Решение № 4631 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2015 г.

Решение № 4631 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Валентин Благоев, действащ като ЕТ"Валентино-99-Валентин Благоев" моли да бъде отменено решение № 2794/16.12.2014 г. по адм. д. № 1316/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161204906/24.01.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Моли адвокатското възнаграждение на касатора да бъде намалено като прекомерно, ако надвишава минималният размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Валентин Благоев, действащ като ЕТ"Валентино-99-Валентин Благоев" против РА № 161204906/24.01.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени допълнително данък с лихви по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., и задължения за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО с лихви. За да отхвърли жалбата против РА административният съд е приел, че не са оборени констатациите в РА от събраните по делото доказателства. Видно от заповедта за възлагане на ревизията № 1204392/12.09.2012 г., издадена от Златка Кьосева - началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив ревизията е възложена по общия ред, поради което фактическите констатации в РД не са под режима на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и следва да са обосновани от събраните доказателства. Видно от заповедта за определяне на компетентен орган № К 1204906/29.11.2012 г. актосъставителят е определен от Теменужка Петкова - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, която е овластена по заповед № РД-09-1310/01.11.2012 г. на териториалния директор по т. 3 да замества други началници на сектори "Ревизии" при отсъствие поради отпуск/болест/ или командировка. Съдът необосновано е приел, че РА е издаден от компетентен орган, въпреки, че по делото не са представени доказателства за отсъствие на органа възложил ревизията - Златка Кьосева, в който случай Теменужка Петкова е компетентна да издаде заповедта за определяне на компетентен орган. Следваше съдът да задължи ответника да представи доказателства за отсъствие на органа, възложил ревизията Кьосева към датата на издаване на заповедта за определяне на компетентен орган. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до решаване на спора по същество при неизяснена фактическа обстановка относно редовността на овластяване на актосъставителя да издаде процесния РА. Съдът е отказал да кредитира заключенията на счетоводната експертиза, с която са определени пазарни лихви на предоставените от ревизираното лице заеми на свързани с него дружества, по съображения, че не се подкрепя от събраните по време на ревизията и в съдебното производство доказателства. Приел е също, че заключението представлява свидетелски показания и е недопустимо със свидетелски показания да се оборват констатации, изградени върху писмени доказателства. С тези мотиви съдът е нарушил чл. 195, ал. 1 от ГПК, според който вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали въпроси по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството и други - в случая в областта на счетоводството, банковото и междуфирмено кредитиране. Съдът поради погрешната си представа за правната същност на заключението на съдебно-счетоводната експертиза неправилно е преценил заключението на вещото лице Гърчева, не е взел предвид и факта, че заключението не е оспорено от страните. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Видно от делото на л. 503 - 499 са подшити стр. 1 - 5 от РД, на л. 512 - 517 са подшити стр. 6 - 11 от РД, на стр. 609 е подшита стр. 12 от РД, на л. 619 и 620 са подшити стр. 13 и 14 от РД, л. 856 - 876 са приложени стр. 16 - 36 от РД, поради неправилния подход в АС-Пловдив за подшиване на преписката на различни части и места в делото. Съдът следваше да разпореди в деловодството след жалбата към делото да се подшият само частта от преписката по обжалването по административен ред на РА, РА, и РД, а преписката в останалата й част без размествания да остане като приложение към делото, каквато е в същност. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът като не изискал методиката за съставяне на статистиката на БНБ е допуснал същественото процесуално нарушение. По делото правилно е назначена счетоводна експертиза със задача да определи пазарните лихви за ревизираните периоди, която е годно доказателство по ГПК, АПК и ДОПК за установяване пазарните лихви за предоставените от ревизираното лице заеми. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се изпълнят горните указания относно събиране на доказателства и обсъждане на заключенията на приетите по делото експертизи и събраните доказателства. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,