Решение № 10061 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2012 г.

ВАСVIII отделение04.07.2013 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4119/17.07.2012 г. по адм. д. 5038/11 г. по описа на Административен съд - София - град. ОТМЕНЯ Решение № 3587/27.06.2012 г., поправено с Решение №4119/17.07.2012 г. по адм. д. 5038/11 г. по описа на Административен съд - София - град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10061 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Г. М. " ЕООД гр. София чрез управителя Кирил Коларов против Решение № 4119/17.07.2012 г. по адм. д. 5038/11 г. по описа на Административен съд - София - град, с която е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка - "писмена грешка" в Решение № 3587 от 27.06.2012 г. постановено по адм. дело № 5038 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град, I - во отделение, 8-ми състав, като в диспозитива на решението на страница 6 не следва да се чете "ОТМЕНЯ по жалбата...", а правилното "ОТХВЪРЛЯ жалбата.... " Евентуално се обжалва Решение № 3587/27.06.2012 г. по същото административно дело. Касаторът оспорва съдебните решения като твърди, че са неправилни, необосновани и постановени при съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Агенция "Митници" гр. София чрез процесуалния си представител гл. юрк. Станков оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представя писмени бележки и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 4119/17.07.2012 г. по адм. д. 5038/11 г. по описа на Административен съд - София - град е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка - "писмена грешка" в Решение № 3587 от 27.06.2012 г. постановено по адм. дело № 5038 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град, I - во отделение, 8-ми състав, като е постановено, че в диспозитива на решението на страница 6 не следва да се чете "ОТМЕНЯ по жалбата...", а правилното "ОТХВЪРЛЯ жалбата.... " Съдът е приел, че са налице изискванията на чл. 175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при изписването на диспозитива на съдебния акт, защото както от мотивите на решението, така и от осъдителната част на диспозитива ясно личи волята на съда. Така постановеното решение е правилно. Според съдебната практика очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат на мисловна дейност на съда, и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива е изразена в друг смисъл. Очевидна фактическа грешка е налице и тогава, когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. В мотивите си първоинстанционният съд ясно е записал становището си, че "по посочените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди оспорения ревизионен акт на Митница Столична и последващото го решение на директора на Агенция "Митници"". Също така е изложил мотиви и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници". Мотивите на съда без съмнение са в насока отхвърляне на жалбата на "Г. М. " ЕООД, но в диспозитива тази воля на съда е погрешно записана. Ето защо настоящата касационна инстанция счита решението на съда за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че допуснатото нарушение на чл. 247, ал. 2 от ГПК представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същото не би се отразило на крайното решение на съда. В Решение № 3587 от 27.06.2012 г. постановено по адм. дело № 5038 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град първоинстанционният съд е приел за установено, видно от съдържанието на РА, потвърждаващото го решение и депозираните възражение и жалби, че спорът е правен. Счел е, че между страните не се спори по отношение на установената фактическа обстановка по делото, както и по отношение констатациите на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за безспорно установен факта, че на 19.08.2010 около 03,00 часа (обяснения на управителя Кирил Коларов - л. 76,77) с товарен автомобил на дружеството от склада му в гр. София е изведена акцизна стока етилов алкохол 96, без да е придружена от акцизен документ ПАД/ЕАД. Същата е доставена около 06,00 часа на същата дата на "Винпром Горна Джумая - Благоевград" ООД. Там е извършена съвместна проверка на митница Югозападна и БОП Благоевград, които установили липсата на придружаващ документ стоката. Не се спори по делото, че отново на 19.08.2010 г. в 07,00 часа е подаден електронен придружителен документ (ЕАД) № 0...0186, относно посочената стока. Спорът между страните се свежда да това дали е бил налице придружителен документ и се търси следната алтернативност на потвърждаване, че при положителен отговор стоката не е загубила качеството си на движение при отложено плащане или при отрицателен, че е загубила това си качество, което за жалбоподателя означава потвърждаване на РА. След подробен анализ на правната уредба и релевантните факти по делото първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е спазен режима на движение на акцизни стоки при отложено плащане, а съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗАДС, неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се счита за освобождаване за потребление. С тези мотиви съдът е счел, че дружеството е било длъжно да начисли акциз на 8000 л. етилов алкохол 96 об. %, освободени за потребление на 19.08.2011 г., да го декларира в акцизната декларация за съответния данъчен период и да го внесе в републиканския бюджет, в срока на подаване на декларацията. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е констатирал и е счел за безспорно установено, че не са изпълнени нито условията на чл. 68 /отм./ от ЗАДС, нито на чл. 73б ал. 3 и 7 от ЗАДС, тъй като на лицето, превозващо акцизните стоки, не е представено хартиено копие от електронния административен документ. Съгласно чл. 20

1

от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно т. 2 от ал. 2 на същия чл. освобождаване за потребление е неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Неизяснен обаче е останал въпросът по направеното още с първоначалната жалба възражение дали е спазен принципа за еднократност на акциза, няма и изложени мотиви в тази насока. Не е обсъдена от първоинстанционния съд съдебно - счетоводната експертиза, съгласно която акцизната стока, предмет на ревизионния акт, е била продадена под режим отложено плащане на дружествата "Нордикс" ООД и "Юнифайт дистилърс", както и обстоятелството, дали за това продадено количество алкохол е начислен акциз от тези дружества. Основателно е възражението в касационната жалба, че излагането на мотиви и събирането на доказателства за факта на двойно облагане с акциз е от съществено значение за законосъобразността на Ревизионния акт, тъй като начисляването на акциз от дружествата получатели преди датата на издаване на Ревизионния акт и последващо установяване на акциз за същите стоки с Ревизионния акт представлява двойно облагане с данък. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства в тази насока, като евентуално се допусне назначаването на допълнителна счетоводна експертиза, която след преглед на съответната документация в счетоводството на съответните лица да отговори на посочените по-горе въпроси. С оглед на изложеното решението в тази част следва да бъде отменено, като относно разноските, които следва да се определят съобразно изхода на спора, следва да се произнесе АС, при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2