Решение № 3447 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2012 г.

Решение № 3447 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хайфи Абдулла Селман, гражданин на Ирак, против Решение № 2410 от 3.05.2012 г. по адм. дело № 9458/2011 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба и представя два броя справки относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Ирак и относно спазването на човешките права и рискови групи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Хайфи Абдулла Селман, гражданин на Ирак, против решение № УП-531/5.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. Съдът е отчел и насоките на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), според които молбите за закрила на иракски граждани, произхождащи от южните провинции (касаторът живее в гр. Басра), трябва да се разглеждат на индивидуален принцип. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той е подложен на тежки посегателства. Верен е изводът на съда, че нито разказаното относно слухове и карикатури, появили се след работата му за американската фирма, нито разказаното за заплахи от 2006 г. срещу семейството му, могат да се определят като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Касаторът е заявил в интервю от 13.12.2010 г., че не е бил преследван от страна на официалните власти в родината му, нито е оказван контрол или натиск от друга група или групировка. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на въоръжения конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С - 465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. В процесния случай кандидатът за закрила е с постоянен адрес в гр. Басра, находящ се в Южен Ирак. Видно от приложената по делото актуална справка № 4551/4.09.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ се посочва, че южните провинции на Ирак са относително спокойни и стабилни. От втората представена справка № 01-6376/30.11.2012 г. може да се направи заключението, че касаторът не попада в нито една от изброените рискови групи в Ирак според ВКБООН. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Хайфи Абдулла Селман да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод Административен съд София-град е постановил правилно решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,