Решение № 2297 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2008 г.

ВАСVI отделение19.02.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

Отменя решение от 13.10.2008 г. по адм. д. № 88 от 2008 г. на Силистренския административен съд и вместо него постановява: Отменя решение № 15 от 14.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Силистра ри потвърденото с него разпореждане № 416 от 29.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 21.05.2008 г., с което "иглика" ЕООД - Силистра е задължено да внесе сумата 8 796, 63 лв. (главница 5 088, 91 лв. и лихви 3 707, 72 лв.). Осъжда Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра да заплати на "иглика" ЕООД - Силистра сумата 400 лв., представляваща разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2297 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 13.10.2008 г. по адм. д. № 88 от 2008 г. Силистренският административен съд е отхвърлил жалбата на "иглика" ЕООД - Силистра против решение № 15 от 14.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Силистра и потвърденото с него разпореждане № 416 от 29.05.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 21.05.2008 г., с което дружеството е задължено да внесе сумата 8 796, 63 лв., от която 5 088, 91 лв. представлява изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на три осигурени лица за отглеждане на малко дете през периода от м. юли 2004 г. до 7.03.3006 г. и 3 707, 72 - лихви. Против това решение на административния съд "иглика" ЕООД е подало касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване. Административният съд неправилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение по време на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете съставляват елементи от фактическия състав на чл. 52а от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Разпоредбата на чл. 52а КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) създава право за осигуреното лице да получава обезщетение за отглеждане на малко дете при условие, че е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. От данните по делото се установява, че при настъпване на осигурения риск "майчинство" майките Маринела Петрова, Иглика Александрова и Елка Петрова са изпълнявали условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО в качеството им на наети на работа по трудови договори лица във фирмата на ЕТ "иглика - Тихомир Ангелов" - Силистра. Същите са ползвали отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете и са получавали парично обезщетение за срока от 135 дни по чл. 50, ал. 1 от КСО, както и обезщетение по чл. 52а КСО. Трудовите правоотношения между страните са били прекратени на 1.07.2004 г. по време на ползвания от осигурените лица отпуск за отглеждане на малко дете. На същата дата лицата са сключили трудови договори с "иглика" ЕООД - Силистра и са подали молби до работодателя за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете с приложени декларации, че децата им не са настанени в детско заведение. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Със заповеди от 5.07.2004 г. работодателят "иглика" ЕООД е разрешил отпуска, както е поискано от работничките. В хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Като лица с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискването на чл. 52а от КСО Маринела Петрова, Иглика Александрова и Елка Петрова имат право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. Осигурителят "иглика" ЕООД - Силистра законосъобразно е изплатил паричните обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 12.02.2009 г. по адм. д. № 11304 от 2008 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "иглика" ЕООД - Силистра, е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 400 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1