Решение № 5445 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2015 г.

Решение № 5445 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юрк. М. Стоянова, против решение № 604 от 5.02.2015 г., постановено по адм. д. № 10954/2013 г. по описа на Административния съд София-град, с което по жалба на Добрин Фирков Банчев е отменено уведомително писмо (УП) изх. № 02-200-6500/7274 от 20.09.2013 г., издадено от вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, представляващо отказ за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1).

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като сочените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - Добрин Фирков Банчев, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е било уведомителното писмо, индивидуализирано по-горе, представляващо отказ за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 по общо заявление за плащания за кампания 2012 г. с УИН 20/100512/77172.

С уведомителното писмо се отказва на заявителя изцяло подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и изцяло подпомагане по схемата НР1-плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони.

От уведомителното писмо става ясно, че фактическото основание, обосновало отказа по СЕПП е нередности в три от общо 7-те заявените БЗС, както следва -№ 04337-340-1-1; № 67338-39-11-15 и № 67338-39-12-4. Административният орган е приел, че след извършени административни проверки установената площ (площта, годна за подпомагане) на два от тези БЗС е 0, а на един от тях е 0.79 ха. Посоченото правно основание за отказа е чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. За да откаже изцяло подпомагането по СЕПП, административният орган е установил, че установената площ от 4.19 ха е 40,81 % от декларираната площ, която е 5.90 ха. Административният орган е приложил чл. 58 от Регламент 1122/2009.

По отношение на заявеното подпомагане по НР1, административният орган е установил, че два от общо заявените 4 БЗС по тази мярка не отговарят на изискванията за подпомагане. Тези два БЗС са както следва - № 67338-39-11-15 и № 67338-39-12-4. Установено в резлутат на извършени административни проверки е, че част от първия БЗС не отговаря на изискванията за подпомагане, а вторият изцяло не отговаря. Посоченото правно основание за отказа е чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. Административният орган е отказал подпомагането по тази мярка напълно, отново позовавайки се на чл. 58 от Регламент 1122/09, установявайки, че процентното съотношение на установената площ . 2.01 ха към декларираната -2.82 ха е 40.30 %.

Възраженията на жалбоподателя пред съда са били, че органът не е извършил проверка на място, че при подаване на заявлението за подпомагане за 2012 г. е изчертал площите, за които кандидатства, като към датата на подаване на заявлението всички площи се намират в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., като с приемането на такъв слой за посочената година след периода на подаване на заявленията, органът е нарушил разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент № 796 от 2004 на Комисията във връзка с чл. 22, § 2 от Регламент 1782 от 2003 на Съвета, тъй като при подаване на заявленията, не е предоставил графични документи, които определят местоположението на площите, а предоставените такива са били грешни, като грешката не е допусната от него, като заявител, а от задължения да представи информацията.

Защитната теза на ответника пред съда е била, че изключената от подпомагане площ в една част е такава, за която е установено застъпване с други земеделски производители, което не е отстранено, както и че въпросните БЗС по уведомителното писмо излизат (някои изцяло, а други частично) извън одобрения от министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г.

Съдът е отменил УП приемайки, че специализираният слой е изготвен от специалисти към МЗХ чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта, като за района, в който попадат заявените от Добрин Фирков Банчев парцели за 2012 г., има налични актуални за кампанията самолетни снимки от периода 27.09.2012 г. -28.09.2012 г. Съответно към датата на подаване на заявлението за подпомагане, не може да се установи безпротиворечиво състоянието на БЗС, включително и по допустимия слой, който е одобрен месеци по-късно. Посочено е, че в настоящия случай липсват доказателства за извършени проверки на място, с които да се преодолее несъответствието на заявените за подпомагане площи с допустимия слой или същото да се потвърди, независимо от факта, че Банчев не попада в петпроцентния обхват, предвиден от законодателя за извършване на проверки на място на кандидати.

Съдът е приел, че ДФЗ е нарушил правото на кандидата да организира своята защитна теза и да изведе доказателства съответстват ли декларираните от него имоти на материалноправните предпоставки на закона за отпускане на финансова помощ, поради факта, че административният орган не се е съобразил с допустимия слой и цифровата ортофотокарта, като също така не е преодолял и несъответствията посредством проверки на място.

В заключение е прието, че непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган ограничава възможността за упражняване на контрол върху същия, а и възможността за организиране на адекватна защита от страна на жалбоподателя, което само по себе си е основание за отмяна на обжалваното УП.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно.

На първо място следва да се посочи, че отказът за подпомагане по схемите, посочени в УП не е обоснован с наличието на двойно застъпени площи. Нещо повече, видно от преценката на органа, за съотношението на декларираната към установената за подпомагане площ е, че не е изключена площта, за която заявителят е известен, че е налице застъпване. При тези данни, неоснователен е доводът на ответника, че в случая е налице и двойно застъпена площ, за която кандидатът не е представил документи за собственост. В този смисъл неправилно е и становището на прокурора, че на ответника по касация е отказано финансово подпомагане за БЗС, които се застъпват с посочени от други земеделски стопани.

От данните в УП става ясно, че отказът е мотивиран с открити нередности в резултат на извършени административни проверки и по-конкретно, че площта на два от БЗС, описано в УП и част от единия не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г.

Обоснован и правилен е изводът на съда, че в обжалвания акт липсват мотиви, от които да става ясно, какви са конкретните причини за определянето на площите като недопустими за подпомагане. Към спора е приложима редакцията на чл. 16а от Наредба № 105/06 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол към ДВ, бр. 101/12 г. Съгласно ал. 1 на посочения чл. специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се определя въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища.

От данните в преписката се установява, че два от въпросните БЗС № 67338-39-11-15 и № 67338-39-12-4 са описани с един и същ "култура код", а именно 312000. Видно от таблицата за използваните парцели 2012 г. (стр. 41 от делото) е, че в нея тези БЗС са описани като мери. Съобразно чл. 14 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. мерите са вид постоянно пасище. В чл. 15 от Наредбата са посочени недопустимите за подпомагане площи в постоянните пасища. В УП не се сочи, коя конкретна хипотеза от изброените в посочения чл. е налице в конкретния случай.

По аналогичен начин, административният орган не е посочил конкретните причини за недопустимост на подпомагането за БЗС № 04337-340-1-1, който е с различен "култура код, а именно 400000.

Правилно административният съд е преценил като незаконосъобразен отказа за подпомагане по мярката - Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Уведомителното писмо и в тази част не съдържа мотиви, от които да стане ясна волята на органа, защо отказва заявеното финансово подпомагане. Веднъж органът посочва в УП, че за площите на два от заявените БЗС, а именно № 67338-39-11-14 и № 67338-39-12-4 са констатирани несъответствия, като е отказано подпомагането на осн. чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. В приложимата редакция - към 23.12.2011 г. посочената разпоредба гласи

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) (1) Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва:

1) след първата година - 100 %;

2) след втората година - 75 %;

3) след третата година - 50 %;

4) след четвъртата година - 25 %.

(3) Средствата по ал. 1 се възстановяват заедно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата.

В УП не се съдържат фактически констатации, които да попадат в хипотезата на посочената разпоредба.

Втори път, административният орган обосновава отказа си с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 и във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/06 г. в приложимата редакция допуска извършването на повторна административна проверка след получаването на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Член 12, т. 1 от Наредба № 11 гласи:

Чл. 12. Изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин:

1. е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него;

По отношение на посочените във втората таблица два БЗС, административният орган не е посочил фактически констатации, които да обосновават приложимостта на посочената разпоредба. От друга страна, както вече се посочи по-горе, от данните в преписката става ясно, че тези два БЗС са мери, като в уведомителното писмо не се сочи конкретно, кои отрицателни предпоставки по Наредба № 5/2010 г. са налице, обосноваващи недопустимостта на подпомагането.

Основателно е възражението на жалбоподателя пред административния съд, че ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от приложими разпоредби от вторичното право на Европейския съюз. Неправилно е позоваването от жалбоподателя на Регламент № 796/2004, тъй като към датата, на която той е подал заявлението си за подпомагане през 2012 г. посоченият регламент е отменен и е в сила Регламент 1122/2009 на Комисията. Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент 1122/2009 на Комисията е предвидено задължение за компетентните национални администрации, за целите на идентифицирането на всички земеделски парцели от стопанството, предоставянето на предварително изготвени формуляри на база на площите, определени през предходната година (чл. 19, § 2 от Регламент 73/2009 на съвета), както и графичен материал, сочещ границите на референтните парцели и уникалната им идентификация.

Съгласно чл. 6, § 2 от Регламент 1122/2009 на Комисията Държавите-членки са длъжни ежегодно да изготвят оценка на качеството на системата за идентификация на земеделските парцели, която оценка се прави по определени елементи. Тази оценка включва вярното количествено определяне на максимално допустимата площ, като държи сметка и за отчетените недопустими площи и др. и тя трябва да е готова до 31 януари след съответната година, до която дата следва да се изпрати доклад до Комисията.

С изготвянето и ежегодното обновяване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" Министерството на земеделието и храните практически изпълнява задължението, произтичащо от чл. 6, § 2 от Регламент 1122/2009 на Комисията. В изпълнение на посочената разпоредба, годишната оценка на качеството на системата за идентификация на земеделски парцели през календарната 2011 г. е следвало да се изготви до 31 януари 2012 г., така че тя да е факт, респективно въз основа на нея да са нанесени корекциите в системата за идентификация на земеделските парцели, за целите на предстоящите административни проверки от РА във връзка със заявленията за подпомагане за 2012 г.

Установява се от данните в преписката, че обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. е изготвен едва през м. 02.2013 г. По този начин, административният орган е предоставил на жалбоподателя неактуален графичен материал относно границите на референтните парцели при подаване на заявлението му.

Въведените с разпоредбите от глава 4 от Регламент 73/2009 на Съвета и чл. 12, § 3 от Регламент 1122/2009 на Комисията процедурни задължения за компетентната администрация на Държавите-членки, които разпоредби същевременно установяват и сътрудничество между администрацията и заявителите, са проявление на принципа на добра администрация, който е общ принцип на правото на Съюза (разяснения по чл. 41 от Разяснения относно Хартата на основните права и решение на СЕС от 8 май 2014 г. по дело С-604/12, т. 49 и 50). Проявление на този принцип е прогласеното в чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, право на добра администрация, част от съдържанието на което е и мотивираността на решенията на администрацията.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че в конкретния случай административният орган, който в дейността си по проверка и преценка на подаденото заявление прилага и право на ЕС (Регламент № 73/2009 на Съвета и Регламент № 1122/2009 на Комисията) с допуснатите от него нарушения в конкретния случай, изразяващи се в предоставянето на заявителя, на графичен материал с неактуална информация относно границите на референтните парцели и допустимите за подпомагане площи, както и липсата на конкретни мотиви в УП е нарушил принципа на добра администрация.

По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,