Решение № 8253 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2017 г.

Решение № 8253 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Д. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М. Б." .№..., ет. ..., представлявано от У. К. К., чрез адв. С. Ж., против Решение № 5659 от 11.10.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 1084 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-22221016001093-091-001/29.08.2016 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - гр. С., потвърден от Директора на "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП с Решение № 2213/16.12.2016 г., с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 10 759,99 лв. по фактури, издадени от "Уинбокс" ООД и "Стройконсулт-П" ЕООД, с предмет "ваучери, стреч карти, софтуерни модули за обработка на СМС трафик" и "посредническа услуга" и са начислени лихви за забава в размер на 4 016,30 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги; съдът не анализирал поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Процесните ваучери и скреч карти са индивидуализирани, доказано е предаването и заплащането им, както и използването им в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Същото се отнася и за фактурираните софтуерни модули, доказан е дори персоналния капацитет на доставчика да изготви модулите. Доказано било извършването на посредническа услуга от "Стройконсулт-П" ЕООД поради безспорните доказателства за заплащането й. При тези факти, без основание и в нарушение на материалния закон съдът потвърдил отказа на претендираното право. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на посредническа услуга по фактура на "Стройконсулт-П" ЕООД и на "ваучери, стреч карти, софтуерни модули за обработка на СМС трафик" по фактури на "Уинбокс" ООД като условие, без което не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с получател ревизираното дружество, за които се твърди, че документират тези доставки. За да откажат признаване на претендираното право първоинстанционният съд и органите по приходите са приели, че посоченият факт с правно значение не е доказан от ревизираното дружество, което има тежестта за това. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не анализирал поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Обратно на поддържаното в касационната жалба, административният съд е описал в мотивите си представените доказателства относно всеки един предмет на спорните доставки, анализирал ги е, преценил е правилно доказателствената им стойност и въз основа на това е направил обосновани фактически изводи. По доставките на ваучери и скреч карти обосновано съдът е приел, че нито индивидуализацията на стоките, нито предаването им на ревизирания получател са доказани убедително. Съдът задълбочено е анализирал доказателственото значение на представените за първи път в съдебното производство приемо-предавателни протоколи, в които ваучерите са описани само по брой, цена и диапазон на серийни номера, без да може с тази индивидуализация да се свържат с предмета на фактурите, в които стоката е посочена само с брой и цена. Изложеното, преценено в съвкупност с установените от експертизата липса на осчетоводяване на плащанията по фактурите в счетоводствата на ревизираното лице и свързания с него доставчик, убедително обосновават направения от съда извод, че фактурите не отразяват действителни данъчни събития. Относно процесната продажба на софтуер, административният съд е анализирал договорните клаузи между доставчика и РЛ и с право е приел, че не е доказано изпълнението им, нито кой точно е извършил услугата. Представеният трудов договор, със срок, различен от периода на доставката, между свързаното с РЛ дружество-доставчик и физическо лице с техническо образование, което в същото време е съдружник в ревизираното дружество, сам по себе си не отговаря на поставения въпрос. Д. аргумент в подкрепа на направения извод за фиктивност на фактурата е установената липса на заведен софтуер от ревизираното лице в оборотната ведомост за периода, което е потвърдено и със заключението на експертизата. Не може да бъде споделен касационният довод, че фактурираната посредническа услуга от "Стройконсулт-П" ЕООД следва да се приеме за доказана само поради безспорните доказателства за заплащането й. Съдът на ЕС, при тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС, многократно е подчертавал, че се облагат доставките, а не парични потоци и че не следва да се признава право на приспадане на ДДС само поради вписването на данъка в данъчна фактура. Административният съд обосновано е приел, че и при доставката на посредническа услуга не е доказано какви точно действия е извършил посоченият доставчик, които да са в причинна връзка с твърдяния резултат - да подпомогне осъществено посредничество на ревизираното дружество за сключване на договор между "Епсилон констръкшън" ЕАД и "Трансконтинентал бизнес консултинг" ЕООД. Следвало е да се установи и необходимостта от твърдяната посредническа дейност с оглед търговските отношения между "К. Б. мобайл" ЕАД и "Епсилон констръкшън" ЕАД и "Трансконтинентал бизнис консултинг" ЕООД преди процесната сделка. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 921,28 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение