Решение № 9024 от 4.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Маринов и касационна жалба на Българска народна банка против решение 48/08.11.2019г., постановено от Административния съд Русе по адм.д. 321/2019 година. С обжалваното решение е осъдена БНБ да заплати на К. Маринов обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82 лева, претърпени в периода от 25.07.2014 година до 06.11.2014 година, вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност в депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозитите, като този иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до предявения размер от 8 627,97 лева, както и за периода извън 25.07.2014г.-06.11.2014г. С касационната жалба на Маринов се обжалва решението в отхвърлителната му част. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи иска в пълен размер. Конкретните оплаквания са свързани с периода на забавата, определен от съда. С касационната жалба на БНБ се оспорва решението в осъдителната му част. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска. Претендира разноски и за двете съдебни инстнции. Не се претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - Българска народна банка чрез своя процесуален представител я оспорва. С касационната жалба на БНБ се оспорва първоинстанционното решение в осъдителната му част. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложени ена материалния закон- чл.209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно в мотивите на настоящото решение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, претендират се разноски за настоящата инстанция и се представя списък за тях. Ответникът по тази касационна жалба - К. Маринов не изразява становище по нея. Българска народна банка е подала и частна жалба срещу определение от 21.01.2020г. постановено от административния съд по същото дело, с което е отхвърлена молбата на банката за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се иска отмяна на определението и присъждане в полза на БНБ на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство, в размер, пропорционален на отвърлителната част на иска. Ответникът по частната жалба - К. Маринов не изрзява становище по нея. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подедени от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК и всяка е насочена срещу частта от решението ,неблагоприятния за съответния касатор. Допустима е и частната жалба на БНБ. По основателността на касационните жалби, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: След разрешена препирня за подсъдност между Районен съд Русе и Административен съд Русе, на последния е изпратен за разглежздане иска на Маринов против БНБ за заплащане на обезщетение за вреди, състоящи в 500 лева лихва за забавено плащане за периода от 30.06.2014г. до 4.12.2014г. върху гарантирания размер на влога му влог 100 000 евро в КТБ. След уточнение, направено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 28.06.2019 г. , съдът е допуснал уточнение на иска, че претендираното обезщетение е за закъсняло плащане на 196 000 лева гарантиран депозит на ищеца. С определение от съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г., след направено искане от ищеца, съдът е допуснал изменение в цената на иска, който да се счита за предявен в размер на 8627,97 лева. В обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за забавено плащане на гарантирания му депозит в КТБ за периода 30.06.14г.-04.12.14г., претърпени от незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която е с директен ефект. За установено от фактическа страна, административният съд е приел следното: ищецът е бил вложител в КТБ. Установил е, че с решение от 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза на БНБ, като до това решение се е стигнало в резултат на предхождащи го действия на органи на КТБ и решения на БНБ. Установено е, че на 20.06.14г. в БНБ е внесено искане от КТБ последната да бъде поставена под специален надзор, както и че на същата дата КТБ е уведомила БНБ, че преустановява разплащанията и банковите операции. С решение на УС на БНБ от същата дата, КТБ е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, като на квесторите й е указано да извършат пълен анализ и оценка на активите и пасивите на КТБ. Доклада за текущото състояние на банката е представен пред БНБ на 25.07.14г. от който се установявало, че финансовият резултат на банката към 30.06.14г. е финансова загуба. БНБ е възложила на квесторите на КТБ цялостна оценка на активите, както и отчет за капиталовата адекватност на търговската банка. След получаване на поисканата информация, което е станало на 21.10.14г. и на 04.11.14г., БНБ с Решение 138/06.11.14г. отнема лиценза на КТБ АД, за което уведомява и Фонда за гарантираните влогове в банките. За ищеца, на 06.11.14г. е изпратена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000 лева към ФГВБ, която му е изплатена на 04.12.14г. и включва главница и част от капитализираните лихви към 31.12.2013 г. Съдът е установил, че с влязло в сила съдебно решение за обявяване неплатежоспособността на КТБ, 20.06.14г. е определена като началната дата на тази неплатежоспособност. След като подробно се е обосновал, защо преценява като допустим, предявения иск и БНБ като надлежен ответник, съдът е посочил, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на СЕС. От правна страна съдът е приел следното: като приложимо право съдът е преценил Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, които транспонират Директива 94/19/ЕО изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съдът е посочил, че измененията направени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно с посочените два национални закона, но не това е случаят с чл.1, параграф 3 буква i) от директива 94/19/ЕО, която предвижда три стъпки, за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите - компетентният орган се увери, че депозит, който е бил дължим и платим , не е бил изплатен от кредитната институция, в 5-работнини дни след това заключение компетентният орган да прецени неспособността на кредитната институция по причини на нейното финансово състояние, в 20 работни дни от решението на компетентният орган схемата за гарантиране на депозитите трябва за започне изплащането на гарантирания размер. Анализирайки националното законодателство към датите на събтията, Административният съд е стигнал до извода, че от националният ни законодател е възприет друг подход, свързан с установяване на неплатежоспособността на кредитната институция, за която са предвидени две хипотези - когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ това състояние няма да се промени в близко време и когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Срокът по директивата от 5 работни дни се свързва от националния закон с установяването на неплатежоспособността на банката, за да се отнеме лиценза й от БНБ, а 20 дневният срок по директивата започва да тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза й. Административният съд се е позовал и на приетото от Съдът на Европейския съюз в решението му по дело С -571/16, относно императивния харкатер на 5-дневния срок, в който трябва да се установи неналичността на депозитите, както и на направеното тълкуване на чл.1, пар.3 и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, че не се допуска национално законодателство, съгласно което установяването неналичността на депозитите да зависи от неплатежоспособността на кредитна институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от съюзните разпоредби срокове за установяване неналичността и за изплащане на депозитите по съображения, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Съдът е посочил, че в решението на СЕС е прието, че неналичността на депозитите трябва да бъде установена с изричен акт от компетентния орган. Въз основа на този анализ, административният съд е отхвърлил възражението на ответника, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, пар.3, буква i) от директивата, позовавайки се на чл.36, ал.3 ЗКИ и чл.23, ал.5 ЗГВБ, от които, според съда, недвусмислено следвало именно, че БНБ е компетентният орган. Съдът е приел, че националното законодателство към 2014г. приема, че актът по чл.1, пар.3 буква i) от Директива 94/19/ЕО, е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. Приел е също така, че с решението си от 20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ на практика е направила обективна констатация за неналичност на депозитите по смисъла на съюзната разпоредба, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ. При това положение, съдът е приел, че първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за момента да изплати депозита, по причини пряко свързани с финансовото й състояние, е изпъленно. Второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, също е изпълнено, според съда. При наличието на тези условия, съдът е стигнал до извода, че БНБ в 5 работни дни от констатацията , е следвало да постанови изричен акт по чл.1, пар.3, буква i) от Директивата, която разпоредба има директна приложимост и предоставя права на частноправните субекти. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че съгласно чл.79, ал.8 ЗКИ отговорността на надзорния орган може да бъде ангажирана само ако вредите са причинени умишлено, аргументирайки се с приетото от СЕС в решението по дело С-571/16. Съдът е преценил, че след като БНБ не е взела решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, което е и достатъчно съществено нарушение, тъй като БНБ не е имало свобода на преценка с оглед ясната и точна съюзна норма относно условията и правомощието на компетентния орган. Съдът е преценил като доказана вредата от ищеца, приемайки за правилно остойностяването от ищеца на размера на вредата му с размера на законната лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД. Съдът е посочил, че според българския закон, при паричните притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право и следователно справедливата компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс, е именно размерът на законната лихва. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че ищецът не го е поканил за плащане, за да изпадне в забава, аргументирайки се с приетото от СЕС по горецитираното дело, стигайки до извода, че достатъчно условие за изпадането на БНБ в забава по отношение на вложителите, е изтичането на императивният срок по съюзната разпоредба. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че не БНБ, а Фондът е компетентен да изплаща гарантирания размер на депозитите, тъй като именно приемането на решението по чл.1, пар.3 буква i) от директивата падежирало вземането на ищеца. Съдът е посочил, че именно БНБ е станала причина за забавата, което недвусмислено обосновавало и пряката причинно-следствена връзка между извършеното нарушение и претърпяната вреда. Съдът е приел, че периодът на забавата е от 25.07.14г. до 06.11.2014г., за който се дължи и обезщетение в размер ан законната лихва, което е изчислил с помощта на електронен калкулатор в Интернет, в размер на 5 733, 82 лева, до който размер е уважил иска, а за разликата до пълния размер го е отхвърлил. Съдът е отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски, позовавайки се на приложимата редакция на чл.10, ал.2 и 3 ЗОДОВ. С решение 64/ 21.11.19г., постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в размера на сумата над която искът се отхвърля. С определение от 21.01.20г., постановено по делото, съдът е отказал да уважи молбата на БНБ за изменение на решението в частта за разноските, приемайки, че нормата, на която се позовава ответникът в своята молба, е нова и е с материалноправен характер, и има действие занапред. Настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Неоснователна е жалбата на К. Маринов. Административният съд правилно е приел, че периодът на забавата от БНБ не съвпада с исковия период. В касационната жалба се възразява срещу началната дата на периода, определен от съда с довода, че БНБ е в забава за изпълнение на задължението си да установи неналичност на депозитите в КТБ от 27.06.2014г. Касаторът обаче неправилно приема, че възникването на право на обезщетение се свързва единствено и само с вредоносното бездействие. За да възникне правото на обезщетение следва да е настъпила и вредата, която е резултат от вредоносното бездействие. Вредата настъпва от датата на падежа на задължението на Фонда за изплащане на гарантирания размер на депозитите, която административният съд правилно е определил на 25.07.2014 година, защото това именно е и денят, в който в патримониума на ищеца е следвало да постъпи сумата, дължима от Фонда, чието плащане е обусловено от съответното решение на БНБ . Тоест, правото на обезщетение възниква в момента, в който за първи път се проявят едновременно всички елементи от фактическия състав за възникването му, а именно незаконосъобразно поведение, вреда и причинна връзка между тях. В конкретния случай, това е 25.07.2014 година. Неоснователна е и касационната жалба на БНБ. От съпоставката на приложимото национално законодателство и съюзното към м.06.14 година, направена от първоинстанционният съд става ясно, че разпоредбата на чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО не е транспонирана точно, отговорността за което е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към м.06.14г., в конкретния случай, не освобождава от отговорност БНБ за неизпълнението й. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С -501/18 , Съдът на Европейския съюз приема, че чл.1, пара.3, буква i) от директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на компетентният орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Правилно, първоинстанционният съд е отхвърли възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл.1, пра.3 буква i) от Директива 94/19. Макар да е вярно твърдението на БНБ, че изрично уреденото й в националното право правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015г. ( ДВ, бр.62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. То произтича от посочената съюзна разпоредба и от качеството на БНБ на надзорен орган.