Решение № 1523 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2019 г.

Решение № 1523 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Сотиров срещу решение № 255/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 209/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в производството. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - София, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, за правилен изводът на съда, че не са налице две от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не е доказана реално претърпяна вреда и не е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на органа и вредните последици причинени на ищеца, в следствие на отменения административен акт – отменен мълчалив отказ на Държавен фонд "Земеделие". Намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Стара Загора е отхвърлил иска на Сотиров срещу ДФЗ, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващо законна лихва, определена по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за период 01.07.2012 г. – 04.08.2017 г. за забава на плащането на субсидия в размер на 513 658, 31 лв., финансово подпомагане за кампания 2011, заявена от ищеца като земеделски производител със заявление за подпомагане от 11.05.2011 г. От фактическа страна съдът е установил, че по заявлението е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. Същият бил обявен за нищожен с решение на АС – Стара Загора и преписката е върната на административния орган за произнасяне с изричен и административен акт по това заявление в срок от 2 месеца, считано от влизане в сила на това решение. Решението е потвърдено от касационната инстанция – ВАС. След спиране на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, на производството по администрирането/обработката за кампания 2011 на заявление за подпомагане УИН 22.08.0611/44012, подадено от Сотиров и възобновяването му със заповед 03-РД/2810 от 21.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 55 от АПК, на 04.08.2017 г. по банкова сметка на Сотиров са нареди суми представляващи финансово подпомагане по СЕПП-2012 и СЕПП-2011. Съдът е обсъдил фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е приел, че не са изпълнени всички елементите, а именно настъпването на имуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност с настъпването на вредите. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; или отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действието/бездействието/незаконосъобразния или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. От своя страна претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Съгласно тази норма при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Процесната претенцията по реда на ЗОДОВ е за период 01.07.2012 г. (ден след датата, на която според заявителя е следвало да бъде извършено плащането - 30.06.2012 г.) – 04.08.2017 г. (датата на която е осъществено плащането), представляваща лихва за забава на плащането на субсидията. Видно от данните по делото на 04.08.2017 г. по банкова сметка на Сотиров са наредени суми представляващи финансово подпомагане в общ размер от 513 658, 31 лева. В процесния случай не е налице елементът от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка между обявения за нищожен мълчалив отказ и настъпила вреда. Настоящият състав напълно споделя изложеното на съда, че с обявяване нищожността на мълчаливия отказ, формиран по заявлението, не може да се направи извод за дължимостта на финансово подпомагане на ищеца. Тежкият порок на акта е установен не на основание материалната му незаконосъобразност, а поради това, че непроизнасянето на органа в период, надхвърлящ разумния срок за произнасяне, е недопустимо. Последващото задължение вменено от АС и ВАС на административния орган е да се произнесе по заявлението, без да са дадени каквито и да било указания за изхода и насоки за резултата, а единствено за произнасяне с изричен акт. Както обосновано е приел административният съд, за ДФЗ не е съществувало задължение незабавно след подаването на съответното заявление от правоимащия, да изплати сумите за подпомагане. Това плащане е отложено във времето и съгласно чл. 29, § 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО)№ 247/2006, (ЕО)№ 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, не се извършва преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Последното не ангажира Разплащателната агенция да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, което води на правилния извод, че ДФЗ не е изпаднал в забава по смисъла на посочения по-горе текст от ЗЗД. Правото на финансово подпомагане възниква на основание индивидуален административен акт, от който земеделският стопанин черпи права и само когато плащането е определено по основание и размер, може да се претендира неговото получаване. Предвид изложеното след като плащане е осъществено, а същото е било определено по основание и размер едва след като преписката е върната на административния орган, претенцията за изплащане на лихва за последното е неоснователна. В производството не се доказват и претърпени от ищеца вреди от неполучено в срок финансово подпомагане, доказателства не се представят и пред настоящата инстанция. Ищецът – настоящ касатор не се е справил с доказателствената тежест, не е доказал своите твърдения, което правилно е съобразено от първоинстанционния състав. С оглед направените фактически констатации административният съд законосъобразно е приел, че имуществената отговорност на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като не е доказана кумулацията от предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение