Решение № 441 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2013 г.

Решение № 441 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 8467/14.11.2012 г., подадена от адв. Г. Н. - процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - [населено място], [община], област Б., против въззивно решение № 90/12.10.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г. о. С обжалваното решение е потвърдено решение № 135/02.5.2012 г. по гр. д. № 1980/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което ответникът по исковата молба [фирма] - . Р., [община], област Б., е осъден да заплати поравно на ищците Л. Н. В. и на И. В. Р., и двамата от [населено място], Р. ф., сумата 43440 евро, получена на отпаднало основание - по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.4.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 4531,31 лева. За да постанови горния резултат въззивната инстанция е приела, че е налице искова претенция по заявените от ищците фактически твърдения, отнасящи се до неприключило строителство на обект и липсата на необходимите документи за въвеждането му в експлоатация, поради което решението на първата инстанция няма постановен свръхпетитум, и не е налице произнасяне на непредявено основание, поради което първоинстанционното решение е процесуално допустимо. Съдът е стигнал до извод, че с исковата молба ищците отправят нотариална покана за разваляне на договора, ведно с искане за възстановяване на исковата сума. Относно този извод въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., и решение № 37/22.3.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. Въз основа на това и с оглед събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че действително не е налице изпълнение на процесния договор, поради което исковата молба действително е произвела действието на нотариална покана, поради което ответникът по исковата молба дължи на ищците връщане на претендираната сума на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. С определение № 853/03.7.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение във връзка с обуславящия изхода от спора въпрос за несъответствие между заявено с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира следното: Представеното от касационния жалбоподател решение е неотносимо към изводите на въззивната инстанция. Налице е обаче съдебна практика по чл. 290 ГПК, опредметена в решение № 35/06.3.2013 г. по т. д. № 74/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 146/30.9.2013 г. по т. д. № 780/2012 г. на същото отделение, с които е прието, че "Правото на разваляне на предварителен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД е обусловено от виновно неизпълнение на продавача, което води до невъзможност за сключване на окончателен договор, като в случай на учредена от продавача договорна ипотека върху имота, обещан за продажба, ипотечното задължение трябва да не е било заличено към момента на предаване на имота на купувача, в който случай евентуалните негативни последици за купувача от учредяване на ипотеката, биха били основание за разваляне по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД". По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за произнасяне на въззивната инстанция свръх петитум - ищците са искали разваляне на договора на едно основание, а именно заради обстоятелството, че имотът не е бил освободен от вещни тежести, и защитата им се е градила именно на тази теза, а в обжалвания съдебен акт е прието, че са налице предпоставките за разваляне на договора на съвсем друго основание, а именно липса на акт обр. 16, въпреки, че това основание въобще не е въвеждано като такова за разваляне на договора, т. е. БАС се е произнесъл на непредявено основание. Освен това се правят оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъждал в цялост събраните гласни доказателства, както и че не са обсъдени възраженията на ответника по исковете. Навежда се довод, че са останали недоказани твърденията на ищците за правени от тях неуспешни опити за влизане в контакт с представляващия ответното дружество. Моли се за уважаване на касационната жалба. Ответниците по касация Л. Н. В. и И. В. Р., посредством процесуалния си представител - адвокати В. Р. и Н. А., са депозирали отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответниците по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Бургаския апелативен съд е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за разглеждане от страна на въззивният съд на непредявен иск и произнасяне свръх петитум. С оглед отговора даден в цитираното решение на ВКС, т. к., и изложеното в исковата молба съдът правилно е приел, че е налице предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Освен твърдението за наличие на вещни тежести в исковата молба по категоричен начин ищците са заявили, че при изпълнение от тяхна страна на договорните клаузи, ответникът не е ги снабдил с нотариален акт за процесния имот следствие липсата на документация за въвеждане на обекта в експлоатация. При тази доказана от ищците и неоспорена от ответника по исковата молба фактическа обстановка е налице право за разваляне на предварителния договор по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД /наличие на тежести върху обещания за построяване имот към момента на предявяване на исковата молба, която има характер и на покана, и незавършеност на обекта/. Налице е безполезност от едно бъдещо изпълнение, което е основание за приложение на визираната правна норма. Неоснователни са и останалите наведени в касационната жалба оплаквания. Въпреки опитите на касационния жалбоподател да установи в хода на производството въвеждането на обекта в експлоатация с акт обр. 16, това не е сторено дори до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на всеки от ответниците по касация деловодни разноски в размер на по 1000 евро. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.