Решение № 10709 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2020 г.

Решение № 10709 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. чрез адв. К. Г. срещу решение № 3 от 8.01.2020 г. по адм. дело № 331 по описа за 2019 г. на административен съд (АС)-В.. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 518 от 15.10.2019 г. по преписка № 173/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата срещу решението на КЗД, както и присъждане на съдебни разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не ангажира становище по делото. Постъпила е писмена защита на датата на съдебното заседание, но след провеждането му, в 14. 30 ч., към която е приложено пълномощно за процесуалния представител на Комисията. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Е. Тимчишина, чрез процесуалния си представител адв. Л. И. оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 213 а от АПК и претендира присъждане на съдебни разноски. Не представя доказателства за осъществяването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 518 от 15.10.2019 г. по преписка № 173/2014 г. на КЗД по повод на жалба на Е. Тимчишина. С това решение, постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗДискр., е прието, че с действията си М. М. е извършил тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., представляващ нарушение на чл. 5, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците "гражданство" и "образование", с което е накърнил честта и достойнството на Е. Тимчишина, жалбоподател, създавайки обидна и застрашителна среда на работното й място. На основание на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. му е наложена принудителна административна мярка "глоба" в размер на 1 000. 00 лв. Жалбата на Е. Тимчишина е оставена без уважение по повод твърдян осъществен тормоз по признаци "лично положение", "обществено положение" и "народност". В мотивите на обжалваното решение е подробно е обсъдена фактическата обстановка по повод извършените от М. М. действия, тогава зам. кмет на община Г., по която няма спор и конкретно относно осъществените от него действия по подаване на докладна записка до Общински съвет - Г., до Комисия по конфликт на интереси към Общински съвет В., до областен управител на област В., на сигнал до РП - К. с твърдения за липса на изискващото се образование на Е. Тимчишина за заемане на длъжност по трудов договор, за липса/наличие на временен или постоянен статут за пребиваване в страната и липса на разрешение да упражняване на право на труд. Няма спор и по повод развилото се административно производство с оглед установяване на фактите по повод на трудовоправния статут на лицето, общественото му положение, гражданство и народност, и преди всичко с оглед на завършената степен на образование, включително и в РБългария. При така изяснената фактическа обстановка съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на акта и отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Легалното определение на понятието "тормоз" се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно която "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В конкретния случай правилно е прието, че М. М. е извършил тормоз спрямо Е. Тимчишина, като не е необходимо непременно деецът да е целял това. Достатъчно е поведението му, обосновано на някои от посочените защитени признаци, конкретно "гражданство" и "образование", да е накърнило достойнството й и да създало унизителна, обидна и принизяваща среда за нея. Съмненията за наличие или не на средно образование на лицето, наличието или не на съответствие на придобитото от нея образование с изискванията за заемане на длъжност в администрацията, както и фактът, че тя не е български гражданин безспорно води до накърняване на достойнството й, създава принизяваща и обидна среда на работното й място. Касационните възражения са отново твърдения, които са били изложени от М. М., в посоченото му качеството и направени още по повод започване на административното производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат съдебни разноски, като такива поискани от ответната страна - КЗД не могат да се присъдят, понеже не са поискани своевременно, а другата ответна страна Е. Тимчишина не ангажира доказателства за осъществяване на такива в касационното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение