Решение № 6903 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2010 г.

Решение № 6903 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от "Национална асоциация на зърнопроизводителите" срещу разпоредбите на § 26 и § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., обнародвана в Държавен вестник бр. 41/2008 г., изм. ДВ, бр. 106/2008 г., изм. ДВ бр. 9/2010 и ДВ бр. 37/18.05.2010 г. С жалбата са релевирани доводи, че оспорените два текста са в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, чл. 36, ал. 1, изр. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, чл. 14, ал. 2, и чл. 15, ал. 1 от ЗНА и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 2 от КРБ. С жалбата се твърди, че оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт не са формулирани на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно, като при прочита им не става ясен точният им смисъл. Твърди се също така, че с оспорените текстове е предвидено обратно действие, което е недопустимо, тъй като нормативния акт въз основа на който са издадени не предвижда такова действие на правните норми. Твърди се, че с оспорената норма на § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г - 2013 г. е предвидено с обратна сила ограничението по § 1 и § 2 от същия нормативен акт, което поставя бенефициенти, с които не са сключени договори в по-неблагоприятно положение от други, чиито проекти са одобрени и договорите с тях са сключени. По тези доводи, с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от подзаконовия нормативен административен акт. Ответникът - министъра на земеделието и храните, представляван от юрк. Цончовска, излага доводи за недопустимост на производството като образувано по недопустима за разглеждане жалба. Твърди се, че сдружението жалбоподател няма пряк правен интерес от оспорване на текстовете на нормативния акт, тъй като не е адресат на разписаните правила. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице релевираните нарушения на законови и конституционни норми. По тези доводи ответникът прави искане за оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима и алтернативно за отхвърлянето й е като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена. Във връзка с допустимостта на оспорването, съдът се произнесъл с определение от 24.09.2010 г., с което е приел, че сдружението жалбоподател има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на нормативния акт. Освен изложеното в това определение следва да се подчертае, че с ТР № 2 от 12.02.2010 г., постановено от ОС на съдиите във Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. е прието, че съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Както е посочено в определението, с което е допуснато до разглеждане оспорването, сдружение с нестопанска цел "Национална асоциация на зърнопроизводителите", представлява интересите на потенциални бенефициенти, които са адресатите на нормативния акт, поради което за сдружението е налице правен интерес от оспорването. На това основание, настоящият състав прие, че оспорването е допустимо. Във връзка с основателността на оспорването, настоящият състав прие следното: Предмет на оспорване са разпоредбите на § 26 и § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., обнародвана в Държавен вестник бр. 41/2008 г., изм. ДВ, бр. 106/2008 г., изм. ДВ бр. 9/2010 и ДВ бр. 37/18.05.2010 г. С жалбата са релевирани доводи, че оспорените два текста са в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, чл. 36, ал. 1, изр. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, чл. 14, ал. 2, и чл. 15, ал. 1 от ЗНА и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 2 от КРБ. Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт са издадени от компетентен орган при предвидената делегация в § 35 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, обнародван в Държавен вестник бр. 18/2006 г. Нормативния акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспорените текстове на подзаконовия нормативен административен акт не формулирани на общоупотребим български език и на това основание противоречат на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА. На първо място следва да се отбележи, че този довод за несъответствие на оспорените разпореди с нормативни разпоредби от по-висок ранг е бланкетно. Във връзка със задължението на съда да се произнесе, независимо от начина на формулиране на оплакването, следва да се отбележи, че с разпоредбата на § 26 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. ", обнародвана в ДВ бр. 37/18.05.2010 г. е изменена разпоредбата на § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г - 2013 г. ", обнародвана в ДВ бр. 9/2010 г., като е добавен израза "и се прилага за проекти, подадени след 02.02.2010 г. ". Допълнена по този начин, разпоредбата не съдържа неясни формулировки, излизащи от рамките на общоупотребимия български език, не буди съмнение при тълкуването и прилагането на текста. Неоснователни са доводите на жалбоподателя и по отношение на формулирането на оспорената разпоредба на § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г - 2013 г. , обнародвана в ДВ бр. 37/18.05.2010 г. Употребените термини в тази разпоредба са съобразени с терминологията на нормативния акт, който урежда специфични правоотношения във връзка с финансиране на земеделски стопанства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.. На следващо място, настоящият състав намира за уместно да отбележи, че самия нормативен акт е издаден в съответствие с изискване за транспониране в националното законодателство на регламентите, уреждащи реда и условията за прилагане на мерките за подпомагане на развитието на селските райони по програми на ЕО. Поради тази причина употребените термини следва да са съобразени с терминологията на общностното право. С оглед на тези доводи настоящият състав прецени като неоснователни доводите за несъответствие на текстовете на оспорените разпоредби с изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА. На следващо място са изложени доводи, че разпоредбата на § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., обнародвана в ДВ бр. 37/18.05.2010 г. противоречи на разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА и чл. 19, ал. 2 от КРБ. Жалбоподателят твърди, че с тази разпоредба е предвидено обратно действие на норми, определящи изисквания към бенефициенти, които не са били предвидени към момента на подаване на заявление за кандидатстване на мярката за подпомагане. Във връзка с доводите му в тази насока, на първо място следва да се отбележи, че оспорения текст не е издаден въз основа на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г - 2013 г., а е акт, с който се изменя и допълва цитираната наредба. Наредбата е издадена по законовата делегация на § 35 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 18/2006 г. Съгласно този текст, Министерският съвет, съответно министърът на земеделието и горите, издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя националните органи и/или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях; процедурите, чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки и начинът за прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки. Предвиденото действие на оспорената правна норма следва да се съобрази с правната регламентация, предвидена в приложимия регламент, който е транспониран, а именно Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 07.12.2006 г. Финансовите условия за предоставяне на финансова помощ, предвидени с разпоредбата на § 1, към която препраща оспорения текст на § 29 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г - 2013 г., обнародвана в ДВ бр. 37/18.05.2010 г. са предвидени изрично в текста на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 07.12.2006 г. т. е. в случая няма придадено обратно действие на правна норма, а вътрешния правов ред е приведен в съответствие с изискванията на общностното право, което е имало пряко приложение на основание чл. 288 от ДФЕС, считано от датата на присъединяване на Република България към ЕС. Следва да се подчертае, че тази обусловеност на оспорения текст от общностното право изрично е посочена в хипотезата на оспорената правна норма, която посочва текста от приложимото общностното право, предвиждащо изискванията към кандидатите/ползватели на помощта. По тези съображения, настоящият състав не приема и доводите на жалбоподателя, че е налице различно третиране на бенефициентите, което би нарушило изискванията на чл. 19, ал. 2 от КРБ. С оглед на изложеното, настоящият състав прецени като неоснователни доводите за несъответствие на оспорените текстове от подзаконовия нормативен административен акт с разпоредбите на нормативни актове от по-висок ранг, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение