Решение № 9031 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14978/2009 г.

Решение № 9031 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14978/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Вивартия"С. А. моли да бъде отменено Решение № 69/28.09.2009 г. по адм. д. № 2803/2009 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли преписката да бъде изпратена на органа по приходите за издаване на ново становище, с което да се приеме, че са налице основанията за прилагане на СИДДО с Република Гърция, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Вивартия"С. А. против Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО № 26-О-8553/26.01.2009 г. на ТД - Големи данъкоплатци и осигурители-София, с което е прието, че липсват основания за прилагане на СИДДО с Република Гърция. В мотивите си съдът е приел, че становището е издадено от редовно овластен орган по приходите. Касаторът е подал искане за издаване на становище по приложението на СИДДО с Република Гърция на основание чл. 137, ал. 1 ДОПК на 25.11.2008 г. за доход по договор за управление от 18.09.2008 г. с продължително действие. Към искането е приложил договора, удостоверение за местно лице и декларация от притежателя на дохода. Били са поискани допълнителни доказателства от касатора относно основанията за приложение на СИДДО, като в срока за представянето им не са били представени в цялост. В становището е констатирано, че не са представени предвидените в договора управленски отчети, проучвания, няма доказателства как е изчислена цената на услугата, след като в договора е посочено, че е в размер 3% от нетните годишни продажби. На основание чл. 141, ал. 2 ДОПК е издадено становище за липса на основания за приложение на СИДДО с Република Гърция. В становището е прието, че касаторът е формирал място на стопанска дейност в предприятието на платеца - "ОМК" АД. Вещото лице е дало заключение, че не са му представили данни дали е било предоставено помещение на външните консултанти за изпълнение на услугите по договора. Касаторът е поддържал, че услугите могат да бъдат осъществявани и от седалището на касатора в Република Гърция, като съдът е приел, че не са представени никакви доказателства за това твърдение. В обясненията на касатора е посочено, че са изпратени мениджъри, които да работят в "ОМК" АД, за да се въведат стандартите и процедурите на касатора, които упражняват постоянни управленски услуги и контрол върху операциите на "ОМК" АД, което е придобито от касатора през 2007 г. Съдът е приел, че така описаното предоставяне на услугите по договора е осъществявано в предприятието на "ОМК" АД, което представлява място на стопанска дейност на територията на Република България за касатора. Изпълнителният директор на "ОМК"АД Спиридон Теодоропулос, който е подписал договора за "ОМК" АД е изпълнителен директор и на касатора. Приел е също, че в обяснението е посочено, че трима служители на касатора са работили в "ОМК"АД в изпълнение на договора до м. 8.2008 г., от което следва, че е налице относително постоянство на осъществяваната дейност. Назначаването на тези лица като служители на "ОМК"АД е станало едва през м. 8.2008 г. В договора е предвиден 10-годишен срок на изпълнение на договорените управленски услуги, поради което съдът е приел, че услугите са предоставяни повече от 6-месеца и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че осъществяването на услугите по договора от 18.09.2008 г. в предприятието на "ОМК"АД от служители на касатора в продължение на повече от 6 месеца представлява осъществяване на стопанска дейност от място на стопанска дейност на територията на Република България по смисъла на чл. 5 от СИДДО с Република Гърция. В този смисъл е т. 4.3. от Коментара на разпоредбите на модела на данъчна спогодба към чл. 5 от модела относно дефиницията на място на стопанска дейност. В цитирания Коментар е прието, че когато служител на едно дружество осъществява дейност на работодателя си в помещения на друго дружество, тези помещения са място на стопанска дейност за работодателя на служителя, ако те са на разположение на работника за достатъчно дълъг период от време. Законосъобразен е изводът на съда, че не са представени всички, поискани доказателства, за да се установи наличие на основания за приложение на СИДДО с Република Гърция и на основание чл. 141, ал. 2 ДОПК органът по приходите законосъобразно е издал становище за липса на основания за приложение на спогодбата. В цитирания текст органът по приходите е задължен да издаде становище за липса на основания за приложение на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 - 138 ДОПК и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от поискването от органа по приходите. Възраженията на касатора, че становището и решението са основани на предположения е неоснователно. Съдът подробно е мотивирал изводите си за наличие на място на стопанска дейност с цитати от обясненията на изпълнителния директор на касатора, приложени в преписката и не е основал решението си на предположения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,