Решение № 12973 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 718/2010 г.

Решение № 12973 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 718/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Тижанее Олалекан Хабиб, гражданин на Нигерия, срещу решение № 606/18.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган не е изследвал изчерпателно фактите, имащи отношение към обстановката в Нигерия, както и че в решението не е взето предвид, че в Нигерия има преследване спрямо личността на религиозна основа, а предпочитаната от жалбоподателя религия е християнството. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) - не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в състав на Трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в административно производство, образувано по молба с рег. № 928/29.09.2009 г. от Тижанее Олалекан Хабиб, гражданин на Нигерия, агенцията на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е постановила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е установил че заявените от чужденеца обстоятелства и причини да търси закрила се отнасят само до желанието му продължи образованието си, а нежеланието му да се върне обратно е продиктувано от лични причини - не е в състояние да върне взети пари назаем и се страхува от саморазправа от страна на неговите кредитори. В мотивите на административното решение е отразено, че чужденецът не е поддържал и не е представил доказателства, че за него съществува риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В приложеното към административното производство становище, изготвено от експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът е напуснал Нигерия през 2007 г. легално със самолет, с документ за самоличност и виза за България. Молбата си за бежански статут мотивира с желанието да се образова и с лични проблеми - парични дългове и затруднения с тяхното изплащане. В хода на производството е представена и справка вх. № 503/18.02.2009 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия и спазването на човешките права в страната. От данните в нея може да се обобщи, че правата на гражданите на Нигерия са конституционно гарантирани, както и че държавата, контролираща цялата територия на страната, е в състояние да се противопостави ефективно при нарушаването им от страна на субекти, осъществяващи насилие. Относно евентуална дискриминация на религиозна основа е посочено, че религиозните възгледи се уважават и липсват сведения за системно или грубо нарушаване на конституционните права на нигерийските граждани. При тези данни решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай опасността от предполагаемата саморазправа на спонсорите му с него в родината и невъзможността да изповядва свободно християнството не може да се приеме за релевантно за предоставянето на статут на бежанец. Същият не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че за него Нигерия не е сигурна страна по произход, а в жалбата се съдържа само твърдението, че не желае да се завърне там поради проблеми от личен характер. Правилно административният орган е извел извод и за липса на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Няма данни жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В административното производство пред агенцията не са правени оплаквания в тази насока, чак с жалбата до съда се навеждат доводи за приложимостта на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ в хипотезата на твърдяната реална опасност от извършването на тежки посегателства (смъртно наказание, изтезания) поради изповядваната религия - християнство - на молителя. Видно от данните по делото, твърденията за преследване на религиозна основа не отговарят на действителното положение и са поддържани единствено с цел да обоснове основание за предоставяне на закрила с оглед съществуващо напрежение между християни и мюсюлмани в Нигерия. Относно тези доводи, съдът счита, че същите не могат да бъдат споделени и предвид събраните доказателства за съществуването на конституционно гарантирана и реална възможност молителя да се ползва от закрилата на официалните власти в Нигерия, се налага извод, че административният орган правилно е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, в състав на Трето отделение,