Решение № 21 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 988/2009 г.

Решение № 21 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 988/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Щ. Б., Е. Д. В., В. И. Б., С. Б. (последните двама като наследници на Н. Щ. Б.) против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 516 от 22.03.2007 г. по гр. д. № 2906/2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд от 14.07.2006 г. по гр. д. № 5210/1998 г., отхвърлящо предявените от Г. Щ. Б., Н. Щ. Б. и Ц. Щ. Б. против М. Х. Б., Е. "М", искове, за сумите от по 20 788,67 лв. за всеки от ищците. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено въпреки наличните данни за смърт на ищеца Н. Б. и без да е осигурено правото на защита на правоприемниците му. Според касаторите неправилно са преценени доказателствата по делото, а фактическите изводи на въззивния съд са необосновани. Искането на касаторите е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на ново решение по същество, с което исковете да бъдат уважени. Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, тъй като постановеното въззивно решение се явява недопустимо и като такова - подлежащо на обезсилване. Видно от представеният смъртен акт на Н. Щ. Б., същият е починал на 25.12.2006 г. Към този момент въззивното производство е било висящо пред Пловдивски окръжен съд. В съдебно заседание от 22.01.2007 г. този съд е дал ход по същество поради обстоятелството, че страните не са се възползвали от възможността за събиране на нови доказателства. На 24.01.2007 г. пълномощникът на Н. Б. и на другите ищци е уведомил съда, че доверителят му Н. Б. е починал преди няколко седмици (т.е. преди даване на ход по същество). По аргумент за противното от чл. 182, ал. 2 изр. 2 от ГПК (отм.) и тъй като смъртта на ищеца е настъпила преди даване ход на устните състезания, въззивният съд е бил длъжен да отмени определението си по приключване на процеса по събиране на доказателства, да спре делото, да конституира правоприемниците на починалия ищец и да им даде възможност да участват в процеса на доказване. Вместо да стори това, съдът е постановил решение по съществото на спора. Това решение е недопустимо, тъй като от момента на смъртта на Н. Щ. Б. не е налице надлежна правоспособна страна по исковете, заявени от него. Наличието на надлежна страна е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка прави иска недопустим, а съответно недопустимо е и постановеното по този иск решение. Констатирайки служебно недопустимостта, съдът е длъжен да обезсили постановеното решение и да го върне за постановяване при участие на надлежните страни в производството. Поради това не е възможно разглеждането на спора по същество от настоящия съдебен състав. По същество делото може да бъде решено само след като бъде постановено допустимо решение от въззивния съд при участие на надлежните правоспособни страни. В това решение следва да се прецени и въпроса с отговорността за разноските по настоящето производство, по аргумент от правилото на чл. 218з, ал. 4 от ГПК (отм.). По изложените съображения Върховният касационен съд