Решение № 13314 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2014 г.

Решение № 13314 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП), град Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против решение № 2887 от 14.11.2013 г. и по частна жалба против определение № 353/24.01.2014 г., досежно присъдени разноски, постановени по адм. дело № 1898/2013 г. на Административен съд - Варна. В жалбите се излагат доводи за неправилност на обжалваните актове, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъдат отменени обжалваните актове и постановени нови, с които да се потвърди ревизионния акт. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - "Сортови семена" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Савов, в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който на "Сортови семена" ЕАД са установени задължения за данък добавена стойност по ЗДДС за данъчен период м. 04.2008 г. в общ размер на 4 173,44 лева и лихва в размер на 2 279,89 лева и корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г. в общ размер на 99 785,85 лева и лихва в размер на 41 166,04 лева. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от Богомил Симеонов Стойков на длъжност началник сектор, дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна за ИМР Русе, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Силистра. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Богомил Симеонов Стойков, с адрес в гр. Русе, съгласно заповед № Д-9/3.01.2011 г. и заповед № Д-10/3.01.2011 г., издадени от директора на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Русе. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното към касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - по седалището на местните юридически лица - "Сортови семена" ЕАД, за което по делото не е спорно, че е в град Силистра. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Богомил Симеонов Стойков на длъжност началник сектор, дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Русе, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП град Варна, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. С оглед крайния съдебен акт определение № 353/24.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1898/2013 г. на Административен съд - Варна, следва да бъде отменено. Искането на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,