Решение № 6953 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2017 г.

Решение № 6953 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния си представител по реда на ЗПП, адв. Р. Г., срещу решение № 694-А/19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 849/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на чужденеца против Решение № 8460/7.04.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди, че решението на Административен съд - Х. е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото се явява необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . По подробно изложени съображения моли съдебното решение да бъде отменено в оспорената му част и да бъде постановено друго, с което да се върне личното дело на чужденеца със задължителни указания за ново решаване от Председателя на Държавната агенция за бежанците със задължителни указания за ново решаване при условията на чл. 90, ал. 2 във вр. с чл. 87 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението на съда да бъде отменено. Ответникът - Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Чолаков оспорва касационната жалба. Излага съображения, че от материалите по преписката не може да бъде направен обоснован извод за осъществено спрямо жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Смята, че фактическата обстановка в Афганистан не дава основание да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да отпътува от страната поради реална опасност от тежки посегателства или унизително отнасяне или риск от някакво наказание и нечовешко отношение към него. Счита, че не може да се установи съществуването на преки, тежки и лични заплахи за личността на жалбоподателя. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Н., гражданин на Афганистан, със съдебен адрес РПЦ-Харманли-ДАБ, против решение № 8460/7.04.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като споделеното от жалбоподателя при проведеното интервю, че не можел да живее в родния си град поради наличието на талибани, заради които не можел да ходи на училище, както и обстоятелството, че са бедно семейство, правилно са посочени като неотносими към изброените в ЗУБ основания за наличие на преследване по смисъла на закона. В случая са заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е заключил, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос съдът се е съобразил и с приложената към делото справка, от която е видно, че не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Установил е също, че и представената в съдебното заседание справка с вх. № МД 1042/8.09.2017 г. не разкрива наличието на безогледно насилие на територията на страната. Приел е, че данните отразяват отделни проблеми свързани с правата на човека, но не и наличието на такива, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. Съдът е приел още, че от доказателства по делото е видно, че за жалбоподателя е било възможно преместване в страната му по произход, където не е налице безогледно насилие върху гражданите, което обстоятелство изключва наличието на предпоставки по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател по отношение на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в административното производство по издаване на административния акт, а именно нарушение на чл. 35 от АПК, съответно за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обжалването му пред административния съд. Касаторът счита за неправилно възприетото от съда, че административният орган, издал оспорения административен акт, е обсъдил всестранно и задълбочено всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя А. Н. и с държавата по произход Афганистан. Счита, че липсата на доказателства относно изложените в бежанската история факти и обстоятелства не може да обоснове констатацията на административния орган, че молителят не е успял да обоснове фактите от своята бежанска история. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая оспорваният индивидуален административен акт - Решение № 8460/7.04.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят с доказателства по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай административният орган е извършил коректна преценка за страната по произход въз основа на информация предоставена в справка вх. № МД-99/26.01.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Афганистан. П. А. съд - Х. (АС - Х.) е приел, че липсват данни за наличието на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход. От представената по делото справка с вх. № МД-1042 от 08.09.2017 г. също не се разкрива наличието на безогледно насилие на територията на страната. В представените данни от същата се отразяват отделни проблеми свързани с правата на човека, но не и наличието на такива, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. Следователно не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила водещи до нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият състав счита, че правилно АС-Х. е приел за законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Ниязай причини да напусне страната му на произход са - семейството му било бедно, имало война и не можел да ходи на училище, имал дюкянче, от което се препитавал и не желаел да се завърне в страната си по произход, защото имало проблеми със сигурността, целта му била да отиде напред към Австрия, Италия или Германия. Сочи още за наличие на талибани в селото му, които тормозели населението. Самият той твърди, че никога не е бил арестуван, съден или осъждан и персонално не е имал проблеми във връзка с етническата си религиозна принадлежност, не е имал и проблеми с властите в Афганистан. При тези данни не се обосновава основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В настоящия случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обоснован и в съответствие със събраните доказателства е и извода за липса на предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата по произход, тъй като в нея е изложен на опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената разпоредба. В конкретния случай не се твърди от оспорващия и не се установява от държавата му по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито са по смисъла на т. 1 и 2. Преценката на обстоятелствата обосновава, че не е налице тежка и реална лична заплаха за живота и свободата на лицето. Изрично е обсъдено и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, че от приложената към делото справка не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. От справка с вх. № МД 1042/8.09.2017 г. не се разкрива наличие на безогледно насилие на територията на страната. Интервюиращият орган е констатирал, че действително в страната има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО е съобразено в акта на административния орган, вкл. и в аспекта на липса на лична заплаха. Това тълкуване на съществуването на лични и тежки заплахи срещу личността или живота на лицето, при които не е необходимо да се докаже, че то е специфичната им цел, а след като степента на конфликта не дава сериозно основание да се заключи, че със самото пребиваване там лицето би се изложило на опасност да претърпи заплахите, е неприложимо. Не е налице конфликт по смисъла на посоченото тълкуване, независимо от динамиката на конкретната обстановка в Афганистан, но цялостното положение в страната не обосновава наличие на въоръжен конфликт. В тази връзка и с оглед чл. 9, ал. 5 от ЗУБ е съобразена и териториалната диференциация на проявите на насилие в страната. При така направения извод за законосъобразност на отказа да се предостави статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съдът е приложил правилно материалния закон. Не са налице и другите заявени в касационната жалба пороци, поради което решението, предмет на касационната жалба следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,