Решение № 14627 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2009 г.

Решение № 14627 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Елит комерс - арт" ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Минка Иванова Жекова, против решение № 607/07.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2319/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080022732/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е потвърдил акта за регистрация, тъй като дружеството не е достигнало изискуемия облагаем оборот над 50 000 лв. Сделката по нот. акт № 109/2007 г. за продажба на УПИ № 1087 по плана на Северна промишлена зона гр. Пловдив не представлява част от независимата икономическа дейност на дружеството, тъй като не се извършва редовно или по занятие и затова не следва да бъде включвана в облагаемия оборот. Наред с това е налице основание за приложение на изключението по чл. 96, ал. 3 ЗДДС. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Елит комерс - арт" ООД против Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080022732/26.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 800/14.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е законосъобразен, поради това че проверяваното лице "Елит комерс - арт" ООД е достигнало облагаем оборот в размер на 72234, 80 лв. за периода 01.11.2006 г. - 31.10.2007 г. и е следвало в 14-дневен срок да подаде заявление за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При проверката е установено, че издадените през периода фактури са за извършени продажби на декоративни керамични изделия, сувенири и недвижими имоти. Спорът по делото е свързан с въпроса дали в облагаемия оборот следва да бъде включена продажбата на стойност 31725 лв. на недвижим имот по нотариален акт № 109, том III, рег. № 3060, дело № 470 от 04.10.2007 г., представляващ поземлен имот № 1087 от кв. 4 по плана на Северна индустриална зона - втора част на гр. Пловдив, включена в УПИ ХХIII-18 - обслужваща и промишлена дейност. Съдът е приел, че сделката е осъществена в рамките на осъществяваната от проверяваното лице независима икономическа дейност съгласно определението, дадено в чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка е посочил, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, като в случая лицето е регистрирано като търговско дружество по Търговския закон и осъществяваната от него дейност представлява независима икономическа дейност според първото предложение на цитираната разпоредба. Според съда изискването дейността да е извършвана редовно или по занятие се отнася за тези лица, които не са регистрирани като търговци, поради което в случая това изискване не намира приложение. Съдът е приел също, че разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗДДС не намира приложение в случая. За да се приложи предвиденото в разпоредбата изключение, т. е. за да се изключат от облагаемия оборот доставките на дълготрайни материали активи, необходимо е същите да се използвани в дейността на лицето. В случая не е изпълнено второто от кумулативните изисквания, тъй като е установено, че недвижимия имот не е използван в дейността на дружеството. Съдът е обосновал извод, че доставката по нот. акт № 109/04.10.2007 г. на ПИ 1087 следва да бъде включена в облагаемия оборот. Доставката е облагаема съгласно чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС и не попада в изключенията по чл. 96, ал. 3 ЗДДС. Предвид това е приел, че са изпълнени изискванията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като "Елит комерс - арт" ООД е данъчно задължено лице, което е достигнало оборот над 50000 лв. не само за периода 01.09.2007 г. - 31.08.2008 г., но и за периода 01.11.2006 г. - 31.10.2007 г., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.11.2007 г. По съображения в този смисъл съдът е отхвърлил жалбата против акта за регистрация по ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на обжалваното решение, възпроизведени накратко по-горе. Спорният въпрос по делото е свързан с това дали доставката по нот. акт № 109/04.10.2007 г. на ПИ 1087 следва да бъде включена в облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за целите на регистрацията по ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази сделка представлява част от независимата икономическа дейност на дружеството. В определението по чл. 3, ал. 2 ЗДДС, в първото изречение е посочено, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. Проверяваното дружество е регистрирано по реда на Търговския закон, поради което несъмнено отговаря на условието в цитираната разпоредба. По определение дейността на търговците представлява търговска дейност, като вписания в акта за регистрация предмет на дейност на търговеца не ограничава възможността на същия да осъществява всяка друга търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ, освен тази която е забранена със закон или за която се изисква специално разрешение. Затова е без значение дали определен вид търговска дейност е осъществена еднократно, с осъществяването на една сделка, за да се определи тази дейност като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, когато се извършва от търговец по смисъла на ТЗ. Изискването за осъществяване на дейността редовно или по занятие срещу възнаграждение, предвидено в изр. 3 на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, се отнася за случаите, които не се обхващат от първото изречение на ал. 2, т. е. дейността, която не се осъществява от търговци, производители и лица, предоставящи услуги. Този извод се подкрепя от редакцията на двете изречения ал. 2, предвид използването на израза "независима икономическа дейност е и всяка дейност, която. . . . . ", което означава, че се има предвид друга дейност освен тази, регламентирана в първото изречение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че въпросната доставка представлява част от независимата икономическа дейност на лицето, което е регистрирано като търговец по ТЗ, независимо че не осъществява конкретния вид дейност редовно или по занятие. Правилен е също извода на съда, че не е налице основание за приложение на изключението по чл. 96, ал. 3, предложение второ ЗДДС, според което в облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето. По делото е безспорно, че прехвърленият недвижим имот не е използван в дейността на лицето, като под използване в дейността следва да се има предвид използване на актива непосредствено в независимата икономическа дейност, когато същият допринася за извършването й, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на доставка. Изключението не се отнася за всички дълготрайни материални и нематериални активи, а само за тези, които са използвани в дейността на лицето. Затова правилно съдът е приел, че второто условие следва да е налице кумулативно. Твърдението в касационната жалба, че не е обсъдено твърдението за допуснато нарушение по чл. 45, ал. 5 ЗДДС, е неоснователно. Съдът е приел, че доставката е облагаема на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС и този извод съответства на доказателствата по делото относно предмета на доставката. Разпоредбата предвижда, че не представлява освободена доставка прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. По делото е безспорно установено, че продаденият имот представлява част от УПИ по смисъла на ЗУТ и няма никакви данни, че същият е прилежащия терен към сгради, които не са нови. При положение, че жалбоподателят поддържа подобно твърдение, което не се установява от съдържанието на нотариалния акт, нито от други доказателства по делото, същият следваше да представи съответните доказателства, включително да поиска назначаването на експертиза. Такива доказателства не са представени, включително и пред настоящата инстанция, пред която е допустимо събирането на писмени доказателства. Поради това съдът приема това твърдение за недоказано, а оплакването за допуснато нарушение - необосновано. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания акт за регистрация по ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,