Решение № 618 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 183/2015 г.

Решение № 618 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 183/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 124 от 31.10.2014 г., постановено по адм. д. № 146 по описа на Административен съд Сливен (АССл) за 2014 г. С него, по жалба на Коста Атанасов Хътов, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2303 от 29.04.2014 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане на Хътов, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2008 и 2009, във връзка с подадените от лицето Общо заявление за единно плащане на площ 2008 с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/100508/15882 и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 20/160709/43487, в размер на 3930,24 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че спорният АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения относими към преценката за законосъобразност на АУПДВ. Подчертава се, че е нарушено изискването на по-благоприятния за Хътов чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 -2013 г. (Наредба № 11 от 6.04.2009 г.) агроекологичните дейности да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Не е изпълнено и предписанието на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба № 12 от 3.04.2008 г., отм.), тъй като по делото е установено, че не е налице 100% припокриване на заявените площи. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния АУПДВ. Страните не се явяват и не се представляват в съдебното заседание. Ответникът по касация - Коста Хътов, с писмена молба, изпратена на 9.12.2015 г. по факс изразява становище за основателност на касационната жалба. Въпреки очевидните несъответствия между споменатите в молбата факти и тези, установени по делото, изрично формулираното искане с нея е за уважаване на касационната жалба и цялостна отмяна на първоинстанционното решение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за постановяване на съдебното решение предмет на контрол при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 01-6500/2303 от 29.04.2014 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Хътов, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2008 г. и 2009 г., във връзка с подадените от лицето Общо заявление за единно плащане на площ 2008 с УИН 20/100508/15882 и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 20/160709/43487 в размер на 3930,24 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а", във връзка с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Установено е от съда, че Хътов, като регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 187362 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подал на 16.04.2008 г. за кампания 2008 г. Заявление за плащания на площ по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" с УИН 20/100508/15882. Общата площ, с която Хътов е кандидатствал за агроекологични плащания през 2008 г. е 128,31 хектара (ха), от които блок на земеделското стопанство (БЗС) № 14275-64-1 с площ 88,62 ха и БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха. Заявлението му за подпомагане е било одобрено за участие по мярка 214 АЕП. Бил е регистриран с парцелите, описани в приложените към заявлението таблици, като е следвало да изпълнява заявените агроекологични дейности за период от пет последователни години. За кампания 2009 г. Хътов подал на 09.05.2009 г. Заявление за плащания на площ по мярка 214 АЕП с УИН 20/160709/43487, като общата площ, с която е кандидатствал за агроекологични плащания през 2009 г., е също 128,31 ха, за същите БЗС. За кампания 2010 г. от него е подадено заявление на 7.05.2010 г. с УИН 20/050610/58344, като площта, с която е кандидатствал за агроекологични плащания е 39,69 ха, представляваща БЗС № 14275-65-1. На 19.07.2010 г. на Хътов е изплатена сума в размер на 3930,24 лв. - по мярка 214 АЕП за кампания 2009 г. По заявлението от 7.05.2010 г., след извършването на административни проверки, изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо (УП) изх. № 01-6500/2303 от 27.02.2013 г., връчено на съпругата на Хътов на 12.03.2013 г. С него се отказва финансова помощ и се прекратява поетия агроекологичния ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на Хътов. Съображенията за това са, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от лицето през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие е 30,93%. Уведомителното писмо не е било обжалвано от Хътов и е влязло в сила. С УП изх. № 01-6500/2303 от 26.02.2014 г. Хътов е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като следва да възстанови 100% от изплатената по мярка 214 АЕП сума в размер на 3930,24 лв. за кампания 2009 г. Хътов е възразил срещу това с писмо до ДФЗ от 19.03.2014 г. по съображения, че цитираната в УП наредба е приета след кампания 2008 г. и е недопустимо да се прилага за предходен период. Правилно като резултат съдът е приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, действащ по делегация по силата на Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Възможността за делегация в случая е предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, предвид което дали Устройственият правилник на ДФЗ, в относимата му редакция, предоставя възможност за делегация на правомощието по издаване на АУПДВ или не, е без значение. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че органът е действал в кръга на предоставените му правомощия, спазена е установената от закона форма за издаването на АУПДВ, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, като в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е съобразил, че със заявлението от 2010 г. Хътов е кандидатствал с по-малко площ - заявил е само БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха, при заявени и одобрени през 2008 г. и 2009 г. БЗС № 14275-64-1 с площ 88,62 ха и БЗС № 14275-65-1 с площ 39,69 ха, но е посочил, че независимо от това получената от лицето финансова помощ за 2009 г. не е недължимо платена и не следва да бъде възстановявана. Приел е, че такова задължение за възстановяване (основано на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г.) не е било регламентирано нито към датата на първоначалното подаване на заявление за подпомагане, нито към последващите две години на кандидатстване, включително и към датата на плащане на финансовата помощ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. е материалноправна, в сила е от 20.03.2012 г. и няма обратно действие. Към датата на плащане на сумата тя не е била действащо право. Наред с това, липсва разпоредба с идентично съдържание, която да урежда обществените отношения, свързани със задължение за възстановяване на суми при изплатена финансова помощ, когато бенефициентът е намалил с повече от 10% одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления. Влезлият в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Хътов според съда, не променя тези негови изводи. Към датата на получаване на финансовата помощ липсва разпоредба, която да включва във фактическия си състав като условие за възстановяване на платената сума влизането в сила на такъв акт. Направил е извод, че задължителни предпоставки за това са бенефициентът да е поел агроекологичен ангажимент и за неспазване на условията по него да е съществувало нормативно разписано задължение за връщане на получената субсидия. Тъй като след извършване на плащането, се регламентира за първи път задължение за възстановяване на получената сума поради намаляване с повече от 10% на одобрената площ, съдът е приел, че оспореният пред него АУПДВ е незаконосъобразен. На Хътов е вменено задължение за възстановяване, което не е било нормативно разписано нито към датата на подаване на първоначалното заявление, нито към датата на плащане на сумата за кампания 2009 г. По тези съображения съдът е отменил спорния АУПДВ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Спорният АУПДВ е издаден след като с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/2303 от 27.02.2013 г., е прекратен агроекологичният ангажимент на Хътов. Съобразено е от административния орган при издаване на АУПДВ, че по заявленията на лицето е била изплатена сума по тази мярка в размер на 3930,24 лв. през втората година от ангажимента за кампания 2009 г. Прието е от него, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., Хътов следва да възстанови изцяло, на 100%, сумата 3930,24 лв. Възражението на лицето, представено след уведомяването му за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ е счетено за неоснователно. С оглед това и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а", във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. е издаден спорният АУПДВ. Позоваването е на действащите към момента на издаването му разпоредби. Предмет на производството е публичното държавно вземане, което е определено в размер на 100 % от платената по мярка 214 АЕП сума на Хътов за 2009 г. С оглед сезирането му, съдът е бил задължен да отговори с акта си на два въпроса: следва ли земеделският стопанин да възстанови получената от него сума съобразно приложимите разпоредби и ако отговорът на този въпрос е положителен - какъв процент от нея. Според настоящия съдебен състав отговорът на първия въпрос е положителен, а направената в обратен смисъл преценка от първоинстанционния съд досежно липсата на основание за възстановяване на платената на лицето за кампания 2009 г. сума в размер на 3930,24 лв. е неправилна. Не се споделят изложените в първоинстанционното решение решаващи съображения за липса на нормативна регламентация за възстановяване на платената на Хътов сума. Такава съществува, както на общностно ниво, така и съобразно приложимите към спорната хипотеза по заявлението чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., в редакцията в сила от 9.03.2010 г., доколкото основанието за прекратяване на ангажимента е възникнало през 2010 г. Съгласно посочените разпоредби подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 и когато не са осигурили ползване на площите, за които кандидатстват за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1. Намалението на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления, при което в настоящия случай припокриването е 30,93%, следва да се разглежда като частен случай на преустановяване (частично) прилагането на агроекологичните дейности преди изтичане на срока от пет последователни години по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и като неосигуряване ползването на площите, за които се кандидатства за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от тази наредба, в редакцията й в сила от 9.03.2010 г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 и т. 5, буква "б" се извършват върху едни и същи площи в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 и т. 5, буква "б" може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10%, като поне 90% от площта се припокрива с одобрената със "Заявлението за подпомагане". По чл. 24, ал. 6 от наредбата, в посочената редакция, когато подпомаганите лица не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2, възстановяват всички получени до момента агроекологични плащания със законните лихви. Издаденото на Хътов УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. от 27.02.2013 г., основано от фактическа страна на установения процент припокриване на площта от пресичане на заявените от лицето през текущата кампания (2010 г.) парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие - 30,93%, е влязло в сила. При това фактическо положение, макар в спорния АУПДВ да е направено неточно позоваване на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а", във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., вместо на приложимите чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 5, и чл. 24, ал. 6 от тази наредба (в редакцията в сила от 9.03.2010 г.), като краен резултат, правилно е определено държавно вземане на Хътов. Затова констатираното не представлява основание за незаконосъобразност на АУПДВ, респективно за отмяната на акта. Положителният отговор на първия дефиниран по-горе въпрос изисква вземане на становище относно това правилно ли е определен с издадения АУПДВ размерът на сумата за възстановяване от подпомаганото лице. Според настоящия състав правилно със спорния АУПДВ е определено възстановяване на 100% от заплатената сума - 3930,24 лв. Това следва от предписанието на посочените чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 5, и чл. 24, ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. (в редакцията в сила от 9.03.2010 г.), според които приложими разпоредби на възстановяване подлежат всички получени суми. Такъв е размерът и по цитираната в АУПДВ разпоредба на чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., чието тълкуване води на извод, че от значение за определяне на приложимата хипотеза е годината, в рамките на поетия ангажимент, когато е възникнало основанието за прекратяването му. В настоящия случай това е 2010 г., а Хътов е одобрен за участие по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. през кампания 2008 г., предвид което сумата, подлежаща на възстановяване е също в размер на 100% от платената - 3930,24 лв. По изложените съображения, като е отменил АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК като противоречащо на материалния закон. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна и не е необходимо събирането на нови доказателства, той следва да бъде разрешен по същество от настоящия съд, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК жалбата на Хътов срещу спорния АУПДВ се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,