Решение № 6971 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 527/2010 г.

Решение № 6971 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 527/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЗКПУ "Волово" моли да бъде отменено решение № 63/24.11.2009 г. по адм. д. № 200/2009 г. на Русенския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 6/18.05.2009 г. на кмета на Община - Борово като неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли актът да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Кметът на Община - Борово, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 6/18.05.2009 г. на кмета на Община - Борово в частта, с която е определено задължение за плащане на такса битови отпадъци за 2009 г. за вноските след първата и е отхвърлил жалбата срещу акта в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че с акта е определена дължимата такса битови отпадъци с лихви за периода 2004 г. - 2009 г. за нежилищен имот, представляващ парцел ХII в кв. 28 на с. Волово. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и е приел, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените територии, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци са осъществявани през целият период и не са налице условията на чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ, за да не се събира такса битови отпадъци от кооперацията. Имотът е придобит от касатора през 1994 г., а е деклариран пред общината в началото на 2009 г. като съдът е приел, за законосъобразен изводът в акта, че таксата се дължи за периода 2004 г. - първо тримесечие на 2009 г., тъй като в близост до стопанския двор, в който се намира имота е разположен контейнер за сметосъбиране, от който сметта е извозвана чрез фирма до м. 05.2004 г., а след това от общината два пъти в месеца. Касаторът не е поискал промяна в разположението на контейнерите или поставяне на допълнителен контейнер за неговите нужди и от факта, че не е ползвал услугата по своя преценка, не следва, че не дължи такса, щом описаните услуги в чл. 71 ЗМДТ са били предоставяни от общината. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Възражението на касатора, че в акта не е определена таксата отделно за различните предоставяни услуги и това представлява съществено процесуално нарушение е отхвърлено от съда като неоснователно, тъй като няма изискване в акта да се определя таксата по отделни услуги, предоставяни от общината. Изводът на съда е правилен. В решенията на общинския съвет е посочено как се разпределя процентно таксата за отделните дейности, извършвани в нежилищните райони, включени в регулационния план на селото. По чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ е предвидена възможност да не се събира такса битови отпадъци, когато услугите не са били предоставяни от общината. Неползването на услугите, по преценка на собственика на имота не е основание за освобождаване от задължението за заплащане на таксите за тези услуги по чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ и съдът като е отхвърлил жалбата за периода 2004 г. - първо тримесечие на 2009 г. е постановил законосъобразно съдебно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,