Решение № 8095 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Х. срещу Решение 6992/16.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 9710/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. И. Х. срещу Заповед 3382зз-1853/26.10.2017 г. издадена от полицейски орган при 07 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР). Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че тъй като заповедта е издадена за престъпление от частен характер, то тя е незаконосъобразна, защото за тези престъпления не се образува досъдебно производство. Счита, че задържането му се явява без конкретна цел и е незаконосъобразна репресия. Излага съображения, че съдът незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност по делото показанията на свидетелите, разпитани в о.с.з на 10.05.2018 г., поради липса на подписи на протокола от съдебното заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което оспорваната заповед се отмени, алтернативно делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Представя писмено заявление и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Михалков. Ответникът по касация Полицейски орган при 07 РУ-СДВР оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Страхинов. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Заповедта предмет на съдебен контрол Заповед 3382зз-1853/26.10.2017 г. издадена от полицейски орган при 07 РУ-СДВР, е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на издаване на заповедта е имало данни за извършено от Д. И. Х. престъпление по чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) извършена закана и заплаха срещу личността на друго лице, извършено в гр. София, [жк], в бл. [номер]. Дали престъплението е от общ характер или от частен характер, към момента на задържането не може да се установи категорично. Следва да се отбележи, че първоначално е образувано досъдебно производство, т. е. престъплението е такова от общ характер, което в последствие е прекратено. За издаването на заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно да са налице данни за извършено престъпление. Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел, чрез задържането, да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предвид подробното описание на престъплението, за съпричастност към което е задържан Д. Х., не може да се приеме за основателен доводът в касационната жалба, че задържането на лицето се явява без конкретна цел и е незаконосъобразна репресия. С издаването на заповедта са постигнати целите, за които е приложена ПАМ. Задържането е поради наличието на данни за извършено от лицето престъпление и е свързвано с необходимостта от извършване на действия по разследването, като по делото са налице доказателства за започването на такива, както и да му се попречи да се укрие. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е изключил от доказателствената съвкупност по делото показанията на свидетелите, разпитани в о.с.з на 10.05.2018 г. Това е така, защото дори и да бяха взети предвид същите, те не биха довели до промяна на крайния резултат по делото. Не биха променили факта, че са били налице данни за извършено престъпление от задържаното лице. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., предвид правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение