Решение № 3238 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2017 г.

Решение № 3238 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на "Прогрес" АД, със седалище гр. Стара Загора, подадена чрез законния представител –изпълнителният директор С. Янакиев, против заповед № Е-РД-16-572 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано предоставянето на помощ, съгласно Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. /Наредбата/, за намаляване на тежестта, свързана разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъобразяване с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3- 5 от АПК. Оспорващото дружество твърди, че отговаря на всички критерии за получаване на заявената помощ, както и че описаните в процесната заповед обстоятелства не съставляват законно основание за постановения отказ, тъй като обстоятелството, че "Загора Енерджи" ЕООД - лицето, посочено като платец по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредбата не е издател на фактурите за електроенергия, по които получател е "Прогрес" АД, не съставлявало основание за постановения отказ. Настоява, че приложимата Наредба не поставя условие искателят на помощта да притежава фактури, непременно издадени от лицензиран търговец на електрическа енергия, както и изрично в тези фактури да се съдържа детайлно описание на отделните компоненти, формиращи заплащаната сума като разходи за електроенергия, а и защото в редица случаи- когато ползвателят на електроенергия не е притежател и на измервателната точка в съответната електроразпределителна или електроснабдителна система, фактурирането на разходите за електроенергия не нарушава приложимото счетоводно, а и друго законодателство, и не превръща префактурирани /в случая "Пресков" АД/ в доставчик на електроенергия, какъвто остава лицензираният търговец, който фактически и в съответствие със ЗЕ, е заплащал добавката за задължение към обществото, на обществения доставчик за всички количества, доставени в подстанция "Пресков" АД и фактурирани на "Пресков" АД. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваната заповед и спорът да бъде решен по същество. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Петрова и в писмени бележки жалбоподателят поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Ответната страна -министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юрк. Занева, оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: С обжалваната заповед № Е-РД-16-572/3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, на "Прогрес" АД, гр. Стара Загора е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Заповедта е издадена с правно основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 2 на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, във връзка с подадено заявление № Е-Е-ДП-204/30.03.2017 г., допълнително представените документи и информация с писмо № Е-Е-ДП-204/5.06.2017 г. и предложение по протокол № Е-Е-ДП-204/14.06.2017 г. на Екип № 1 за произнасяне по заявлението, съгласно заповед № Е-РД-16-438/10.10.2016 г., изм. и доп. със заповед № Е-РД-16-341/18.04.2017 г. В мотивите на административния акт като фактическо основание е посочено, че в заявлението на "Прогрес" АД е отразено, че лицето по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, което заплаща цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, е "Загора Енерджи" ЕООД, гр. Стара Загора – лицензиран търговец на електрическа енергия и че представените фактури за периода 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. не са издадени от лицензирания търговец на електрическа енергия, а от "Пресков" АД, който не е търговец или производител на електрическа енергия, съответно не е доставчик на електрическа енергия и платец на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, включително компонентата по чл. 2 от Наредбата, а в приложените фактури и платежни нареждания няма посочени данни относно цената за задължения към обществото, включващи тази компонента. С оглед горното административният орган е приел за доказано, че от заявителя е извършено плащане на компонентата по чл. 2 от Наредбата по надлежния ред и в размера, определен в съответствие с нормативната уредба, поради което счел, че няма основание за възстановяване на част от разходите за компонентата по чл. 2, чрез предоставяне на помощ по Наредбата за периода 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. По искане на жалбоподателя "Прогрес" АД, по делото е допусната съдебна технико-икономическа експертиза /л. 350 за отговор на шест въпроса от вещо лице маг. инж. И. Семерджиева, която, като неоспорена от страните, обоснована, обективна и компетентно дадена, съдът кредитира. Няма основание да се съмнява в нейната правилност/ арг. от чл. 201 ГПК/, като я приема с изключение на частите, даващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. Обсъдено заедно с другите доказателства по делото, приетото заключение на вещото лице лица безспорно установява, че: "Прогрес" е присъединено към преносната мрежа на 110 KV в Подстанция "Пресков" в гр. Стара Загора, която е съсобственост между няколко предприятия – "Пресков" АД, "Прогрес" АД, "Хранинвест – ХМК" АД и "Н. " АД и тъй като входящата точка от електропреносната мрежа е една, четирите предприятия (Пресков" АД, "Прогрес" АД, "Хранинвест – ХМК" АД и "Н. " АД) са избрали "Пресков" АД да бъде регистриран търговски участник и клиент на "ЕСО" ЕАД, като "Пресков" да закупува електрическата енергия, потребявана от всички съсобственици и присъединени консуматори в подстанцията. По тази причина "Пресков" АД – като търговски участник, получава фактурите от "ЕСО" ЕАД и от търговеца на електрическа енергия "Загора Енерджи" ЕООД, за количествата общо постъпила електрическа енергия в подстанцията за всички предприятия, а на база замерената консумация на всеки от съсобствениците и присъединените, "Пресков" АД префактурира съответните количества и разходи на всяко от останалите предприятия. Вещото лице е изчислило, че брутната добавена стойност на "Прогрес" АД съгласно Приложение № 3 от Наредбата е на стойност 10840 хил. лв., а 0, 5 % от тази брутна добавена стойност на "Прогрес" АД е в размер на 54200 лева. При тези технически данни съдът намира за неотносими към настоящия спор изчисленията на количествата действително потребена от жалбоподателя електрическа енергия, префактурираните количества и техните стойности, количествата действително заплатена от жалбоподателя електрическа енергия, включително и компонентата по чл. 2 от Наредбата, както и изчислението на брутната добавена стойност на жалбоподателя, защото в настоящия случай не се спори за размера на електрическата енергия в количества или левове, нито за стойността на компонентата по чл. 2 от Наредбата, а дали е налице правното основание за предоставяне на процесната помощ. От заключението на експерта е видно, че "Прогрес" АД е закупувало електрическата енергия не пряко от търговеца, който е "Загора Енерджи" ЕООД, а опосредено чрез друго предприятие - "Пресков" АД, което от своя страна нито е търговец, нито е производител на електрическа енергия, съответно няма лицензия и не е лицензирано лице, и плащанията за компонентата по чл. 2 от Наредбата са извършвани към "Пресков" АД, а не към търговеца на електрическа енергия "Загора Енерджи" ЕООД. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, осъществи съобразно чл. 168 АПК пълна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Обжалваната заповед № Е-РД-16-572 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката е издадена от компетентен орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и при спазване на административнопроизводствените правила: Със заповед № Е-РД-16-341/18.04.2017 г. от министъра на енергетиката е определен работен екип, който да разгледа подаденото заявление. Видно от съдържанието на съставения протокол № Е-Е-ДП-204 от 14.06.2017 година, Екип 1 е направил констатации относно съответствието на заявлението на "Прогрес" АД и приложенията към него, като е посочил, че в представените фактури няма посочена цена задължение към обществото. Дадени са указания за представяне на необходимите документи и след тяхното представяне, вкл. на тристранно споразумение, работният екип е предложил постановяване на отказ по подаденото заявление, тъй като от представените документи не се установяват реални плащания за разходи за мрежови услуги, задължения към обществото и разходи за балансиране. Освен това било констатирано, че представените фактури и платежни нареждания не са издадени от посочения търговец на електрическа енергия "Загора Енерджи" ЕООД, а от "Пресков" АД, което дружество не е търговец или производител на електрическа енергия, съответно – не е доставчик на електрическа енергия и платец на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, включително компонентата по чл. 2 от Наредбата, поради което представените фактури не съдържат данни за платената цена задължение към обществото. При издаването на обжалваната заповед не е допуснато и нарушение на материалния закон. С Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II "Критерии за допустимост. Размер на помощта", чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. Съгласно посочената в оспорената заповед разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба, а според посочената в оспорената заповед разпоредба на чл. 2 от същата наредба, помощта се предоставя на предприятия - бенефициери под формата на отстъпка от компонентата за разпределяне на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката, въз основа на заповед за предоставяне на помощ. Оспорващото дружество е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и осъществява дейност в сектор, попадащ в обхвата на приложение № 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. и като такова следва да отговаря на критерия по чл. 3, ал. 2, т. 1. Същото е подало заявление до министъра на енергетиката за издаване на заповед за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, като е приложило изискуемите документи, справки, съдържащи финансова информация и данни от счетоводните му отчети и регистри, като са изчислени показателите по Наредбата - брутна добавена стойност и интензивност на електрическата енергия. С оглед установеното по протокол № Е-Е-ДП-204 от 14.06.2017 г., в процесния отказ е прието, че доставчик на електрическата енергия на "Прогрес" АД не е посоченото в заявлението лице по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, а фактическият доставчик на електрическата енергия на заявителя е "Пресков" АД, което дружество няма основание да получава плащания за компонента по чл. 2 от Наредбата по надлежния ред, нито да извършва плащания за същата компонента към обществения доставчик. Съгласно чл. 5, ал. 1 от приложимата наредба, предприятие, което отговаря на критериите по чл. 3, може да подаде в Министерството на енергетиката в срок до 31 март на годината, в която започва ценовият период, за който се иска предоставянето на помощ, заявление по образец съгласно приложение № 4, а съгласна ал. 2, в заявлението се включват прогноза за потреблението на електрическа енергия за съответния ценови период по обекти и нива на напрежение и наименование и ЕИК на лицето, което съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката извършва плащанията към обществения доставчик на цената за задължения към обществото. С разпоредбата на чл. 92 от ЗЕ лимитативно са посочени страните по сделките с електрическа енергия и това са обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група и оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Към заявлението са представени доказателства за заплащане на електрическата енергия на дружество, което не е измежду лимитативно изброените страни по сделки с електрическа енергия, поради което структурирани по този начин търговските отношения между "Прогрес" АД и "Пресков" АД, нарушават регулаторните правила на пазара на електрическа енергия. С разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ, в приложимата редакция, е предвидено, че всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена /цената за задължения към обществото/. Нормата не допуска заплащане на тази цена от търговски субект, който не е лицензиран участник в пазара на електрическа енергия, поради което и представените фактури не удостоверяват заплащането на компонентата, за която е предвидено предоставяне на държавната помощ. Постановеният отказ е съобразен с липсата на кумулативно нормативно изискване, предвидено в приложимата Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Така и в решение № 13119 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 4565/2017 г., и в решение № 15689 от 17.12.2018 г. по адм. д. № 1308/2017 г., двете-на ІV отд. на ВАС, между същите страни, за предходните два ценови периода. С оглед гореизложеното доводите на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с целта на закона също са неоснователни. По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата-като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК, искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да заплати разноски на Министерството на енергетиката, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение