Решение № 225 от 16.5.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на касационен протест от прокурор при ОП – Монтана срещу присъда на ОС - Монтана по ВНОХД№ 63/2024г., с която съдът ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 5 на Районен съд-Монтана, постановена на 05.02.2024 година по нохдело № 474/2023 година, по описа на Районен съд-Монтана, като вместо нея: ПРИЗНАЛ подсъдимия Р. Б. И., роден на *** година в гр.О.; живущ в гр.С.; българин, български гражданин; със средно образование; неженен; неосъждан; ЕГН ********** за невинен в това на 07.08.2021 година, в грБ., област М., пред частен дом – къща, находяща се на ул. „Г. Д.“ № ***, да се е заканил на С. Н. Б. от същия град с убийство с думите „няма да доживееш до делото, което си завела срещу мен, ще те утрепя“, „аз ще те утрепа, ти ще умреш“, „няма да си жива до делото“ и го оправдал по обвинението по чл.144, ал.3 във връзка с с ал.1 от НК. С касационния протест се иска постановяване на решение, с което да се отмени оправдателната въззивна присъда, а делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, . В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Счита въззивната присъда за правилна и пледира да бъде оставена в сила. Защитата счита, че протестът е изцяло неоснователен, не са налице сочените в него нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият счита, че е невинен и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери протестът за неоснователен. С протеста се претендира нарушение на процесуалните правила, но развитите конкретни доводи съответстват по – скоро на оплакване за необоснованост на въззивната присъда, което обаче е недопустимо в касационното производство. Извън това, че подсъдимият няма неоспоримо до секунда алиби за времето на извършаване на твърдяното от държавното обвинение престъпление, което по никакъв начин не доказва вината му, доводите на прокурора подал протеста възпроизвеждат суверенната преценка на прокуратурата измежду две групи противоречащи си гласни доказателства да кредитира обвинителните и да внесе обвинителен акт. В съдебната фаза на процеса обаче, съдът има същото суверенно право на преценка, кои доказателства да отхвърли и кои да приеме. Касационната инстанция може да контролира доказателствената и решаващата дейност на съдилищата по фактите само за нарушение на регламентиращите я процесуални правила, каквото в конкретния случай не е налице. Групата на оправдателните доказателства/ обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания св. М. Х. и К.. И./ е анализирана коректно и те са ценени не превратно, а според действителния им смисъл. Същото се отнася и до обвинителните, които се свеждат до показанията на пострадалата и нейния съпруг. ОС – Монтана е посочил защо приема втората група за недостоверни, като се позовал не само на заинтересоваността на тези двама свидетели от изхода на делото, но и на непоследователния характер на самите им показания. В тази насока уместно е отбелязал нееднаквите, но неизменно ескалиращи във времето твърдения на тези свидетели относно обема и съдържанието на словесната заплаха, която е упражнил подсъдимият. Доводът за нарушение на материалния закон на практика се изчерпва с твърдението, че той не е приложен поради погрешния фактически извод, че инкриминираното деяние не е осъществено от подсъдимия. Така формулиран, той по необходимост следва да бъде отхвърлен, след като касационната инстанция приема, че липсата на авторство на подсъдимия по отношение на икриминираното деяние е достигнат в резултат на законосъобразна процесуална дейност. В заключение, не е налице никое от релевираните с протеста касационни основания, поради което атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила.