Решение № 11524 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14749/2013 г.

Решение № 11524 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14749/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Добротика" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Будапеща" № 20, ет. 3, ап. 1, представлявано от управителя Мария Лазарова Георгиева, против Решение № 4764 от 11.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4846 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение за поправка на очевидна техническа грешка № 231/5.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"София при ЦУ на НАП в Решение № 2649/9.11.2012 г. на същия орган, с което по жалбата на касатора по административен ред е отменен РА на орган по приходите при ТД на НАП София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално - неправилно и се иска отмяната му, както и тази на оспореното пред АССГ Решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира оспореното съдебно решение процесуално недопустимо, но не по съображенията, изложени в касационната жалба. Съгласно чл. 155, ал. 9 ДОПК, относно решението, с което директорът на дирекция "ОДОП", в качеството му на решаващ орган по жалбата по административен ред против ревизионен акт, се прилага съответно чл. 133, ал. 3 ДОПК. Тази разпоредба /чл. 155, ал. 9/ разрешава поправката на очевидни фактически грешки в постановеното вече решение по жалбата по административен ред, но съответното прилагане на чл. 133, ал. 3 ДОПК се изразява в това, че за разлика от поправката на очевидна фактическа грешка на РА, която подлежи на обжалване заедно с първоначалния РА или самостоятелно, решението за поправка на решението по жалбата по административен ред не подлежи на обжалване, както не подлежи на обжалване и първоначалното решение, което е поправено с него. Обратното би означавало, че чрез поправка на Решението по жалбата по административен ред може да се заобикаля принципната необжалваемост по съдебен ред на това решение, произтичаща от разпоредбата на чл. 156, ал. 1, съгласно която на съдебно обжалване подлежи РА, в неотменената с решението по чл. 155 част, а не решението по жалбата по административен ред /както и непротиворечивата съдебна практика на ВАС по този въпрос/, а също и от принципа на съдебното оспорване на административните актове, че при отмяна на оспорения акт с решение на горестоящия орган по жалбата по административен ред, последното подлежи на оспорване само ако самото то представлява административен акт, т.е. непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия. Предвид изложеното, като е приел за допустима жалба против неподлежащо на оспорване Решение на Директора на Д "ОДОП", първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Правото на защита на ревизираното лице е гарантирано от принципната възможност да изтъкне евентуални пороци на отменящото РА решение и това за поправката му при оспорване на издадения при новата ревизия РА. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение