Решение № 15835 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2019 г.

Решение № 15835 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на И. Николова, Ц. Илкова, Д. Стефанова, К. Илков, Г. Илкова, И. Илков, В. Златина, С. Илкова и Н. Младенова, представлявани от адв. Манчева, срещу решение № 6931 от 22.11.2018 г. по адм. д. № 5878/2018 г. Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД–09–100 от 16.04.2018 г. на кмета на Столична община - район "Лозенец". В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателите искат решението да бъде отменено. Претендират разноски. Ответникът по касационната жалба кмет на СО – район "Лозенец", не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Х. Сираков и З. Нанева, чрез процесуалния си представител адв. Котов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страни по делото и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Касационната жалба на И. Николова, Ц. Илкова, Д. Стефанова, К. Илков е редовна, като същите в указания от председателя на второ отделение срок за отстранили нередовностите в касационната си жалба като са заплатили дължимата държавна такса, като по изложените съображения касационната им жалба е и допустима. Касационните жалбоподатели Г. Илкова, И. Илков, В. Златина, С. Илкова и Н. Младенова не са отстранили нередовностите в касационната жалба като в дадения им 7- дневен срок от получаване на съобщението не са заплатили дължимата се държавна такса и не са представили доказателства за това. Г. Илкова, И. Илков, В. Златина, С. Илкова са уведомени за разпореждането на председателя на второ отделение за отстраняване на нередовностите на 13.02.2019 г. редовно, като в дадения 7-дневен срок, както и до момента не са отстранили нередовностите в касационната жалба. Н. Младенова е уведомена за отстраняване на нередовностите на 14.03.2019 г. като и до момента не е отстранила същите. Поради изложеното и на основание чл. 213б, ал. 2, изр. последно от АПК, съставът следва да остави без разглеждане касационната жалба на посочените лица и да прекрати производството по отношение на тях. Разгледана по същество касационната жалба на И. Николова, Ц. Илкова, Д. Стефанова, К. Илков е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба срещу заповед № РД–09–100 от 16.04.2018 г. на кмета на район "Лозенец", СО, с която на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ е учредено на Х. Сираков и З. Нанева право на прокарване на водопровод през част от ПИ идентификатор № 68134.904.1734 за захранване на УПИ V – 1511, кв. 122, м. "Кръстова вада", собственост на жалбоподателите и в това производство, като е опредено, че правото на прокарване е със сервитут 142 кв. м. За да постанови оспореното решение, Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспорената заповед е и материално законосъобразна, тъй като са били налице всички условия за издаването й, тъй като ай – напред не е установено да е постигнато съгласие за подписване на споразумение за учредяване на право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения, а на второ място друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Приел е, че това е така, тъй като от приетата по делото СТЕ е установено, че няма друго техническо решение, различно от възприетото в заповедта, за изграждане на водопроводното отклонение, което да е по – лесно осъществимо и икономически целесъобразно. Посочил е, че и съобразно СТЕ това е така, тъй като с оспорената заповед прокараното право на преминаване попада под предвидена по ПУП улица, а другите предвидени улици са на много по – голямо разстояние и е нецелесъобразно водопровода да обикаля на такова голямо разстояние. Приел е, че тъй като по действащия регулационен и застроителен план сервитутът попада в частта от имота на жалбоподателите, предвиден за улица не се нарушава неговата цялост и условията за застрояването му. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, а оспорването неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на АССГ, че при постановяване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Нормата на чл. 193, ал. 1 на ЗУТ предвижда, че "Правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите". По делото не е спорно, че страните не са постигнали съгласие и не е налице писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяването. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗУТ "Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината". Тази норма вменява в задължение на съответно компетентния административен орган да изследва наличието на друго техническо решение и обоснове, че не е налице такова, което явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай това не е сторено от административния орган с оспорената заповед и развилото се производство по издаването й. Видно от същата и доказателства по административната преписка при издаването на заповедта е взето предвид само и единствено направеното предложение от заинтересованите страни в първата инстанция. При издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като преди да издаде заповедта, кметът на СО – район "Лозенец" е бил длъжен да обсъди всички обстоятелства и факти, които имат значение в случая. Не са събрани доказателства за това, нито са изложени фактически съображения, че друго техническо решение, освен възприетото такова от органа е явно нецелесъобразно. Съществено нарушение е липсата на фактически обстоятелства относно наличието на другата кумулативно предвидена в чл. 193, ал. 3 ЗУТ предпоставка - друго техническо решение, което да е явно нецелесъобразно. Административният орган изобщо не е изследвал и обсъдил възможността за наличие на такова. По делото са събрани доказателства за това, че има и друго/ги техническо/ки решение/я за прокарване на отклонението от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. При това положение административният орган е следвало да изясни в какво се изразява другото/те техническо/ки решение/я, както и защо то е явно нецелесъобразно, за да се възприеме това, посочено в заповедта. С даденото заключение на вещото лице, предвид въобще липсата на такива установявания и варианти, които да са изследвани при издаване на оспорената заповед е мотивирана самата заповед, което е недопустимо. Недопустимо е и със съдебното решение да бъдат допълвани мотивите на административния орган. Липсата на изложени съображения за това налице ли е или не друго техническо решение и защо то би се явило икономически нецелесъобразно в оспорената заповед е нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано с изложени мотиви в съдебното решение. Поради изложеното и като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, АССГ е постановил неправилно решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Разноски следва да бъдат присъдени на И. Николова, Ц. Илкова, Д. Стефанова, К. Илков предвид изхода на спора и доказаността на претенцията в претендирания размер от 860 лв. Воден от горното и на основание чл. 213б, ал. 2, изр. последно и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,