Решение № 4450 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2019 г.

Решение № 4450 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Български пощи" ЕАД срещу Решение № 4832/10.07.2019 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по адм. дело № 5110/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу Решение № 213/08.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) по преписка № 478/2018 г., с което: І. е установено, че при осъществяване на своята дейност "Български пощи" ЕАД, е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция – 4020, на адрес гр. П., бул. "Р." ..№..., което на основание чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) се смята за дискриминация по признак "увреждане" и представлява нарушение на закона; ІІ. за установената по т. І дискриминация, на основание чл. 47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на "Български пощи" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 750 лв.; ІІІ. На основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на "Български пощи" ЕАД е предписано, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, вкл. с ограничена подвижност до и в сградата на Пощенска станция – 4020, на адрес гр. П., бул. "Р." ..№.... С решението "Български пощи" ЕАД е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно и необосновано, съдът приема, че въпреки разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) (отм.); , това не изключва задължението на "Български пощи" ЕАД да осигури достъпна архитектурна среда до имота, на който дружеството е наемател и, който не е нито държавна, нито общинска собственост. Твърди, че съдът не е обсъдил представените указания до директорите на всички регионални управления на дружеството с изх. № РУ-01-286/19.07.2018 г. както и снимковия материал за монтираната звънчева система. Счита, че неправилно съдът се е позовал на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). Твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени Решение № 213/08.04.2019 г. на КЗД по преписка № 478/2018 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът е представлява от юрк. Маринов. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация оспорва жалбата по съображения изложени в писмено становище. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк. Главчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че в обект на "Български пощи" ЕАД - Пощенска станция – 4020, на адрес гр. П., бул. "Р." ..№... няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение. Подхода към пощенската станция се състои от два броя стъпала. "Български пощи" ЕАД е наемател на помещението, в което се намира пощенският клон, съгласно договор за наем № Д-52-14/18.09.2009 г., сключен със собственика на имота "ЕВН Б. Е." АД със срок до 19.09.2019 г. От правна страна съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство. Правилен е изводът му, че решението е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр. във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда за съответствие на решението с материалния закон. Правилно съдът, след анализ на приложимите норми на чл. 4 и 5 ЗЗДискр., е приел, че заключението на дискриминационния орган за установена проява на дискриминация се основава на констатирано нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5 ЗЗДискр. по защитения признак "увреждане", изразяващо се в неосигуряване от страна на "Български пощи" ЕАД на достъпна среда за хода в увреждане в Пощенска станция – 4020. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че "Български пощи" ЕАД не може да бъде адресат на изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., като наемател на обекта и няма законови правомощия да извърши в имота изискваните от комисията действия. Този довод е обсъден и от първоинстанционния съд, като неговите мотиви са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 5 ЗЗДискр е императивна, като нейни адресати са правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място независимо дали тези субекти са публични или частни. В процесния обект, от доказателствата по делото безспорно се установява, че липсва изградена достъпна среда за хора с увреждания. Задължението да осигури достъпна архитектурна страна е на "Български пощи" ЕАД. Какви са облигационните отношения на дружеството с наемодателя в случая, е без значение. Изискването за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда са такива свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните пощенски услуги от дружеството. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от ПЗР на ЗИХУ (отм.); в приложимата редакция към разглеждания спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи. Собствеността на сградата е ирелевантна. Съдът се е позовал на определението за "достъпна среда" в Наредба № 4/2009 г. и правилно е приел, че задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда имат и частните субекти, щом предлагат обществени услуги. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователно се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил представените указания изх. № РУ-01-286/19.07.2018 г. както и снимковия материал за монтираната звънчева система. Съществено процесуално нарушение на съда е това, което се отразява на валидността, допустимостта и правилността на решението. В случая необсъдените доказателства не променят извода за законосъобразност на решението на КЗД, до който е достигнал решаващият съд. Наличие на организация, чрез която се осигурява обслужването на лица с ограничена подвижност е неприемливо оправдание за различно третиране, което ЗЗДискр. не допуска. Достъпна архитектурна среда означава такава среда, в която хора в неравностойно положение, вкл. трудноподвижни, да могат самостоятелно и без да зависят от чужда воля, да осъществяват желаните от тях дейности. Монтираната звънчева система и разпратените указания, не променят извода, че липсват условия за самостоятелен достъп на хора с увреждания до помещението, в което се предоставят услугите на дружеството, а именно Пощенска станция – 4020 гр. П.. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства: фактура № 1200003440 от 05.07.2019 г. за заплатени от "Български пощи" ЕАД алуминиеви рампи и снимков материал доказващ поставянето им, не могат да опровергаят извода за допуснато нарушение от касатора изразяващо се в неизпълнение на изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда, към датата на извършване на проверката на КЗД – 15.06.2018 г. и постановяване на оспореното решение. Представените доказателства и обективираните с тях действия носят дата след извършване на проверката и постановяване на решението и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. Същите водят до извода, че касаторът е предприел действия в изпълнение на предписанието на КЗД да вземе необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен достъп на лица, включително и с ограничена подвижност до сградата на Пощенска станция - ПК 4020 в гр. П.. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение