Решение № 14216 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2009 г.

Решение № 14216 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2009 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Руско Георгиев Панов против заповед № К-2341 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като началник на група към отдел "Противодействие на престъпността" при областна дирекция на МВР - Пловдив, категория "В". Прави доводи за наличие на всички отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателят е бил на работа в МВР от 11.08.1984 г. до 15.04.2009 г., като последно е заемал длъжността началник група към отдел "Противодействие на престъпността" при ОД на МВР - Пловдив. На 14.04.2009 г. директорът на областната дирекция е направил предложение да министъра да прекрати служебното му правоотношение, като държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към него е приложена справка за осигурителния стаж. От справката се установява, че служебният стаж на жалбоподателя в МВР на длъжности за държавни служители - офицери, сержанти или граждански лица е 24 години, 7 месеца и 2 дни. Отделно от това има наборна военна служба - стаж по III категория труд - 1 г., 4 месеца и 28 дни. Общо стажът му е 26 години. Предложението е възприето и е издадена оспорената заповед от министъра на вътрешните работи. Като индивидуален административен акт, тя е законосъобразна. В хода на съдебното производство - в съдебно заседание на 3.05.2010 г. е оспорено авторството на издателя на заповедта с твърдение на представителя на жалбоподателя, че тя не е подписана от министъра. За изясняване на възражението е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза. От неоспореното заключение се установява, че подписът за "Министър" в заповедта е положен от Михаил Миков - министър на МВР, по време на издаване на заповедта. Поради това първото възражение за липса на компетентност за издателя на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е неоснователно. Тя е издадена и подписана от министъра, който е компетентният орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР. При издаването й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и има законовото съдържание. В него не се включва нормативно изискване за мотивиране елемента "инициатива" на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на конкретния адресат на заповедта. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР изрично му предоставя правото по собствена инициатива да прекрати служебното правоотношение. Единствената предпоставка е да са налице условията на чл. 69 от КСО. Те са две: придобито право на пенсия от държавните служители по ЗМВР при 25 години осигурителен стаж и второто - две трети от него да са действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, между които е и ЗМВР. При тяхното наличие възрастта на държавния служител е без правно значение. В конкретния случай е видно от представената справка за осигурителен стаж, че стажът на жалбоподателя е 26 години и от него много повече от две трети са прослужени в системата на МВР. Поради това не е основателно твърдението му за материална незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Неоснователно е възражението, че не следвало към осигурителния стаж да се причислява времето на наборната военна служба. Разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО изрично предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба. Наред с това времето, през което жалбоподателят след навършване на пълнолетие е бил школник в Средното милиционерско училище "Ф. Е. Дзерджински" се зачита за осигурителен стаж и е такъв от III категория, съобразно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Практиката на Върховния административен съд в тази насока е единна и безпротиворечива - в този смисъл са решения по адм. дело № 16261/2009 г. и 16025/2009 г. на петчленен състав, както и решение по адм. дело № 4026/2009 г. на трето отделение. Следващият довод в писмената защита е за противоречие на оспорената заповед с Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейската общност и Конвенция № 111 на МОТ. Формулиран в първите два абзаца от стр. 2 на писмените бележки, приложени по делото на 8.11.2010 г., той е повторение на част от мотивите към решение № 11405 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 5807/2008 г. на седмо отделение на Върховния административен съд. Те обаче са относими към различна правна хипотеза и коренно различен правен спор. В случая изобщо не е налице дискриминация и разлика в третирането на основание възраст. Тъкмо обратното - разпоредбата на чл. 69 от КСО изрично изключва възрастта, като елемент от фактическия състав на правото на пенсия. На следващо място не би могло да се твърди, че тази разпоредба въвежда отклонения в равното третиране във връзка с уволнението. На всяка страна членка на Европейския съюз е предоставена правната възможност да определи разумен период на заетост преди пенсиониране. Точно това е направено в нормата на чл. 69 от КСО, която отчита условията, интензитета и напрежението за държавните служители, действително изслужили стажа си по посочените закони. Поради това и тя не съдържа в себе си нито пряка, нито непряка дискриминация. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР директно препраща към нормата на чл. 69 от КСО и след като първата няма дискриминационен характер, то и втората /която е нейна производна/ не разкрива наличие на такъв. Неоснователно е и последното възражение за несъответствие на заповедта с целта на закона. То се основава на твърдението, че на жалбоподателя е прекратено правоотношението на държавен служител, не поради придобито право на пенсия, а по други съображения. Възражението е бланкетно и не съдържа никакви конкретни твърдения. Това води до невъзможност да бъде предмет на анализ и обсъждане в мотивите на съдебното решение. Въпреки това следва да се отбележи, че след като законодателят е предоставил правна възможност на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение при наличие на материалноправните изисквания, посочени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, то упражняването му не е в противоречие с целта на закона. Оспорената заповед не страда от пороците, посочени в жалбата и е законосъобразна. По отношение на нея не се установиха отменителните основания по чл. 146 от АПК. Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение