Решение № 616 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2011 г.

Решение № 616 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 372 от 5.07.2011 г. по административно дело № 50/2011 г., Административен съд - Пазарджик е: 1)отменил мълчалив отказ на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пазарджик, за коригиране на определените регулативни стандарти по молба с вх. № 13/29-05-1995/2010 г. на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП за ПМП" гр. Панагюрище; 2) разпоредил връщане на преписката на директора на РЗОК - Пазарджик за изрично произнасяне с излагане на фактически и правни основания, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от получаване на административната преписка; 3) осъдил РЗОК - Пазарджик да заплати на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП за ПМП" гр. Панагюрище, сторените по делото разноски в размер на 200 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, жалбата на събирателното дружество срещу мълчаливия отказ да бъде призната за неоснователна и да се присъдят на РЗОК - Пазарджик сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции. Ответникът по касация Събирателно дружество "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП за ПМП" гр. Панагюрище, чрез процесуалния си представител адв. Жанета Димова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че административният орган е задължен да се произнесе по молбата за коригиране на определените регулативни стандарти, като за целта изложи правни и фактически основания за издаване на акта, чиято липса е основание за неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 - т. 4 от АПК, защото фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Настоящият съдебен състав намира, че при установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, правилно на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен, съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на компетентния административен орган за изрично произнасяне, и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК са присъдени разноските. Инвокираните от касатора възражения са неоснователни. Преповтореното от директора на РЗОК твърдение за недопустимост на жалбата срещу мълчаливия отказ е отречено с определение № 6416/10.05.2011 г. по административно дело № 4624/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, което е окончателно. Жалбата до първоинстанционния съд е подадена своевременно и от легитимирано лице. Касаторът е развил несъответни на приложимия закон съображения, че директорът на РЗОК - Пазарджик упражнява правото по чл. 8, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностични дейности (МДД) за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети с решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса), по целесъобразност и не е формиран мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол. Неправилно е въведен паралел между първоначално определеният от РЗОК брой на назначените СМД и стойността на назначените МДД, които не подлежат на контрол за законосъобразност, и молбата за коригирането на вече определените параметри. При оформяне на първоначалните СМД и МДД актът е благоприятен за изпълнителя на медицинска дейност и за него не е налице правен интерес от оспорване. С постановяване на отказ (изричен или мълчалив) от директора на РЗОК да бъде извършена корекция на първоначалните задания, се накърняват права и интереси на страната, гарантирани от материалноправната норма, поради което жалбоподателят правомерно е упражнил процесуалната възможност за защита чрез оспорването на акта по съдебен ред. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт също не могат да бъдат споделени. По делото е установено, че между лечебното заведение в качеството му на изпълнител на медицинска помощ (ответника по касация) и НЗОК като възложител е сключен индивидуален договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В срока на действието на договора на основание чл. 8, ал. 2 от горецитираните правила, изпълнителят на медицинска помощ е подал мотивирано искане до директора на РЗОК - Пазарджик да коригира определените с протоколите за първо тримесечие на 2010 г. регулативни стандарти. В законоустановения срок директорът на РЗОК не се е произнесъл по молбата на лечебното заведение, поради което е налице формиран мълчалив отказ да се извърши исканата корекция. Нормата на чл. 8, ал. 2 от правилата оправомощава директора на РЗОК да коригира издаденият брой на назначени СМД и стойността на назначените МДД при мотивирано искане от страна на изпълнител на медицинска помощ. Искането за изменение на регулативните стандарти е обосновано с оглед наличието на обективни обстоятелства, изброени в седем точки - увеличение на заболявания от определена група и др. Отказът се явява неоснователен, тъй като не е отговорено дали касаторът приема за верни тези факти и дали се дължи или не изменение на стандартите в този случай. Ако и в тези случаи директорът на РЗОК да действа в условията на оперативна самостоятелност, той е длъжен изрично да изложи мотиви за отказа си да коригира вече определените параметри на регулативните стандарти. На съдебен контрол съгласно чл. 169 от АПК за законосъобразност подлежат и административните актове, които са издадени при условията на т. нар. "оперативна самостоятелност" на административния орган. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В конкретният случай, видно от чл. 8, ал. 1 на цитираните по-горе правила, преди определяне на индивидуалните регулативни стандарти, РЗОК заделят резерв не по-малко от 10 на сто от общия брой/стойност, определен от ЦУ на НЗОК. Според ал. 2 на същия член, от резерва по ал. 1 РЗОК определя регулативни стандарти през тримесечието на нови договорни партньори, коригира издадените такива при мотивирано искане от страна на изпълнител. Следователно, директорите на съответните РЗОК са оправомощени да решават кръга от въпроси, регламентирани от чл. 8, съобразно рамките на законоустановения резерв. Дори при условията на оперативна самостоятелност, административният орган е задължен да изложи правни и фактически основания за издаване на акта и тяхната липса е основание за оспорването му - чл. 146, т. 2 - т. 4 от АПК. Това е така, защото фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а искането на касационния ответник за присъждане на направените деловодни разноски, се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена касационна жалба присъжда адвокатско възнаграждение, платимо от юридическото лице, в чиято структура се намира едноличния административен орган, оспорил първоинстанционното съдебно решение. На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Събирателно дружество "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП за ПМП" гр. Панагюрище в размер от 200 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не е заявено от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,