Решение № 16990 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2019 г.

Решение № 16990 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Карнобат, чрез проц. представител адв. М. Овагемова, против решение № 2106 от 19 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 1008/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Георгиев против заповед № РД-267/19 март 2018 г. на кмета на община карнобат, с която е разпоредено на Георгииев да премахне незаконен строеж "метална гаражна клетка", разположен в югоизточната част на УПИ ХV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съобразно изготвения от техническите органи при Общината констативен акт от 13 ноември 2017 г., послужил като основание за издаване на оспорената заповед, е налице незаконен строеж с възложител и ползвател С. Георгииев, представляващ бетонна гаражна клетка, с размери 3,00 на 5,00 метра, разположен в югоизточната част на урегулиран поземлен имот ХV в кв. 14 по плана на гр. Карнобат. Назначената и приета по делото СТЕ е констатирала, че процесния гараж е с размери 3,40 на 5,50 метра, т. е. с параметри различни от посочените в изготвения констативен акт. От заключението на вещото лице се установява, че в дворното място са разположени общо 18 гаражни клетки – две на улична регулация в северозападната част на УПИ XV на кв. 14 по плана на гр. Карнобат, пет в югозападната част, по югозападната граница на имота, осем по границата юг- югоизток и накрая, три гаража са разположени зад блока по средата на свободното дворно място, като процесната гаражна клетка е идентифицирана от вещото лице по "ръчна схема от служители на Община Карнобат", каквато по делото не е представена, такава не е и част от констативния акт. Неизготвянето на окомерна скица или подобна на нея схема, възпрепятства точното и ясното индивидуализиране на наредения за премахване незаконен строеж. Съдът обосновано е приел, че заповедта на административния орган, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "Метална гаражна клетка", е незаконосъобразна, поради неспазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, доколкото предметът на заповедта не е индивидуализиран до степен, предпоставяща възможност за извършване на проверка за правилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство, от заключението на назначената СТЕ е било установено, че в същия поземлен имот има два еднакви гаража с абсолютно еднакви параметри и конструкция, като показателите, съдържащи се в заповедта отговарят и за двата гаража. Правилно съдът е приел, че ръчната скица, на базата на която административния орган е индивидуализирал строежа не следва да бъде ценена като доказателство по делото, поради това че е липсвала достоверна информация относно времето на изготвянето й и лицето, което я е изготвило. В този смисъл обосновано е прието, че е неясно за кой от двата обекта издателят на заповедта е изследвал наличието на предпоставките по чл. 225, ал. ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 225а ал. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа. Анализирайки и прилагайки правилно посочената разпоредба и тази на чл. 161 ЗУТ, съдът е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя Георгиев не е нито възложител, нито негов извършител, поради което не може да бъде субект на материалното административно правоотношение, предмет на което е незаконния строеж. Установеното обстоятелство по делото, че административния орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахването на незаконния строеж, е дало основание на съда за формиране на законосъобразен извод, че неизясняването на субекта на това задължение изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от извършителите им. Не се установяват и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено до доказания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав