Решение № 9710 от 1.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез юрисконсулт С. Якуб, срещу Решение 1362/02.03.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 5834/2021 г. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение в оспорваните части, в които е обявена по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти за нищожна разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 2 от Наредба за общинската собственост, в частта относно текста като общината не дължи обезщетение за причинените вреди. Отменена е по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 2 от Наредба за общинската собственост, в частта относно текста или постоянно. Отменена е по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 3 от Наредба за общинската собственост, в частта относно текста или постоянно. Отменена е по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 5 от Наредба за общинската собственост. В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред Административен съд София град е образувано по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, с която се оспорва чл. 14а, ал. 2 от Наредба за общинската собственост (НОС), приета от Столичен общински съвет, която разпоредба гласи следното: Договорите за наем задължително съдържат следните клаузи: 1. при наличие на две установени с влязъл в сила акт нарушения на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, извършени от наемателя, договорите се прекратяват автоматично по вина на нарушителя; 2. при извършване от общината на дейности по ремонт, реконструкция и други подобни, засягащи отдадените под наем публични площи по отношение на засегнатия обект и/или елемент, договорът за наем се прекратява временно или постоянно от деня на уведомяването за започване на мероприятието, като общината не дължи обезщетение за причинените вреди, а наемната цена се намалява съответно; 3. при извършване от общината на дейности по ремонт, реконструкция и други подобни, засягащи отдадените под наем публични площи по отношение на засегнатия обект и/или елемент, договорът за наем може да се продължи временно или постоянно за поставяне на обекта или елемента на друго място в близост (на не повече от 100 м), ако това е допустимо по Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално- декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община; 4. В случай, че в срока на действие на договора, настъпят промени в нормативната уредба или в устройствените условия, които правят обекта и елемента недопустими по местоположение, действието на договора по отношение на засегнатия обект и/или елемент се прекратява с 6-месечно предизвестие. С прекратяване на договора издаденото разрешение за поставяне по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община губи правно действие. Наемната цена се намалява съответно; 5. Фактическото поставянето на преместваемите обекти и на рекламните елементи върху имоти - общинска собственост, както и тяхното премахване се извършва от предприятие или търговско дружество, избрано по реда на ЗОП. За да постанови оспореното решение Административен съд София град е приел, че в предметния обхват на наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС се включва възникването и прекратяването на наемното правоотношение, поради което оспорените разпоредби от наредбата в частта за прекратяване на договора попадат в полето на материалната компетентност на СОС. Посочено е, че горното не се отнася за чл. 14а, ал. 2, т. 2 НОС в частта относно текста като общината не дължи обезщетение за причинените вреди, който регламентира предварителното ограничаване отговорността на едната страна по договора. Тук въпросът не стои дали следва да се носи или не отговорност за вреди, а дали е допустимо да се урежда в наредбата. Съдът намира, че липсва законова делегация за общинския съвет да урежда отношения, свързани с предварително освобождаването от отговорност, още повече до ограничаване на права на страна по договора. В чл. 8, ал. 2 ЗОС се регламентира единствено редът за предоставяне на имоти под наем, представляващ действие по управление на общински имоти, което не е свързано с правилата за изключване на отговорност. Оперативната самостоятелност на общинския съвет при определянето на реда, предвиден вчл. 8,ал.2 30Сне трябва да се прилага по начин, водещ до регулация на обществени отношения без изрично делегиране. В настоящия случай се уреждат изцяло нови правила за предварителното ограничаване/изключване отговорността на едната страна по договора, за което липсва делегиране от закона, поради което същият е приет без необходимата компетентност и се явява нищожен. По отношение на разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 2 и т. 3 съдът е посочил, че двете разпоредби се отнасят за ситуации, при които временно не е възможно изпълнение на договорни задължения и по - конкретно предоставяне на съответната общинска площ. Ремонт, реконструкция и други подобни имат временен характер и водят до невъзможност за временно ползване на терена (докато трае мероприятието). В тази връзка съдът намира, че е безпредметно действието на договора докато траят ремонтните дейности, при което е в интерес да се намали наемната цена, което е в интерес на наемателя. Следва да се отбележи, че т. 2 от текста дава още едно решение, а именно да се премести обектът докато се изпълняват ремонтните дейности. Двете разпоредби в обсъжданите части отчитат интересите на страните по договора и не противоречат на законови норми, поради което оспорването в обсъжданата част следва да се отхвърли. Не така стоят нещата при използването на текста или постоянно в чл. 14а, ал. 2, т. 2 и т. 3 НОС. В случая се предоставя правото на общината едностранно да прекъсне окончателно облигационната връзка, доколкото това се упражнява с изпращането на уведомлението за предстоящото мероприятие. Съдът е стигнал до извод, че не се отчита взаимното съгласие на страните и свободата на договаряне, като същевременно липсват законови основания за прекратяване на договора на посоченото основание при временна невъзможност за изпълнение на договора. Същото се отнася и за постоянното преместване на мястото на обекта, доколкото местоположението на търговския обект е основен елемент от договора. В този смисъл текстът или постоянно, употребен в чл. 14а, ал. 2, т. 2 и т. 3 НОС противоречи на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. По отношение на чл. 14а, ал. 2, т. 5 от наредбата, съдът е посочил, че оспореният текст регламентира фактическото поставянето на преместваемите обекти и на рекламните елементи, както и тяхното премахване да се извършва от предприятие или търговско дружество, избрано по реда на ЗОП. Прието е, че разпоредбата на чл. 14а, ал. 2, т. 5 НОС е свързана с разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 НОС, която регламентира отдаването под наем на части от тротоари, площади, алеи в парк и други свободни общински пространства за поставяне на преместваеми обекти или рекламни елементи въз основа на схема за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. В Раздел IX, Глава III от ЗУТ подробно са регламентирани правилата за поставяне и премахването на преместваемите обекти.