Решение № 12575 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Винополис 2017 ЕООД, ЕИК 204404202, гр. Пазарджик, представлявано от Л. Кисибиров, [ЕГН] управител чрез адвокат Сакутов срещу Решение 3018 от 03.07.2025 г., постановено по АД 239/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ 13/06/3/0/04547/04/01/изх. 07-165-2600/64/13.02.2025г., издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Пловдив, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 18.03.2021 г. между Винополис 2017 ЕООД и Държавен фонд Земеделие е сключен административен договор BG06RDNP001-6.007-2491-C01 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По договора е извършено първо плащане на 23.06.2021 г. в размер на 19 558 лв., а на 29.04.2022 г. е извършено второ плащане по проекта в размер на 9 779 лв. На основание чл.6, ал.4 от административен договор BG06RDNP001-6.007-2491-C01 от 18.03.2021г., се осъществява мониторинг и контрол до 18.03.2026 г. и бенефициента е длъжен до изтичане на пет години от сключването на договора да отглежда през целия период на договора одобрените по бизнес план земеделски култури - сливи и ливади. С писмо изх. 07-165-2600/36 от 22-01-2025 г. директорът на областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив е уведомил Винополис 2017 ЕООД, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК. В писмото е посочено, че е установено неспазване на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 5, т. 7, т. 8, т.9 и ал.4, чл.15 от договор BG06RDNP001-6.007-2491-C01 от 18.03.2021г. Описани са всички извършени проверки на ползвателя на помощта, както и представените от него обяснения и документи във връзка с тях. С АУПДВ 13/06/3/0/04547/04/01/изх. 07-165-2600/64/13.02.2025г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Пловдив, на Винополис 2017 ЕООД са установени подлежащи на възстановяване публични държавни вземания в размер на 29 337 лв., съгласно таблица 1, ведно със съответните лихви, представляващи получените първо и второ плащане по договор BG06RDNP001-6.007-2491-С01 от 18.03.2021 г., анекс BF06RDNP001-6.007-2491-С02 от 07.03.2021 г. и анекс BG06RDNP001-6.007-2491-C03 от 18.11.2021 г. Съобразно мотивите на акта, бенефециентът е нарушил чл. 13, ал. 2, чл.14. ал.1, т.5,7,8 и 9, и ал.4, както и чл.15 ал.1 от горепосочения договор и съответстващите им точки от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.007, като по всяко от изброените по-горе правни основания са посочени фактическите основания, установени при извършените проверки. Предвид изброените нарушения и съгласно чл.27, ал.1, т.1, т.2, т.18 и чл.30, ал.1, т.5, т.7 от Наредба 4 от 30 май 2018г. е посочено, че е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в 29 337,00 лева, представляващо първо и второ плащане по договора. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е било образувано адм. д. 239/2025 г., като с решение 3018/03.07.2025 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Винополис 2017 ЕООД срещу акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ 13/06/3/0/04547/04/01/изх. 07-165-2600/64/13.02.2025г., издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив. Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма, надлежно подписан и е мотивиран, съдържайки задължителните реквизити, вкл. ясно посочено фактическо основание за неговото издаване, както и че същия е постановен е при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че несъмнено установените 19бр. парцела, изброени в АУПДВ: не са предмет на административния договор, доколкото са заявени за подпомагане по ОПДУ, а не по мярка по Подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020. На следващо място по делото е прието, че няма данни дружеството - бенефециент да се е отказало от заявената помощ за парцела с площ 0,79 ха ЗП. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят не поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като не е включил в Анкетната карта и формуляра на стопанството за 2023/2024 г. всички стопанисвани от него имоти, вкл. и тези 19 бр. заявени по ОПДУ за 2024г. Отхвърлено е и оплакването, че е следвало да се даде повторна възможност на ЗП за презасаждане на овощните дървета. По тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Основанието на административния орган да оттегли вече изплатената помощ произтича от ЗПЗП и приетата по делегацията по чл. 9а, т. 3 ЗПЗП Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ от изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, в чиято Глава четвърта са дадени условията и реда за оттегляне на вече изплатената помощ. Административният орган се е позовавал на една от хипотезите по чл. 30 от наредбата, уреждащи изчерпателно случаите, когато ДФЗ има правомощие да оттегли предоставената финансова помощ и да изиска нейното възстановяване. Това е разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 7 от Наредба 4 от 30.05.2018 година, съгласно която Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, оттегля цялата или част от предоставяната финансова помощ и изисква възстановяване, когато бенефициентът не спазва критерий за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в наредба, Условия за изпълнение на проектите по чл. 26 от ЗУСЕФСУ или административен договор, респективно заповед за предоставяне на финансова помощ. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният орган е следвало да издаде решение по ЗУСЕФСУ. Правилни са изводите на АС гр.Пазарджик, че в случая не се касае за финансови показатели. Фактическите основания за издаването на процесния АУПДВ, не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи с издаване на АУПДВ. Неоснователен е довода на касатора и за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите направени от първоинстанционния съд . Въз основа извършена задълбочена проверка относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт към момента на издаването му, с оглед всички основания по чл.146 от АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност на всички основания. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в касационната жалба пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани подробно от АС гр. Пазарджик и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Правилно е отбелязано в атакуваното решение, че мотивите на акта се основават на констатации на служители на ДФЗ при извършените технически проверки, за които са съставени документи. Констатациите от проверките са съобщени на лицето и то е имало възможност да възрази срещу тях. Описаните в АУПДВ факти, установени с доказателства са посочени така, че обосновават наличието на публично задължение, което подлежи на възстановяване, като има изрично позоваване на резултатите от извършените проверки. Тези изводи по никакъв начин не са опровергани от касатора, като от негова страна не са представени никакви доказателства, че в процесното стопанство е реализирана в крайна сметка като резултат описаната в договора дейност. Настоящият състав споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУПДВ, поради което на основание чл.221, ал.1, изречение второ препраща към тях и не следва да ги повтаря. Постановеното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,