Решение № 14480 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2013 г.

Решение № 14480 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изиекотерм" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Лорита Костова против Решение № 6805/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2668/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 900458/10.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Благоевград, потвърден в обжалваната част с решение № 229/17.02.2010 г. на Директора на Д "ОУИ"- София при ЦУ, относно непризнат данъчен кредит по доставки от "Агролес" ООД в общ размер на 3 675 лева за данъчен период м. 12.2004 г. -м. 02.2005 г., като увеличения финансов резултат в следствие на непризнатото право на данъчен кредит и установен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 1 271.19 лева и за 2005 г. в размер на 1258.86 лева и начислените лихви. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.), редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 6805/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2668/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 900458/10.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Благоевград, потвърден в обжалваната част с решение № 229/17.02.2010 г. на Директора на Д "ОУИ"- София при ЦУ, относно непризнат данъчен кредит по доставки от "Агролес" ООД в общ размер на 3 675 лева за данъчен период м. 12.2004 г. -м. 02.2005 г., като увеличения финансов резултат в следствие на непризнатото право на данъчен кредит и установен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 1 271.19 лева и за 2005 г. в размер на 1258.86 лева и начислените лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че правилно с РА е отказано прво на данъчен кредит по доставките, обективирани във фактури, издадени от "Агролес" ЕООД. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Предмет на обжалване пред административния съд е ревизионен акт в частта относно непризнат данъчен кредит по пет фактури, издадени от "Агролес" ЕООД, а именно ф-ра № 366/13.12.2004 г.; ф-ра № 391/06.01.2005 г.; ф-ра № 397/14.01.2005 г.; ф-ра № 408/04.02.2005 г. и ф-ра № 411/11.02.2005 г., всички с предмет на доставка "СМР по договор". Основанието за отказа е по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) - непредставяне от страна на доставчика "Агролес" ЕООД изисканите от органа по приходите документи, за установяване на обстоятелства по начисляване на данъка от този доставчик, тъй като от проверка в информационния масив на НАП е установено, че доставчика няма назначени лица по трудови правоотношения, компетентни за извършване на СМР, а от дружеството са подавани уведомления за лица с квалификация "бармани" и "сервитьори", а от протокола за извършена насрещна проверка е установено, че доставчика не може да бъде открит на дънъчния му адрес. Органът по приходите е приел, че не може да се установи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 24 от ЗДДС (отм.), както и начислен ли е данъкът по смисъла на същия закон. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт констатациите на ревизията в тази част не са опровергани. Не са представени исканите документи, не са представени доказателства, че доставчикът има редовно счетоводно отчитане. Констатацията, че същият не може да бъде открит на данъчния му адрес не се опровергава и със заключението на приетата по делото експертиза. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА, в това число приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Правилни са изводите на съда, че не са опровергани констатациите на ревизиращите органи. Процесният доставчик не е открит на данъчния му адрес, обстоятелство което не е опровергано в хода на обжалването. Ненамирането на доставчика на данъчния му адрес е възпрепятствало проверка за редовно водено счетоводство. Исканите доказателства във връзка с установяване на обостоятелствата по т. 4 на ал. 4, чл. 65 от ЗДДС (отм.) не са преставени. В случая ревизиращия орган не е признал право на данъчен кредит по пет фактури, издадени от "Агролес" ЕООД, тъй като доставчикът не е представил изисканите от органа доказателства за определяне на данъчните задължения. Законосъобразно е прието от съда наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като лицето е задължено да представи доказателствата за положителните факти от които ревизирания субект черпи права, в частност за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), каквито доказателства доставчикът не е представил в настоящето производство, въпреки че е била спорна реалността на доставката. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата против РА в обжалваната част относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм) за 2005 г. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) (в редакцията към процесния период), определя, че счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно-задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от ЕКАФП и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. В конкретния случай по време на ревизията е установено, че не са налице безспорни доказателства, обосноваващи реално извършени услуги на доставки по смисъла на ЗДДС, поради което със стойността на доставките по издадените от "Агробилд" ЕООД фактури е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество за 2005 г. в размер на 14 575 лева. При извършената насрещна проверка на доставчика, същия не е открит на декларирания данъчен адрес, което е удостоверено със съответен протокол, както и след връчване на искане не са представени изисканите от органа по приходите доказателства, удостоверяващи наличието на материален, трудов и технически ресурс за извършване на фактурираните от него услуги. Липсата на писмени доказателства за възникнали между страните облигационни правоотношения, такива за реализация на правата и изпълнение на задълженията възникнали по силата на същите, както и доказателства, установяващи какви и кои обекти касаят строително монтажните работи, техният характер и обем, както и необходимите материали и за чия сметка са те и прочие е аргументирало данъчния орган да приеме, че липсват реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от което пък следва, че издадените фактури не удостоверяват реално извършени услуги, поради което не могат да удостоверят документираният с тях разход, извършен от дружеството. На база на това е прието от данъчния орган, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО и финансовия резултат на дружеството следва да бъде преобразуван. С обжалваното решение административния съд правилно е счел, че РА е законосъобразен и в тази част. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение