Решение № 3150 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2013 г.

Решение № 3150 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Деян Георгиев Чернев и Даниела Кирилова Чернева, и двамата от гр. Варна, подадена чрез адв. Станислава Стоева, срещу решение № 709 от 20.03.2013 г., постановено по адм. дело № 353/2013 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът - кметът на район "Приморски" при Община Варна в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Деян Георгиев Чернев и Даниела Кирилова Чернева против заповед № 05/04.01.2013 г. на кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА и предвид Протокол № 05/06.12.2012 г. на комисията по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ), утвърден със заповед № 687/15.12.2012 г. на кмета на район "Приморски" и при наличие основания за прекратяване на наемното правоотношение с Деян Георгиев Чернев и членовете на семейството му на основание чл. 46, ал. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС, чл. 21, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 9 от НУРУЖНГНПОЖ, както и решение на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ са прекратени наемните им правоотношения по заповед за настаняване № 1319/07.12.2009 г., както и сключения въз основа на нея договор за отдаване под наем на общински жилищен имот. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заповедта били посочени няколко групи фактически и правни основания за издаването й, всяка от които представлявала самостоятелно основание за прекратяване на наемното отношение. Затова наличието на която и да е от тях обосновавала извод, че заповедта е съобразена с материалния закон. Разпоредбите на т. 7 и т. 9 от чл. 21, ал. 1 на НУРУЖНГНПОЖ били приложими, при неприключило, валидно наемно правоотношение и предоставяли възможност на наемодателя да прекрати предсрочно договора за наем. След като срокът на договора за наем, както и срокът за настаняване бил изтекъл на 07.12.2012 г., съдът е приел за безспорно, че са налице основания за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ. От доказателствата по делото се установявало, че жалбоподателят в подадената от него Декларация за семейно и имотно състояние с вх. № СДЖП12001432/05.12.2012 г. не е декларирал обстоятелството, че притежава 1/6 идеална част от ап. № 43, находящ се в гр. Варна, ул. "Дубровник", бл. 8, вх. Г, ет. 3. Това обстоятелство подлежало на деклариране от една страна, а от друга - поради наличието му по отношение на жалбоподателя били отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Заповедта съответствала и на целта на закона общинските жилища да се предоставят под наем на лица с установени жилищни нужди, които не могат да ги задоволят чрез собствени средства, като по този начин се реализирала определена социална политика на Общината. Решението е правилно. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че Деян Георгиев Чернев е бил настанен в процесното жилище по силата на заповед № 1319 от 07.12.2009 г., въз основа на която е бил сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд "Настаняване на наематели" между него и кмета на район "Приморски" при Община Варна от същата дата за срок от три години. Следователно срокът на договора е изтекъл на 07.12.2012 г. След като този срок е изтекъл, ответникът е издал оспорената заповед, с която е прекратил наемните правоотношения. Изтичането на срока на договора, както правилно е отбелязал административният съд, е самостоятелно основание за прекратяването му, без да е необходимо да бъдат обсъждани други основания. В тази насока неоснователно е възражението на касаторите, че е следвало след изтичане на срока на договора кметът да издаде нова настанителна заповед с цел продължаване на наемното правоотношение. Действително в ал. 4 на чл. 46 от ЗОС е уредено правото на кмета при положение, че лицето отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище да продължи наемното правоотношение, но това е само една правна възможност, а не задължение на кмета и то само ако наемателят продължава да отговаря на определените с общинската наредба изисквания. В този смисъл дори да се приеме, че не може поради изтичане на срока на договора наемното правоотношение да се прекрати едностранно, по делото са били установени по безспорен начин още две обстоятелства, а именно, че жалбоподателят притежава 1/6 идеална част от ап. № 43, находящ се в гр. Варна, ул. "Дубровник", бл. 8, вх. Г, ет. 3, което обстоятелство го изважда от кръга на лицата, имащи право да бъдат настанени в общинско жилище и че това обстоятелство не е било декларирано от жалбоподателя в подадената от него Декларация за семейно и имотно състояние с вх. № СДЖП12001432/05.12.2012 г., поради което договорът с него подлежи на прекратяване и на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от Наредбата. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата против нея, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,