Решение № 5625 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2012 г.

Решение № 5625 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 1494/7.06.2012 г., постановено по адм. д. 4192/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 081102266 от 3.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта му потвърдена с Решение № 684 от 2.11.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно определени на "Корифей Норд " ЕООД данъчни задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък за данъчен период 1.09.2010 г. - 30.09.2010 г. в размер на 27687,95 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в оспорената част е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и обосноваване на правните извод, съставляващи останалите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменена обжалваната част от решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Корифей Норд" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е представил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1494/7.06.2012 г., постановено по адм. д. 4192/2011 г. по описа на Ас - Варна е отменен РА № 081102266 от 3.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта му потвърдена с Решение № 684 от 2.11.2011 г. на ДД "ОУИ" относно определени на "Корифей Норд " ЕООД на данъчни задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък за данъчен период 1.09.2010 г. - 30.09.2010 г. в размер на 27687,95 лв. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, но в частта, с която начислен допълнителен размер на ДДС е незаконосъобразен, защото са събрани достатъчно доказателства за установяване извършването на спорните декларирани от ревизираното лице вътреобщностни доставки (ВОД). При установената фактическа обстановка, според която стоките са реално получени от представител на гръцко търговско дружество, административният съд е обосновал правен извод за незаконосъобразност на извършеното с РА начисляване на ДДС в размер на 27687,95 лв. на основание чл. 86, ал. 1, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 и чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касационната жалба е много подробна, но фактическите и правни доводи в нея са поддържани и пред първата инстанция и административният съд е изложил подробни мотиви, защо не ги приема за основателни. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС - Варна приема, че по категоричен начин е доказано предаването и получаването на стоките от гръцкия търговец, който е регистриран за целите на ДДС, както въз основа на писмените доказателства, така и въз основа на кореспондиращите им изводи на съдебната експертиза, като особено съществено за правилната преценка на осъществените факти е и обстоятелството, че е доказано и последващото изрично потвърждаване на получаването на стоките по двете спорни фактури. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд не е допуснал процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията, че съдът е кредитирал заключението на съдебно-почерковата експертиза. Видно от протокола за съдебно заседание от 15.05.2013 г. заключението е прието без да е направено оспорване от процесуалните представители и на двете страни по делото, поради което не е налице процесуална пречка АС - Варна да го кредитира. В пледоарията по същество на спора процесуалният представител на касационния жалбоподател е заявил, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, защото то е работило само въз основа на документи, представени от "Корифей Норд" ЕООД, а по същите причини не може да се приеме за категорично доказано, че потвържденията са издадени от гръцкият търговец. Видно от протокол от съдебно заседание на 20.03.2012 г. документите, които са използвани като сравнителен материал при изготвяне на заключението на вещото лице графолог, са приети като писмени доказателства и също не са оспорени по съответния процесуален ред. Следва изрично да бъде отбелязано, че тези доказателства представляват международни товарителници (CMR) за други доставки на "Корифей Норд" ЕООД с получател N. FANARIS LTD KEFALOHORI, които са признати от органите по приходите са ВОД т. е. стоките по тях са получени от гръцкия търговец, чийто подпис върху CMR от 23.09.2010 г. и 29.09.2010 г. и потвържденията относно спорните доставки, е изследван. Декларираните спорни доставки са по две фактури № 36/22.09.2010 г. и № 37/29.09.2010 г., издадени от "Корифей Норд " ЕООД с получател N. FANARIS LTD KEFALOHORI с VАT ЕL 999620096, като не е установено заплащане на цялата стойност по фактурите. Транспортът е осъществен от ЕТ "Прецизконсулт - Юлия Василева" и е заплатен от "Корифей Норд" ЕООД. В РА не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит за заплатените транспортни услуги по повод осъществения транспорт до Гърция. АС - Варна правилно е приел, че са представени документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС за удостоверяване на ВОД като допълнително се е позовал и на представените потвърждения от представителя на получателя, в който той изрично е декларирал че е получил на територията на Гърция стоките, предмет на двете фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателят N. FANARIS LTD KEFALOHORI, Гърция притежава валиден VAT номер в Гърция, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. АС - Варна е приел, че са представени документите по чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът са представени транспортни документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Обстоятелството, че в двете международни товарителници (CMR) не е отбелязано подробно изброяване на стоката, а само нейния брой/обем не ги лишава от доказателствена стойност. Върху CMR изрично е обозначено всяка товарителница към коя фактура се отнася, а във фактурите се съдържа подробна спецификация на стоките. Тези писмени доказателства, които следва да бъдат преценявани и с оглед разпоредбата на чл. 9 отКонвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Съгласно цитираната норма товарителницата удостоверява до доказване на противното, което в случая не е доказано от органа по приходите, условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че при преценка на относимите към правния спор факти и съдът правилно е кредитирал товарителниците. В случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците. Товарителниците са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача. За доказване на ВОД не е необходимо да бъде установено, че получателят на стоката е декларирал доставките пред своята данъчна администрация. В конкретния случай за доказване на ВОД не е необходимо и представяне на потвърждения от получателя, защото транспортът е за сметка на доставчика, но тяхното събиране като писмени доказателства, включително и проверката на достоверността им чрез заключение на почеркова експертиза, само подкрепят изводите за напускане на стоката на територията на България. Доводите касационната жалба в обратната насока не кореспондират с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП. В случая превозът на стоките извън Република България и получаването им на територия на държава-членка, е удостоверено с подписа и печата на получателя, съгласно отразеното в товарителниците, съпровождащи транспорта на стоки, като мястото на доставката е в Гърция. Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, съдържащо се в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че осъществена вътреобщностната доставка, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според практиката на СЕС общностното право не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай не са налице твърдения, данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорните доставки, които не са декларирани и заплатени от получателя. За получателя по доставката също не са изложени констатации в РА, че е участник в данъчни измами, а само, че не е декларирал едната фактура и пълния размер на другата пред данъчната администрация на Гърция, както и че не е заплатил пълната стойност на доставките. Липсата на плащане на договорената цена не превръща доставката в безвъзмездна. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АС-Варна, като при съставянето на данъчните си документи е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. "Корифей Норд" ЕООД не дължи ДДС за тези доставки, които съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Основните възражения в касационната жалба по повод констатирани от органите по приходите нередности при документиране и несъответствията в счетоводните документи (касови бележки за закупуване на гориво, винетни такси, пътни листове и тахошайби), издадени по повод изпълнение на транспортните услуги от ЕТ "Прецизконсулт - Юлия Василева" не могат да се отразят върху изводите за доказване на ВОД, за който са представени всички изисквани от закона и допълнителни писмени доказателства. Допълнително следва да бъде отбелязано изрично, че "Корифей Норд" ЕООД е получател на услуга - транспорт на стоки от Русе до Гърция, с доставчик ЕТ "Прецизконсулт - Юлия Василева". Издадени са данъчни фактури № 474/28.09.2010 г. и № 481/6.10.2010 г., по които "Корифей Норд" ЕООД е упражнил право на данъчен кредит, което изрично му е признато с обжалвания РА, поради което не може да се приеме, че тези услуги не са реално извършени, както се твърди в касационната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,