Решение № 10894 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2012 г.

Решение № 10894 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е образувано по касационната жалба на Венцислав Илиев Рангелов от гр. Велико Търново, чрез адв. Нина Илиева от ВАК, против решение № 173 от 23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 772/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация № БФМП-01-08-429/22.06.2011 г. на главен експерт по приходите при община Павликени, потвърден с решение № БФМП-01-12-3239/21.07.2011 г. на директора на Дирекция "Бюджет, финанси и местни приходи" при община Павликени. Релевират се доводи, че за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. процесният имот е бил ипотекиран в полза на трето лице, поради което касаторът не е ползвал имота и не е имал реален достъп до него. Иска се отмяната на първоинстанционния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт и потвърдителното решение на горестоящия административен орган. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Бюджет, финанси и местни приходи" при община Павликени, не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за фактите. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Касаторът Венцислав Илиев Рангелов е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот - масивна производствена сграда - цех за сладки и закуски, със застроена площ от 703 кв. м., находящ се УПИ I, кв. 28 по плана на гр. Павликени. По декларацията му по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 0422-402/17.05.2011 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден акт за установяване на задължение по декларация № БФМП-01-08-429/22.06.2011 г. на главен експерт по приходите при община Павликени, с който на Венцислав Илиев Рангелов са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. в размер на 106,68 лв. и лихви върху него в размер на 24,25 лв. и задължения за ТБО за услугите по сметосъбирането и сметоизвозването, обезвреждането на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за поддържане на териториите за обществено ползване в размер на 379,71 лв. и лихви - 92,64 лв. С решение № БФМП-01-12-3239/21.07.2011 г. на директора на Дирекция "Бюджет, финанси и местни приходи" при община Павликени констатациите по акта са потвърдени. Решаващият орган е приел, че жалбата на Венцислав Илиев Рангелов срещу административния акт е неоснователна, като е посочил, че основанието за облагането е притежаваното право на собственост върху имота, находящ се в строителните граници на град Павликени, и недекларирането по надлежния ред на неизползването му. С решение № 173 от 23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 772/2011 г., Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Венцислав Илиев Рангелов срещу акт за установяване на задължение по декларация № БФМП-01-08-429/22.06.2011 г. на главен експерт по приходите при община Павликени, потвърден с решение № БФМП-01-12-3239/21.07.2011 г. на директора на Дирекция "Бюджет, финанси и местни приходи" при община Павликени. Решението е законосъобразно и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая касаторът е адресат на посочената норма, тъй като и собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот. Периодът и размерът на установения данък върху недвижимия имот са изчислени правилно, съобразно нормата на чл. 13 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от община Павликени и на основание чл. 20 от ЗМДТ. Имотът, собственост на Венцислав Илиев Рангелов, се намира в границите на район, в който се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване, поради което и на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ касаторът е данъчно задължено лице. Няма доказателства касаторът да е подавал декларация за освобождаване от такса за битови отпадъци, а такова обстоятелство не се поддържа нито в административната фаза на производството, нито при оспорването по съдебен ред. Размерът на задължението за такса битови отпадъци е изчислени правилно в съответствие с разпоредбата на Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от община Павликени. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недължимост на данък върху недвижимия имот и задълженията за такса за битови отпадъци, поради обстоятелството, че за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. процесният имот е бил ипотекиран в полза на трето лице и касаторът не е ползвал имота, тъй като не е имал реален достъп до него. Посоченият довод е релевиран и пред първоинстанционният съд, като същият е анализиран в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на Административен съд - гр. Велико Търново за неоснователността им изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Образуваното изп. дело № 216/2009 г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, в хода на което са предприети действия по принудително събиране на банката-кредитор, вкл. чрез продан на процесния имот, който е ипотекиран от предходния собственик, не е пречка за установяване на публичните вземания на общината. Това обстоятелство е неотносимо към предмета на делото, който касае дължимостта на установения местен данък и ТБО. Най-накрая, както правилно посочва първоинстанционния съд, съгласно чл. 8, ал. 5от ЗМДТ общинският съвет определя с наредба по чл. 9 реда, по който лицата неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащането на съответната такса. Разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от община Павликени предвижда възможност за освобождаване от ТБО при подаване на декларация, в която да се заяви неизползването на имота. Както вече беше посочено, такава декларация не е представена, а и не се твърди да е подавана от Венцислав Илиев Рангелов до административния орган, поради което касаторът не може да ползва това облекчение, доколкото не е спазил предвидената административна процедура. Предвид изложеното, решението на Административен съд - гр. Велико Търново като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение