Решение № 321 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2014 г.

Решение № 321 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ирина Кирова, против Решение № 5545 от 25.08.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4200 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Евита - К" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кораб планина" № 34, представлявано от А. М. К., е отменен Ревизионен акт (РА) № 2000906503/26.11.2009 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София-град, потвърден при обжалване по административен ред с Решение № 613/29.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на същата агенция, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеците 09 и 10 на 2007 г., общо в размер на 87 107,40 лв. и съответни лихви, по девет броя фактури, издадени от доставчика "Експертис-7" ЕООД с предмет "живи телета за клане". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: 1/ неправилно административният съд разтълкувал смисъла и духа на постановеното Решение по преюдициалното дело С-78/12 на Съда на ЕС: това решение, както и постоянната съдебна практика на СЕС поддържат, че тежест на лицето, претендиращо данъчен кредит е доказването на основанията за това, а преценката за наличието на тези основания се прави от съда в съответствие с националните правила за доказване чрез преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора; 2/ необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че предпоставките за съществуването и упражняването на претендираното право са доказани: съдът игнорирал резултатите от проверката на прекия доставчик, съгласно която той не притежава първични счетоводни документи за закупуване на животни от физически лица; не е доказано участието на цитираното в документите лице Д. П. П. като изкупвач на животните от името на фирмата-доставчик; неправилно е преценена доказателствената стойност на представените ветеринарно-медицински свидетелства съобразно техните реквизити и съдържание; представените стокови разписки между Д. П. и "Експертис-7" ЕООД не са доказателство за придобиване на правото на собственост върху животните от прекия доставчик, а това изключва направения от съда извод, че ревизираното дружество е направило всичко по силите си за доказване на неучастие в данъчна измама; игнорирано е различието между съдържанието на представените ветеринарно-медицински свидетелства и копията им в кочана на един от издалите ги ветеринарни лекари; в счетоводството на РЛ липсват записвания за "животни за отглеждане", покупки на фуражи и назначени работници; представените "теглови ноти" с подписани само от ревизираното дружество-получател; не е доказано нито реалното държане на склад от доставчика, нито транспортирането на стоката, както при изкупуването на животните, така и до получателя, а това са все индиции относно реалността на доставката; съдът не е взел предвид отговорите на ветеринарно - медицинските служби в Перник и Ловеч, установяващи значителни разлики с представените от РЛ доказателства в контекста на прилагането на Наредба № 61/9.05.2006 г., регламентираща условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базите данни за идентифицираните обекти, вида на ушните марки и кодовата система за маркиране, приета съгласно Регламент /ЕО/ № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17.07.2000 г.; при липсата на доказване доставчикът да е придобил процесната стока, без значение е безспорният износ на стока от същия, извършен през процесните данъчни периоди; 3/неправилно съдът приел, че ревизираното лице е добросъвестен получател по процесните фактури. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Евита-К" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кораб планина" № 34, представлявано от А. М. К., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на "живи телета за клане" по 9-те фактури на доставчика "Експертис-7" ЕООД като първа предпоставка за правото на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите. Общо данъчната основа по фактурите е в размер на 194 655,00 лв., ДДС е общо в размер на 87 107,40 лв., телетата са 282 броя общо и с общо тегло 68 300 кг. Първоинстанционният съд е отправил преюдициално запитване с определение от 6.02.2012 г., по което е образувано дело С-78/12 пред Съда на Европейския съюз и по него е постановено Решение от 18 юли 2013 г., прието като доказателство по делото, заедно с преписката. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение е доказан от жалбоподателя, а претендираното право е отказано незаконосъобразно, защото: Органите по приходите не са оспорили осъществен последващ износ в процесните данъчни периоди на живи животни като фактурираните в същите количества и стойност, извършен от ревизираното дружество за Албания; при този износ стоката е придружавана от неоспорени ветеринарномедицински сертификати, издадени от РВМС - Перник в качеството им на официални удостоверителни документи по държавен контрол върху износната дейност на дружеството, всеки от които съдържа опис на ушните маркери на изнесените животни; всеки от тези сертификати е издаден въз основа на ветеринарно-медицинско свидетелство, издадено от ветеринарен лекар в съответната РВМС от където са изпратени животните и съответства на теглова нота за приемане на животните в депо на ревизираното дружество; от друга страна всеки сертификат съответства на износна митническа декларация и на една от процесните фактури. Съдът е приел, че ревизираното лице е придобило правото на собственост върху фактурираните животни чрез предаването им от страна на представители на дружеството доставчик /потвърдено и от подробните писмени обяснения на управителя на "Експертис-7" ЕООД/, както и че получателят по доставките е добросъвестен и не следва да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит заради нарушения, извършени от доставчиците, недоказване откъде доставчикът е придобил животните и счетоводни пропуски при това придобиване. Тези фактически и правни изводи съдът е направил при стриктно съобразяване със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, включително в решението по преюдициалното запитване, направено по това дело. Решението е валидно, допустимо и правилно. В т. 1 от диспозитива на Решение от 18.07.2013 г. на СЕС по дело С-78/12, Съдът е постановил, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. Първоинстанционният съд е извършил тази преценка, обсъждайки и анализирайки задълбочено поотделно и в съвкупност събраните доказателства и въз основа на това е направил обосновани фактически и правни изводи, които напълно се споделят от съдебния състав на касационната инстанция. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът игнорирал липсата на доказателства откъде и как прекият доставчик е придобил фактурираните животни. Това оплакване, по същество, е такова за недоказан произход на родово-определена стока, при доказана пряка доставка, като основание за отказ на данъчен кредит на получателя по доставката. Съгласно т. 61 от мотивите на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Mahagėben kft, Pėter Dávid, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Не се подкрепя от доказателствата поддържаното в касационната жалба, че съдът необосновано приел, че посоченото във ветеринарно-медицинските свидетелства като придружаващо стоката лице Д. П. П. е действало като изкупвач на животните от името на фирмата - пряк доставчик. Това обстоятелство най-напред е потвърдено от подробните писмени обяснения на управителя на "Експертис-7" ЕООД, а освен това в ревизионното производство органите по приходите са установили от представените извлечения от аналитичен регистър за сметка 422 "Подотчетни лица" на "Експертис-7" ЕООД, че на 27.09.2007 г. е предоставен аванс в размер на 152 136,00 лв. на Д. П. и на същата дата е отразено неговото отчитане по предназначение - в размер на 152 133,57 лв., а като основание на счетоводното записване е посочено "изплатени закупени живи телета"; за месец 10 на 2007 г. са представени три броя разходни касови ордери за получен "аванс за закупуване на живи животни" от П., съответно за 61 197,03 лв.; 30 780,00 лв. и 30 960,00 лв. Неоснователно е касационното оплакване за неправилна преценка на доказателствената стойност на представените ветеринарномедицински свидетелства, съобразно техните реквизити и съдържание. На различието между съдържанието на представените свидетелства и копията им в кочана на един от издалите ги ветеринарни лекари, органите по приходите се позовават изрично едва в касационната жалба, защото пред първоинстанционния съд не са оспорили съдържанието на представените от ревизираното лице документи; в ревизионното производство не са извършили никаква проверка на ветеринарния лекар, който да даде някакво обяснение за въпросната разлика; а образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител, което е станало повод за спиране на процесното ревизионно производство, е било прекратено без да са установени никакви данни за участие на физически лица, свързани с ревизираното дружество, в извършването на данъчно престъпление. Доводи относно въпросното различие не са правени и по повод на отправеното преюдициално запитване до СЕС. Първоинстанционният съд в мотивите си /т. 47/ при изложението на фактите по делото конкретно е съпоставил съдържанието на всеки един от представените при признатия от ревизиращите износ на животните ветеринарно-медицински сертификат /съдържащ и описание на ушните маркери на изнесените животни/, издаден въз основа на конкретно ветеринарномедицинско свидетелство, заедно с всяка една от процесните фактури, както и фактурите по износа и правилно е преценил, че сертификатите, издадени от РВМС Перник, по същество, са официални удостоверителни документи, издадени от длъжностни лица в кръга на правомощията им по контрол на износа на живи животни. Този характер на документите обуславя материалната им доказателствена сила, която не е опровергана. Обосновани са фактическите изводи на административния съд за доказано предаване на родово-определената стока по пряката доставка като съдът е преценил представените теглови ноти, подписани само от ревизираното дружество в контекста на задължението му по Наредба № 17 от 17.11.2005 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към карантинните депа за събиране за износ на едри и дребни преживни животни, да води дневник на постъпилите в неговото депо животни. Освен това, в т. 42 от решението по преюдициалното дело съдът на ЕС е изтъкнал във второто изречение, че данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице да представи документи от издателя на фактурата, в които да се споменават ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно недоказано транспортиране на стоките по преките доставки. Предвид подробните обяснения на представителите на страните по тези доставки относно механизма им, признанието на органите по приходите, че посочените във ветеринарно-медицинските свидетелства и в износните митнически декларации транспортни средства са собственост на наетата от ревизираното лице фирма превозвач "Арис Булс" ЕООД и като се анализира съдържанието на представения договор от 5.01.2007 г. за транспортни услуги между РЛ и "Арис Булс" ЕООД, се налага извод, че уговорките между страните по този договор не различават "вътрешен" и "външен" транспорт, а заплащането е уговорено да става два пъти годишно, поради което органите по приходите като са признали "външния" транспорт като част от признанието за реален износ, не са имали основание за изискват доказателства за т. нар. "вътрешен" транспорт. Липсата на отговор от страна на "Арис Булс" ЕООД на искането за представяне на доказателства в ревизионното производство, само по себе си, не може да обоснове извод, че превоз не е извършен и то при посочените по-горе съображения. Оплакванията в касационната жалба, че в счетоводството на РЛ липсват записвания за "животни за отглеждане", покупки на фуражи и назначени работници не държи сметка за обясненията на ревизираното дружество, че то изкупува животни за износ и не се занимава с отглеждане на такива. В заключение, неоправдани са касационните оплаквания за несъобразяване от страна на решаващия съд на недобросъвестност на получателя, претендиращ данъчен кредит. Първоинстанционният съд правилно е формулирал, на основата на анализ на задължителната съдебна практика на СЕС, че следва да се откаже признаване на правото на приспадане на данъка на жалбоподателя при условие, че бъде установено, с оглед на обективни факти, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването, или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Административният съд обосновано е приел, че нито е една от посочените три предпоставки не е налична, поради което претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Предвид всичко изложено, оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение