Решение № 7140 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12704/2017 г.

Решение № 7140 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12704/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на Националната агенция по приходите, против Решение № 5450/21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 7017 по описа на Административен съд - С.-град за 2015 г., с което по жалба на Я. А. Г. от гр. С. е отменен потвърденият с Решение № 826/04.06.2015 г. на Директора на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП Ревизионен акт /РА/ № Р-22221514002131-091-001/23.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта му, с която за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 2 983,57 лв. главница и лихви за забава в размер на 880,69 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че необосновано първоинстанционният съд приел за доказано получаването на парична сума в размер на 30 000 лв. от И. Г., брат на ревизираното лице, като оправдание за констатираното при ревизията превишение на извършените от лицето разходи над доказаните приходи за процесния период. Съдът игнорирал обстоятелството, че в ревизионното производство на И. Г., извършено също по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, последният не декларирал даването на тази сума на своята сестра. В тази връзка, съдът без основание кредитирал показанията на Г. като свидетел. Отделно от това, не било доказано, че Г. е разполагал със сумата, за да я даде на своята сестра. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Я. А. Г., чрез адв. Бл. П., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа се, че неоснователно в касационната жалба се твърди, че декларирането на даването на 30 000 лв. на РЛ е станало след отмяната на РА на И. Г.. Невярно е и твърдението, че Г. не разполагал със сумата, като на стр. 40 от ревизионния доклад преди издаването на неговия РА е признато наличието на 68 460,96 лв. към 26.08.2011 г. Подчертава се, че свидетелските показания с основание са кредитирани при доказаното обстоятелство на финансирането на покупката на недвижим имот от РЛ с паричните средства, дадени от И. Г.. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да установят данъчни задължения в посочения по-горе размер, органите по приходите са констатирали наличието на паричен недостиг в размер на 29 835,70 лв. за процесния данъчен период, който са приели за облагаем доход с неустановен произход За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че посоченият недостиг се оправдава с получена от ревизираното физическо лице парична сума, дадена от неговия брат И. Г., с който е финансирана покупка на недвижим имот в гр. С. на името на ревизираното лице. Решението е правилно. Първоинстанционният съд прецизно е отделил спорното от безспорното в процеса. Проверил е законосъобразността на РА на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК; фактическите и правните му изводи са обосновани, а материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е касационното оплакване за недостоверност на свидетелските показания на свидетеля Г., поради обстоятелството, че в ревизионното производство по издаването на РА на Г., включително за 2011 г. по ЗДДФЛ, ревизираният не декларирал даване на 30 000 лв. на сестра си. Обратно на поддържаното в касационната жалба, настоящият състав на касационната инстанция намира за логично укриването от страна на ревизирано лице на обстоятелство за извършен разход в хода на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Неоснователно, при това, касаторът поддържа, че органите по приходите не са разполагали с информация относно посоченото обстоятелство към момента на издаване на РА на Г.. Ревизиите на Я. Г. и брат й са извършвани паралелно от един и същи офис на ТД на НАП. Декларацията на Г. по чл. 124, ал. 3 ДОПК е представена на 20.11.2014 г. и в нея тя е декларирала получаването на 30 000 лв. от нейния брат през 2011 г. В същото време ревизионното производство на И. Г. за 2011 г. приключва с РА от 16.04.2015 г. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че не е доказано Г. да е имал възможност да даде на сестра си 30 000 лв. за покупката на недвижимия имот. Както се поддържа в отговора по касационната жалба, в таблицата на паричните потоци към РА на Г. /представен пред първоинстанционния съд/ се вижда че към м. 08.2011 г. приходните органи са констатирали, че той разполага с 68 460,96 лв., а в годишен аспект също има превишение на приходите над разходите. При тези факти, свидетелските показания на Г. са преценени правилно и в съвкупност с останалите събрани доказателства и по-специално с пълномощното, дадено от Я. Г. на нейния брат да се разпорежда със закупения имот. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение