Решение № 13389 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15020/2014 г.

Решение № 13389 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15020/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. София срещу решение № 5700 от 19.09.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 4485/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 231205852 от 19.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 551 от 25.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че не са налице реални доставки на стоки - авточасти и услуги за извършен ремонт по фактури, издадени от "Ди Ви Ауто" ЕООД, "Титан 2009" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "ЦБА строй груп" ЕООД, поради липса на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и данни за проследяване движението на стоките. Посочва, че в хода на съдебното производство посредством съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) било установено, че в счетоводствата на доставчиците не са отразени продажби към "Николай Велков" ЕООД. Счита, че съдът неправилно е кредитирал документи, които са оспорени от него по реда на чл. 193 ГПК, както и свидетелските показания на Георги Атанасов, пълномощник на "Ди Ви Ауто" ЕООД, "Титан 2009" ЕООД и "ЦБА строй груп" ЕООД без да е на трудов или граждански договор. Посочва конкретно установени несъответствия между представени транспортни документи и приемо-предавателни протоколи (ППП), за да обоснове липса на реално извършени доставки и съставяне на документи с невярно съдържание. Претендира за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на РА. Ответникът по касационната жалба "Николай Велков" ООД оспорва жалбата по съображения в писмени бележки и в съдебно заседание чрез адв. Виктория Терзиева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С спорения пред АС РА 231205852 от 19.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 551 от 25.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, на "Николай Велков" ЕООД са установени задължения в размер на 41 098.92 лв. и за лихви от 8841.77 лв. в резултат на отказано право на възстановяване на данъчен кредит (ДК) на основание чл. 6, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС поради липса на реални доставки на авточасти и ремонтни услуги от "Ди Ви Ауто" ЕООД, "Титан 2009" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД и "ЦБА строй груп" ЕООД. Приходните органи са приели, че доставчиците не разполагат с ДМА, складове, магазини, транспортни средства, нает персонал. Липсвали доказателства, че дружествата са разполагали със стоки от съответния вид и количество, както и за реално извършено плащане. Не можело да се проследи движението на стоките. Изложени са несъответствия между писмените доказателства, съгласно които по ЧМР и пътен лист превозното средство е в чужбина, а по протоколи за ремонт се намира в страната. В решението на горестоящия орган са изложени мотиви, че ревизираното лице (РЛ) притежава потенциал само да извърши ремонт на наличния автопарк, поради което е налице формално префактуриране на доставки. За да отмени РА административният съд е приел, че релевираните от приходните органи обстоятелства по липса на техническа, материална и кадрова обезпеченост не са доказателство за липса на реални доставки тъй като не се твърди извършена от доставчиците данъчна измама и знание у ревизираното лице за това. Приел е за ирелевантна липсата на данни за произход на стоките от предходни доставчици, както и ненамирането на доставчиците в хода на ревизията. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано наличието на реални доставки на стоки и услуги - пътни листа, протоколи за предаване на авточасти, данни в кои от притежаваните от дружеството автомобили са вложени съгласно протоколи за извършени ремонти с посочване на марка и рег. номер на МПС, конкретна неизправност на автомобила, номер на фактура за доставени авточасти, вида на вложените авточасти с име и подпис на лицата, извършили ремонта. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обосновани и правилни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. Не е спорно, че основната дейност на ревизираното лице е автомобилен транспорт в страната и чужбина със собствени автомобили, за което притежава 16 броя товарни автомобила, 15 ремаркета към тях, ремонтно хале, склад, автомивка и офис в гр. Ботевград. Дружеството поддържа, че закупува резервни части за аварийни и текущи ремонти на автопарка си, които не са заприходени на склад, тъй като директно се влагат в ремонта на автомобилите и изписват като текущ разход. Този факт е възприет в хода на ревизията като невъзможност да се проследи стоковия поток, но е оборен в съдебното производство посредством ССЕ и СТЕ. Установено е от ССЕ, че счетоводното отчитане на доставките на резервни части, които се ползват за собствени нужди, е по сметка 601 Разходи за материали на синтетично и аналитично ниво с аналитичност по регистрационни номера на колите, на които се извършва ремонта и в които се влагат частите, които записвания дават възможност за проследяване (стр. 15, ред 5-6 от заключението). За изчисляване на разхода по влагането на резервните части се ползва първичен счетоводен документ "Протокол за извършен ремонт на МПС". Тези протоколи са представени още в хода на ревизията (л. 418-435 от преписката) и съдържат следните данни: на коя дата, по кой маршрут се е движило МПС, каква неизправност е констатирал водачът, данни за извършен технически преглед, оглед и мнение "за ремонт", за закупени части с посочен номер на фактура, на коя дата е извършен ремонта, какви части са вложени, подписи на лицата, извършили ремонта (Александров - специалист и Велков - управител) и подпис на счетоводител, че разходите са осчетоводени в счетоводството. Вещото лице Томова потвърждава възможността за проследимост на вложените части по аналитичните партиди на сметки 601/4 и 601/5 с мнение, че в счетоводството на ревизираното лице са спазени основните счетоводни принципи и е налице редовно двустранно заведено счетоводно отчитане. В Таблица № 1 към ССЕ вещото лице е проследило влагането на резервните части по спорните фактури. Тези данни се потвърждават и от приета по делото СТЕ, приложението към която прегледно отразява възможността за проследяване влагането на резервните части по спорните фактури в ремонта на конкретни автомобили. Вещото лице Грънчаров е дало мнение, че автопаркът е застаряващ, с по-ниска надеждност при експлоатация и предразположен към откази на отделни възли, части и агрегати. В хода на ревизията се представени пътни листа (л. 54 - 417 от преписката) с пълни данни за превозно средство, дестинация, начален и краен километропоказател, изминати километри, подписи на водача и на управителя. Всеки пътен лист е придружен с опис на предадени документи: международни товарителници, предоставени средства за паркинг, за винетни такси и данни за разходите за гориво и за командировъчните разходи на шофьора. Съответствието на данните по всички пътни листа и четливите копия на товарителниците е установено от СТЕ, която потвърждава, че информацията се подава от шофьорите по време на движението на товарните композиции, събира се, анализира се и се обобщава в протоколите за извършвани ремонти. По преценка на управителя по тази авансова информация се извършва доставка на резервни части, които се влагат в МПС след завръщането им и в местодомуването им. Потвърдено е, че в част от фактурите освен резервни части фигурират извършени услуги за възстановяване на увредени агрегати, която услуга не може да се извърши самостоятелно от ревизираното дружество. И двете вещи лица Томова и Грънчаров посочват, че в случаите, когато е поръчван по-голям обем резервни части, същите са влагани в ремонта на други влекачи и ремаркета, макар да не са описани като заявени в предоставените протоколи за ремонт. Възражението на касатора за несъответствия в писмените доказателства е опровергано посредством СТЕ, която установява, че ремонтът е извършван във времето на местодомуване на композициите, а евентуални несъответствия се обясняват с влагането на резервни части в други МПС, незаявени в протоколите за извършване на ремонт. В хода на ревизията (още при издаване на първоначалния РА № 231106431 от 02.12.2011 г.) са представени приемо-предавателни протоколи с посочен номер на фактура, вид резервна част, брой и единична цена с отбелязване на извършеното предаване. Доказано е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Съвкупната преценка на всички посочени факти, обстоятелства и доказателства правилно е навела първоинстанционния съд на извод за реалност на спорните доставки. При правилно приложение на закона са направени изводите, че извършваната от ревизираното дружество основна дейност, предполагаща влагане на обемна част скъпоструващи резервни части (основно гуми за товарни композиции от 12 и повече броя при дълги международни курсове), за което са съставени кореспондиращи помежду си писмени доказателства, изключва знанието у лицето за евентуални злоупотреби, извършени от доставчиците. В този смисъл е константната практика на СЕС по дела С-18/13, С-285/11, С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11, на която коректно се позовава обжалваното решение. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама. Не са установени и обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките доставчици. Направеното от ответника оспорване на представени в хода на съдебното производство извлечения от счетоводни сметки на доставчиците, разколебаващо изводите за счетоводно отразяване на доставките при тях, не води до различни изводи. Евентуални нередности при доставчика не могат да обусловят отказ на правото на ДК при получателя без да е доказано въз основа на обективни данни знание у лицето за извършената по веригата измама. Такива обективни данни по делото не са установени, поради което изводите на първостепенния съд са правилни и законосъобразни. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,