Решение № 13338 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2019 г.

ВАСII отделение27.10.2020 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451/8.03.2019 г., постановено по административно дело № 1167/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13338 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Х. Георгиев от [населено място], против Решение № 451/8.03.2019 г., постановено по административно дело № 1167/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-1836/2.03.2018 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответните страни – Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна и Р. Шинев, посредством писмени отговори оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Останалите ответни страни - Н. Хинкова, С. Панчева, П. Янков, П. Влаева, В. Пашмаков, В. Илиева, Д. Василева, Е. Иванова, А. Райкова, И. Иванов, Л. Георгиева, М. Пашмакова, Р. Илиев и "Екмей Инвест" ООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е заповед на Началника на СГКК – Варна, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна, състоящо се в промяна в границите на две сгради: сграда с идентификатор 10135.1507.174. 6, която преди промяната е с площ 74 кв. м., с предназначение – селскостопанска сграда, собственост на Р. Шинев, а след промяната става с площ 65 кв. м., с предназначение – сграда за научна и проектантска дейност, собственост на същото лице и сграда с идентификатор 10135.1507.1118. 1, с площ преди промяната 294 кв. м., предназначение – жилищна сграда многофамилна, собственост на Н. Хинкова, а след промяната с площ 303 кв. м., със същото предназначение и собственост на същото лице. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключенията по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав на Административен съд – Варна е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Оспореното изменение на кадастъра изпълва хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при която изменението в кадастъра се извършва при установяване на непълнота или грешка, каквато действително е налице в случая по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Установено е несъответствие в границите и площта на двете посочени по-горе сгради, които се явяват съседни и находящи се в два отделни съседни имота, спрямо действителното им състояние и представения титул за собственост на заявителя. За да се отстрани това несъответствие, сграда с идентификатор 10135.1507.174. 6, намалява площта си с 9 кв. м., съответно съседната й сграда с идентификатор 10135.1507.1118. 1 увеличава площта си с тези 9 кв. м., като промяната се състои в изместване на границата между двете сгради, така, че същата се привежда в съответствие с границата между двата имота – поземлен имот с идентификатор 10135.1507.174 и поземлен имот с идентификатор 10135.1507.1118. Оспорващият се легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 10135.1507.174, но не и на сградата в този имот, чиято площ се намалява, поради което правилно съдът е приел, че не е налице спор за материално право, който да възпрепятства процесното изменение в кадастъра. Настоящият съдебен състав споделя извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 168, ал. 5 АПК, възприет от първостепенния съд. Неучастието на "Екмей Инвест" ООД в административното производство, не може да послужи като основание за отмяна на оспорената заповед по жалба на трето лице, при условие, че дружеството е било конституирано и е участвало надлежно в съдебното производство, но не е възразило в тази насока. Правилно съдът е приел, че одобреното изменение в кадастъра не противоречи на Закона за културното наследство, каквито доводи са поддържани от жалбоподателя. Установено е, че сграда с идентификатор 10135.1507.174. 6, попада в територия с режим на културно – историческа защита, но няма статут на културна ценност. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1