Решение № 15918 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2013 г.

Решение № 15918 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билла България" ЕООД, гр. София, Емил Лазаров Стефанов от гр. София, Венцислав Златков Чолаков от гр. София и Петя Полинова Цветанова от гр. София, срещу решение № 4772 от 12.07.2013 г. по адм. дело № 5400/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 57/15.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба се релевират оплаквания, които се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация и Тошко Владиславов Тодоров, не взимат становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Билла България" ЕООД, гр. София, Емил Стефанов, Венцислав Чолаков и Петя Цветанова, срещу Решение № 57/15.03.2013 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че Петя Цветанова е третирала различно Тошко Тодоров по признак "етническа принадлежност", представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). и й е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр.; Емил Стефанов и Венцислав Чолаков са допуснали извършването на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. и им е наложена глоба на всеки по 250 лв. на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр., а "Билла България" ЕООД, гр. София, е извършила нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като не е осигурила еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Тошко Тодоров. Решаващият съд е приел от фактическа страна, че Тошко Тодоров е работил на длъжност "транжор", сектор "месо" в "Билла България" ЕООД, филиал гр. София. Поради отсъствие на работник от сектора (Цветан Пашов) са изготвени графици за работа в сектора, където са работили още пет работници освен Тошко Тодоров, като в графиците за периода 01.06. - 27.06.2011 г. всички работници са полагали труд обикновено по два дни от 7,00 до 18,30 ч. след което ползвали почивка от два дни. От 29.06.2011 г. само за Тошко Тодоров е въведено работно време от 8,00 ч. до 11,00 ч., от 13,00 ч. до 15,00 ч. и от 17,00 ч. до 20,00 ч., което е продължило до 08.07.2011 г., като в периода 05.07. до 08.07.2011 г. същият не е ползвал почивка и не му е позволявано да почива в магазина с работни дрехи. В резултат на тези действия Тошко Тодоров е напуснал магазина на "Билла България" ЕООД, гр. София, в който е работил, по взаимно съгласие видно от Заповед № 1739/08.07.2011 г. АССГ е приел, че с така определения график работникът Тошко Тодоров е бил третиран различно на основание защитен признак "етническа принадлежност", която последният не криел. Крайният извод на решаващия съд е, че законосъобразно с Решение № 57/15.03.2013 г. на КЗД е установено, че Петя Цветанова - ръководител на отдел "Сървис" в посочения филиал на "Билла България" ЕООД, гр. София е третирала различно Тошко Тодоров по признак "етническа принадлежност", представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. За допускане на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Тошко Тодоров по посочения признак, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно КЗД е ангажира отговорността на Емил Стефанов и Венцислав Чолаков - ръководители на юридическото лице - работодател в периода на извършване на нарушението. По същите съображения, в мотивите на съдебния акт са изложени аргументи и за нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на "Билла България" ЕООД, гр. София, тъй като търговското дружество не е осигурило равни условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. за Тошко Тодоров. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, която последният, след задълбочен и всестранен анализ на приетите доказателства, е установил. Пряка дискримисравнителнитенация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1 от същата разпоредба, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., какъвто е и признакът "етническа принадлежност". От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби. При правилно установената фактическа обстановка, решаващият съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на проява на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. спрямо Тошко Тодоров по признак "етническа принадлежност". Това е така, тъй като Тошко Тодоров е третиран различно на основание защитен признак, защото по отношение на него е определено ежедневно работно време от 8,00 ч. до 11,00 ч., от 13,00 ч. до 15,00 ч. и от 17,00 ч. до 20,00 ч. като дори не му е позволявано да почива в магазина. Никое различие в третирането, основано изключително или в решаваща степен на етнически принадлежност на лицето, не може да бъде обективно оправдано в съвременното демократично общество (ЕСПЧ, дело Sampanis et autres v. Gruce). За да анализа има или не дискриминация, АССГ е провел необходимото сравнение и е достигнал до правилния правен извод, че сравнителите (съпоставимите лице в случая са останалите колеги на Тодоров), които не се отличават със защитен признак, са третирани по-добре от Тошко Тодоров. Доводите в касационната жалба, свързани със съответствието на работния график с трудовото законодателство, са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав възприема като правилни изводите на АССГ, че е ирелевантно обстоятелството дали работното време е определено съобразно правилата за полагане на труд, доколкото предмет на правния спор е дали с изготвения график Тошко Тодоров е бил третиран различно на основание защитен признак. Няма разлика в третирането, основана в решаваща степен на етнически произход на човека, която може да бъде оправдана. Определянето на график на работа на един работник, различен от този на другите работници, налага извода за наличието на неравно третиране, което в случая произтича от етническата принадлежност на лицето. Неоснователни са доводите на касаторите за незнание на етническата принадлежност на Тошко Тодоров. Касаторката Петя Цветанова е изпълнявала длъжността началник отдел "Сървиз", имала е пряк контакт с подчинените й работници, включително с ответника Тошко Тодоров. Касаторите Емил Стефанов и Венцислав Чолаков са ръководители на юридическото лице - работодател в периода на извършване на нарушението, поради което са адресати на нормата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр., задължаваща работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Същите са участвали в сключването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение с работника Тодоров, а наред с това, макар и неучаствали в подбора му, извършван от други служители, са разполагали с трудовото досие на работника. Не може да се приеме за основателно твърдението за липса на каквато и да е съпричастност на тези касатори към изготвения график, доколкото като ръководители на юридическото лице са допуснали полагането на труд от работници на една и съща длъжност при различни условия. Ето защо на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. на посочените лица са наложени административни наказания, определени към минимума на санкционната норма. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,