Решение № 1860 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2017 г.

Решение № 1860 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. К., в качеството му на изпълнителен директор на "ТАИС 91" АД, със седалище и адрес на управление: гр. К., кв. И., ..№..., чрез адв. К., срещу решение № 2347/09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1038 по описа на Административен съд гр. П. за 2016 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16002415005073-091-001/27.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 211 от 06.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - П., с който допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 235.85 лв., заедно с определени лихви за просрочие в размер на 389.81 лв.

Първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според касатора са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/. Нарушено било служебното начало, тъй като съдът не е обсъдил приложимостта на чл. 46, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, а именно по този текст е направено процесното намаление на счетоводния финансов резултат. Обстоятелството, че тази хипотеза на закона не е обсъдена представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание постановеното решение да бъде отменено.

Прави се искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде отменено обжалваното решение, както и РА, като постановени в нарушение на материалния закон.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в депозирано по делото писмено становище от юриск. Г. К., оспорва касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли същото да се редуцира до минималните размери в случай, че бъде уважена касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Не се споделят доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложеното от касатора по същество възпроизвежда позицията му от първоинстанционното производство и е обсъдена в атакуваното решение. Жалбоподателят, в хода на производството пред съда, не е установил положителните факти, на които основава претенциите си за намаляване на финансовия счетоводен резултат. Решението не страда от посочените пороци, поради което се предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законово установения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АС- П. е образувано по подадена жалба от "ТАИС 91" АД, срещу РА № Р-16002415005073-091-001/27.01.2016 г., в частта, с която е потвърден с решение № 211/06.04.2016 г. на Директора на ОДОП- П., по отношение на допълнително определения корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 253.85 лв. и лихви в размер на 398.81 лв. С постановеното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА и са присъдени разноски в полза на приходната администрация.

За да постанови този резултат АС- П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената по чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства от решаващият състав е направен извод, че фактическите констатации на органите по приходите са истинни, а направените въз основа на тях заключения се основават на приложимите разпоредби на ЗКПО.

Пред АС- П. е установено, че дружеството е извършило увеличаване на счетоводния финансов резултата за 2009 г. със сумата от 42 358.42 лв., по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Посочената сума представлява неизплатени възнаграждения на персонала за 2002 г., през който отчетен период - 2009 г. е настъпило погасяване на задълженията по давност по чл. 110 от ЗЗД. По така установените факти, въз основа на които е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството не се спори между страните.

През 2014 г. дружеството е извършило намаляване на счетоводния финансов резултат с посочената сума на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 от с. з. Поставения за разрешаване спор по делото, е свързан с законосъобразността на така извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на неговото намаляване. За да даде отговор на спорния по делото въпрос, АС- П. на първо място е посочил, че не са установени по делото позитивно проявени юридически факти, от които "ТАИС 91" АД, черпи за себе си благоприятни правни последици - намаляване на счетоводния финансов резултат. Не са ангажирани необходимите доказателства за установяване на визираните в правната норма предпоставки за преобразуване на счетоводния финансов резултат.

Обсъдени са представените като доказателства ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г., както и за 2014 г. и мемориални ордери № 15 за месец декември 2009 г. и № 9 за месец декември 2014 г., като решаващият състав е приел, че те не променят направените от органите по приходите изводи. Счетоводните записвания от 2009 г., не биха могли да бъдат съотнесени спрямо процесния период на 2014 г. Въз основа на безспорно установените по делото факти, че задълженията са погасени през 2009 г. и са намалени през 2014 г, съдът е обосновал правни изводи, че не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 3, т. 1 от ЗКПО за намаляване на счетоводния финансов резултат и съответно не са налице основания за отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен.

Решението е валидно и допустимо и правилно постановено.

Неоснователно е твърдението на касатора, за допуснати при постановяване на съдебния акт, съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в нарушаване на принципа на служебното начало и необсъждане на втората хипотеза за намаляване на счетоводния финансов резултат по чл. 46, ал. 3, т. 2 от ЗКПО. Фактите по делото са обсъдени обстойно и задълбочено, като от съда са изложени мотиви защо не се приема защитната теза на ревизираното лице и представените в нейна подкрепа писмени доказателства. При преценка на събраните по делото доказателствата е спазено и изискването за разпределение на доказателствената тежест. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са изложени ясни и безпротиворечиви мотиви защо същите не се възприемат за основателни. Различните хипотези на правната норма не задължават съда да ги обсъжда по отделно, а да прецени установените факти по делото към коя разпоредба са относими. Извършвайки преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице предпоставки за намаляване на счетоводния финансов резултат.

За да увеличи счетоводния финансов резултат през 2009 г. "ТАИС-91" АД, се позовава на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и приема, че през тази година са погасени по давност задължения от неизплатени трудови възнаграждения за 2002 г. Няма спор между страните, че това е направено при спазване изискванията на ЗКПО. При извършеното намаляване на счетоводния финансов резултат през 2014 г., обаче не са налице доказателства, които да го обосновават. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО, когато ал. 1 на същия законов текст е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:

1. сумата на погасеното през текущата година задължение;

1. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултата на отписване на задължението.

В подадената пред АС- П. жалба се твърди, че е осъществено намаляване по реда на т. 2 от разпоредбата, а в настоящото производтво като основание за касиране на постановеното решение се поддържа, че първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди и двете хипотези на правната норма. Настоящата инстанция намира, че е обоснован направения от АС-П. извод за недоказаност на твърденията на РЛ, че са осъществени предпоставките на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО. Не са представени доказателства по делото задълженията на дружеството да са погасени. През 2009 г. са били налице задължения на дружеството, които не се изплатени и са се погасили по давност. Това е основание през тази година да бъде увеличен счетоводния финансов резултат. За намаляването му обаче не са настъпили нови факти, които да обосноват прилагането на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО, в която и да е от предвидените хипотези. Задължението не е погасено, такова твърдение не е поддържано от РЛ, а и не са представени доказателства за изплащането му. Що се отнася до т. 2, то не е установено задължението да е отписано през текущата година - 2014, за да обоснове намаляването. Ето защо, се възприемат изложените мотиви на първоинстанционното решение и крайният извод за законосъобразност на РА при определяне на допълнителни задължения по ЗКПО и съответните им лихви.

По тези съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 554.42 лв., за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение