка не са посочени установени несъответствия. Няма и доказателства, че не са спазени изисквания за управление по Регламент 834/2007 на Съвета и Регламент 889/2008 на Комисията. Представен е сертификат за съответствие. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП 02-260-2600/18345/ 9.12.20921 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г., представляваща четвърта година от поет ангажимент. Постановеният отказ е мотивиран с Интегрирана система за администриране и контрол, извършени задължителни административни проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. Освен препращане към таблици за изчисляване на финансовото подпомагане и таблица за плащане "0" лева, други факти не са посочени. С решение 743/ 8.11.2022 г. по адм.д. 768/ 2022 г. по описа на АС-Хасково отказът с УП е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил писмени доказателства за извършено нарушение от заявителя, за което е уведомен от контролиращо дружество на 9.05.2019 г., няма и мотиви за неспазени чл.13 и чл.19 от Наредба 4/2015 г. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно обаче касаторът твърди, че фактическите и правни основания за отказа за финансово подпомагане се съдържат в табличен вид към оспореното уведомително писмо, включително в разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал решението си да откаже финансово подпомагане изцяло с неспазване на изискванията за управление от таблицата на страница 3 от уведомителното писмо. Правилно първоинстанционният съд приема, че органът не е посочил защо приема, че не са спазени изисквания за управление и кои точно изисквания за управление не са спазени. Няма никакви конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Съдът ще е длъжен да обсъди писмените доказателства приложени към административната преписка и да провери дали са относими към спора, когато в административния акт са изложени конкретни фактически основания за отказ. Чрез обсъждане на писмените доказателства съдът не може да санира и допълни оспорения административния акт. Поради това извършеният съдебен контрол не е формален, в какъвто смисъл за оплакванията в касационната жалба. Приложеното становище на л.17 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с твърдение за наддекларирани площи спрямо допустимите за подпомагане, е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза извън ТР 1681975 г. на ВС на РБ. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Следва да се присъдят поисканите своевременно и направени разноски от ответника за настоящата съдебна инстанция. Представен е списък за разноски и договор за правна защита с уговорено адвокатско възнаграждение от 3850 лв. Направеното възражение за прекомерност е основателно. Съгласно чл. 8, ал.2, т.8 от Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение по ЗПЗП е 800 лв. Предвид изложеното и поради липса на фактическа и правна сложност на делото за настоящата съдебна инстанция, както и при съобразяване на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 от АПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лв. в полза на ответника. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение