Решение № 10627 от 20.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2017 г.
ВАСVII отделение20.08.2018 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2827 от 25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1297/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА "М. М." ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К." ..№... да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10627 от 20.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. М." ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К." ..№... срещу Решение № 2827 от 25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1297/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1056/28.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на "М. М." ООД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендират се разноските по водене на делото за двете съдебни инстанции. По касационната жалба е постъпил отговор от ответника - председателя на Комисията за защита на потребителите, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 1056/28.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 4 от ЗЗП на "М. М." ООД е забранено да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя в сключения договор за продажба извън търговския обект информация за крайната цена на стоките по неясен и неразбираем начин в нарушение на чл. 68д, ал. 1 предл. 2 (когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако предоставената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2), вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (цената или начина на нейното изчисляване), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че "М. М." ООД използва търговска практика в противоречие на забраната за извършване на нелоялни търговски практики, тъй като потребител е сключил процесния договор с цел закупуване на масажиращ матрак на промоционална цена. Тя следвало да бъде 890 лв., но тази цена в договора не е посочена срещу стоката ортопедичен масажиращ матрак (стока № 1), а срещу други три стоки: мериносова завивка (стока № 2), магнитна постелка (стока № 3) и ортопедична възглавница (стока № 4). Срещу желаната от купувача стока е попълнена сумата от 3 000 лв., а полето за промоционална цена не е попълнено. Същевременно в договора на ред № 5 и № 6 като предмет на продажба са посочени още две стоки или общо шест стоки. Търговецът твърди, че стоките с № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6 са на обща редовна цена 837 лв. Съдът е счел, че това твърдение не съответства на съдържанието на договора, тъй като той е за поръчка и не съдържа клауза за дарение. От начина й на представяне и при липса на договореност за дарение на пет от стоките с отметка потребителят се заблуждава, че промоционалната цена е за обединени няколко стоки в общ пакет. Липсата на информация за промоционалната цена на стоките определя неясния и неточен начин на формиране на цената на процесния договор, респ. на матрака, дори да се приеме, че цената 890 лв. е действителната промоционална цена за него. Съдът е приел, че от разписания в договора начин на представяне на промоционалната цена на матрака и на начина на нейното изчисляване се заблуждава или е в състояние да се въведе в заблуждение средния потребител и това заблуждение е в състояние да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел. След преценка на доказателствата съдът е установил, че е изпълнен състава на визираната в административния акт нелоялна практика. Въз основа на горните съображения Административен съд С.-град е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, който е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, релевантните материалноправни норми и целта на закона. Следователно липсват основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни и обосновани правни изводи. Не са налице твърдените съществени процесуални нарушения при издаване на административния акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, същата съдържа изчерпателно посочени фактически и правни основания за издаването й. Неоснователно е оплакването на касатора, че при посочване на правното основание за издаване на ПАМ, органът не е конкретизирал, коя хипотеза на чл. 68д, ал. 2, т. 4 е визирал. Видно от акта, конкретно е посочено, че договорът е сключен при неясно посочване на цената и начина на нейното изчисляване. С прилагането на принудителната административна мярка се цели преустановяване на противоправното поведение на адресата й и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т. е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Записаното в заповедта "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗП е твърдението на касационния жалбоподател, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика. Неоснователно се явява и твърдението на касатора, че органът е следвало да съобрази, разтрогването на договора и липсата на друго подобно нарушение при налагане на глобата. С процесната ПАМ не се налага глоба, чийто размер да бъде съобразяван с чл. 12 от ЗАНН. Мярката забранява прилагането на описаната нелоялна търговска практика, като заповедта не съдържа количествени параметри относно срок и размер. В касационната жалба са развити доводи срещу наказателно постановление, което не е предмет на настоящия спор. Неоснователни са оплакванията, че съдът е достигнал до неправилен извод относно материалната законосъобразност на административния акт. В случая не е спорно обстоятелството, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като е лице, което продава или предлага за продажба стоки. При извършване на дейността си търговецът е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП относно цената и начина на нейното изчисляване. Съгласно даденото легално определение в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП понятието "търговска практика" означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП безусловно са забранени нелоялните търговски практики. В конкретния случай търговската практика на дружеството е квалифицирана от органа като нелоялна по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 (цената или начина на нейното изчисляване), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 от ЗЗП, вр. ал. 2, т. 4 от същия закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че договорът съдържа коректна, разбираема и изчерпателна информация за цената на предлаганите стоки. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че съдържащата се в договора информация е заблуждаваща. Потребителят е пожелал да закупи от касационния жалбоподател ортопедичен масажиращ матрак, чиято промоционална цена била 890 лв., за същия сключила процесния договор за поръчка. На първата му страница е поместена таблица с предлагани от търговеца стоки, като срещу всяка от тях е посочена цената за един брой и графа за попълване на промоционална цена. В таблицата са отбелязани още 5 артикула, освен желаната от потребителя стока. Графата за промоционална цена на ортопедичния масажиращ матрак е празна, като стои посочена само редовната му цена от 3000 лв. Промоционална цена от 890 лв. е посочена общо срещу мериносова завивка, магнитна постелка и ортопедична възглавница, освен това е отбелязано, че лицето поръчва ОВ кр. (ортопедична възглавница за крака), ТОП матрак и препарат за почистване с ланолин, последният е с посочена както редовна цена от 49 лв., така и с промоционална на стойност 20 лв. След подписване на договора, потребителят се притеснил, че при посочените в договора цени е възможно при получаване на стоката търговеца да ценообразува по друг начин като увеличи дължимата сума. Касационният жалбоподател твърди, че останалите продукти са подарък, като клиентът е пожелал да закупи препаратът за почистване на промоционална цена от 20 лв. Представена по този начин, информацията в договора за поръчка не съответства на твърденията на търговеца, че отбелязаните артикули са дарение, същият не съдържа подобна клауза. От представената по този начин информация потребителят се заблуждава като остава с впечатление, че отбелязаните стоки следва да бъдат заплатени, тъй като не е договаряно, те да бъдат подарък. Освен това срещу стоката, която потребителят е пожелал да закупи, не е отбелязана промоционалната му стойност. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай изводът, че по този начин представената цена и начинът на нейното изчисляване насърчават потребителя към покупка на стоки, които той не е желал, води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на съответната практика, се подкрепя от доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че начинът на представяне на информацията относно количеството и цената на предлаганите стоки е такъв, който може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение