Решение № 16810 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2019 г.

Решение № 16810 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 1090/05.06.2019 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 1168/2019 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 139-ФК/22.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Сесилия 11" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за продажба на часовници и бижута "Нефертити", находящ се в гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 26, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Твърди, че в заповедта са посочени конкретни факти, които обуславят преценката на органа да наложи мярката в 10 – дневния срок. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Сесилия 11" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А. Христанов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, поради липса на касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 139-ФК/22.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Сесилия 11" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за продажба на часовници и бижута "Нефертити", находящ се в гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 26, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което е съставен АУАН № F483714/24.04.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че при проверка в обекта на 20.04.2019 г. е извършена контролна покупка на един брой камък "Сваровски" на стойност 17 лева, заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното и монтирано в обекта фискално устройство. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изложени конкретни мотиви относно определения срок на мярка; не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка; мярката е в противоречие с целта на закона и по своя характер и последици се явява второ наказания за търговеца. По отношение на срока съдът е приел, че е мотивиран бланкетно, без да са посочени конкретни обстоятелства или съображения, свързани с поведението на нарушителя, с предходни негови нарушения, обуславящи конкретната степен на принуда. Различни изводи не следват и от представените по делото доказателства за задължения на търговеца от 31 лева за данък върху доходите на физическите лица, ДОО и ЗО за м. 03. и м. 04.2019 г., които са установени по декларация обр. 6. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на обжалваната мярка, според съда представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нарушава правото на защита на засегната страна и не дава възможност за проверка спазването на принципите за съразмерност и пропорционалност. Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът съответства на целта на закона – чл. 149, т. 5 АПК. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка според първоинстанционния съд е издадена и противоречие с чл. 22 ЗАНН. Запечатването на обекта за 10 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено след преустановяване на нарушението т. е. наложената мярка вече има характер на наказание. Решението е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Сесилия 11" ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По делото не е било спорно и е установено от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 20.04.2019 г. на стойност 17 лева от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Неправилно съдът е приел, че определеният срок на запечатване на обекта от 10 дни не е мотивиран в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В заповедта за налагане на принудителната мярка са изложени конкретни факти от дейността на търговеца, които са послужили като фактическо основание за определяна на срока – тежестта на нарушението – неиздаване на фискален бон за покупка в размер на 17 лева, което пряко засяга отчетените приходи, местоположението на обект – в центъра на град Варна, установената фактическа наличност и разчетената наличност по фискалното устройство, наличието на непогасени задължения в размер на 31. 33 лева. Тази обстоятелства представляват конкретни факти от дейността на търговеца и представляват мотиви за определения срок на принудителната административна мярка. Останалите съображения на съда за незаконосъобразност на оспорения акт също не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противоречие с материалния закон. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС цели да преустанови нарушенията на реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН. От съдържанието на заповедта е видно, че органът е извършил преценка за съразмерност на определения срок за запечатване на обекта. Съображенията на съда, че наложената принудителна административна мярка за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. има характер на наказание, са в противоречие с чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Издаденото наказателно постановление съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС е релевантно за прекратяване на действието на мярката, но не е материалноправно основание за нейното налагане. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Сесилия 11" ЕООД против заповед № 139-ФК/22.04.2019 г. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция – общо 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,