Решение № 14816 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2010 г.

Решение № 14816 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Веселинов Ангелов против решение № 300 от 2.11.2010 г. по адм. дело № 253/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което жалбата му против заповед рег. № Я-488/3.06.2010 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Смолян за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е извършил описаните в заповедта нарушения, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Смолян оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Смолян е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2, сега т. 3 от ЗМВР орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Ангелов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.) и е подписана от дисциплинарнонаказващия орган. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОД на МВР- Смолян (заповед № Я-321/20.04.2010 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган, а в случая справката, с резултатите от проверката и становището на дисциплинарно-разследващия орган са представени на дисциплинарнонаказващия орган на 28.05.2010 г., т. е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарна санкция е спазен. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР на 2.11.2009 г. и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че през периода 8.06.2009 г. - 8.09.2009 г. жалбоподателят, младши разузнавач в група "КП", РПУ Чепеларе при ОД на МВР - Смолян, съставя и подписва фактури и договори от името на "Анисто" ЕООД - документи, които са използвани за отчитане на работата на дружеството. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията. Това поведение на Ангелов не е насочено към осъществяване на регламентираните в чл. 55 от ППЗМВР полицейски правомощия, а към съставяне и ползване на документи, от името на друго лице за реализиране на чужди за полицейската работа цели. В този смисъл без значение са конкретните причини, мотивирали служителя за това, както и липсата на вреди за дружеството. Ето защо доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на съдебния акт на това основание, не могат да бъдат споделени. Описаните действия на Ангелов са морално укорими, тъй като са извършени от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Това заедно с данните за образуваното против служителя наказателно производство за същите деяния и обстоятелството, че поведението му става обществено известно, обосновава извода, че действията на жалбоподателя уронват престижа на полицейската институция и дават основание да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Смолян е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения, постановлението за образуване на наказателно производство и други доказателства, закономерно е преценено, че от страна на Ангелов е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Всъщност фактът на съставянето на документите не се оспорва от Ангелов, който в касационната жалба обяснява причините за извършеното и обсъжда характеристиките на съставените документи и тяхното значение в стопанския оборот. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,