Решение № 10694 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2025 г.

ВАСШесто отделение30.10.2025 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 472 от 15.01.2025г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2605/2023г.

ОСЪЖДА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ-София да заплати в полза на М. М. Н., [ЕГН] с постоянен адрес гр. Хисаря, обл. Пловдив, [адрес], 1000/хиляда/ лева, представляващи разноски, възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Мотиви

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Централна военномедицинска комисия/ЦВМК/ при Военно медицинска академия/ВМА/, чрез процесуален представителq юрисконсулт против Решение 472/15.01.2025г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2605/2023г. С него се отменя по жалба от М. М. Н. Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв/ ВС-1915 от 10.10.2023г., издадено от ЦВМК при ВМА- София. С решението на ЦВМК М. М. Н. е освидетелстван като негоден за военна служба по рубрики от част I "Медицински стандарти за определяне на годността за служба по заболявания и състав" от Наредба Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинската експертиза/Наредбата/. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по отношение назначаването на вещото лице по допуснатата експертиза. Поддържат се и доводи по същество в предмета на фактите, установени от експертизата, като по същество се оспорва установеното от експерта. Ответникът, М. М. Н., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят но Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. М. Н. чрез процесуален представител адвокат против Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв/ ВС-1915 от 10.10.2023г. издадено от ЦВМК при ВМА- София. С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Допуснал съдебно медицинска експертиза, от заключението на която установил, че към момента на изготвяне и изслушването в съдебно заседание здравословното състояние на М. М. Н. е подобрено и не отговаря на състоянието при освидетелстването му от ЦВМК към датата на издаване на решението. Предвид установеното от експерта е приел в хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, че годността за военна служба е налице, поради което отменил решението. Решението е правилно. С решението на ЦВМК при ВМА- София е прието, че са налице материалните предпоставки/заболявания и диагнози/ в Наредба Н-6 от 13.02.2018г. които определят директно квалификацията "негоден за военна служба". При установеното в съдебното производство подобрено здравословно състояние извън квалификациите от ЦВМК към момента на изготвяне и депозиране на заключението, съдът е извел фактически и правен извод за незаконосъобразност на решението. Спорни с касационната жалба са въпросите налице ли са касационни основания за отмяната му, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място се поддържа, че вещото лице, назначено по делото е дало заключение, след като си е дало отвод, а после изготвило заключение, което съдът неправилно приел. Тези доводи са неоснователни. Съдът е изложил мотиви, че приема заключението, тъй като е депозирано пред съда от назначеното вещо лице, което първо се е отвело, тъй като е ангажирано, но с депозиране на заключението, няма пречка да бъде прието и изслушано в съдебно заседание. Тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не се констатира нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място, се оспорват констатациите на вещото лице по отношение здравословното състояние на освидетелстваното лице, за което е посочено, че към момента на освидетелстването диагнозите са налице такива каквито са описани, но е налице значително подобряване на здравословното състояние след момента на освидетелстването, което дава основание за други изводи относно годността за военна служба. Следва да се посочи, че при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, процесуалният представител на ЦВМК при ВМА- София не е оспорил заключението, не е поискал допълнителна или нова експертиза, поради което несъгласието с констатациите му в касационната жалба не могат да бъдат ценени относно факти по същество, по същите причини, поради които се допуска експертиза по делото- съдът не притежава специалните знания. Във връзка с установеното от вещото лице здравословно състояние към момента на съставяне и представяне на заключението, съдът правилно е основал фактическите си изводи на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 142 ,ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 142 АПК е наименована "Преценка за съответствие с материалния закон". Според 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според ал. 2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Дали това факти, които са се осъществили преди издаване на акта или след издаването му, не е посочено. Разпоредбата на ал. 2 създава впечатление съгласно заглавието, че се отнася само за изменения в материалния закон, изразяващи се промяна на хипотезата в която се намират установените факти като например отпадане на правното основание за издаване на акта или разпореждане на други правни последици с обратна дата, поради което имат значение за издаване на акта. В практиката се приема обаче, че всички факти от значение делото следва да бъдат взети предвид. Това например са изтекъл срок - пример адм. дело 3772/2025г. на ВАС, възобновяване на наказателно производство и отмяна на присъда, което има значение за издаване на акта-адм. дело 8975/2018г. или решение на ЕСПЧ - адм. дело 6572/2021г. на ВАС или, хипотезата на чл. 142 ал. 2 АПК няма как да бъде сведена само до факти, осъществени преди издаването на акта или да са относими само до приложението на материалния закон. В такъв случай може да се стигне до промяна на фактическия състав, от осъществени факти след издаване на административния акт, който фактически състав обективно административния орган не е могъл да предвиди и да се съобрази с него. Такава възможност е налице не е само при тълкуване на разпоредбата на чл. 142 АПК. Дори да не съществува чл. 142 АПК, аргументи в такава посока се намират в разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Според нея след отмяна на съдебен акт от касационната инстанция, при новото разглеждане на делото се допускат и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Или, не само е възможно да се промени напълно фактическата обстановка при издаване на акта, но съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, възникнали преди издаване на акта и след издаването му и доказателствата за тях. Така цитирани разпоредбите са проявление на принципа за истинност в административния процес- чл. 7 АПК. Предвиди изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1000 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение