Решение № 60144 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1069/2021 г.

ВКСI търговско отделение24.11.2021 г.докладчик Анжелина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 613 а ГПК от М. С. П., [населено място], [улица], чрез адв. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 60546/18.09.2020 г., поставено по гр. д. № 1481/2019 г. на Районен съд-Смолян. ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да плати на "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик", [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 200 лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 60144 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1069/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 613 а ГПК. Образувано е по молба от М. С. П., чрез адв. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 60546/18.09.2020 г., поставено по гр. д. № 1481/2019 г. на Районен съд-Смолян. Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК- поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаването й от възможност за участие по делото и ненадлежното й представляване, евентуално по реда на чл. 613 а ГПК вр. чл. 19. 4. от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. Ответникът "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик", [населено място], чрез адв. М. И. излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила решение № 60546/18.09.2020 г., поставено по гр. д. № 1481/2019 г. на Районен съд-Смолян е признато за установено по отношение на М. С. П. от [населено място], [улица], че дължи на "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик", [населено място] суми в размер на 5 000 лева- главница, представляваща неиздължен кредит по договор за кредит № 18173/26.09.2018 г., 525. 00 лева- договорна лихва за периода 27.09.2018 г. -02.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 466/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1097/2019 г. по описа на Районен съд - Смолян, като е осъдена ответницата да плати на ищеца 504. 85 лева разноски за заповедното производство, както и 678. 37 лева- разноски за исковото производство. Искът за установяване съществуването на вземане за договорна лихва над уважения размер от 525. 00 лева до пълния предявен размер от 604. 06 лева е отхвърлен като неоснователен. Молителката П. твърди, че при подписването на договора за кредит е посочила телефонен номер за връзка, от който можело да се направи извод, че не пребивава постоянно на територията на РБългария. Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения в заповедното производство, довели до нарушаване правото й на защита- не е извършена задължителна служебна проверка за местна подсъдност на делото след образуването му, тъй като справката за постоянния й и настоящия й адрес е направена преди образуването му; връчването на съобщения до нея като длъжник са опорочени; залепено е уведомление в нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения и в исковото производство, вследствие на които е била лишена от възможност да участва в делото- призована е от адрес [населено място], [улица] е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК в нарушение на закона- не били оформени различни съобщения за посещенията на призовкаря, съобщението не е залепено на входната врата на апартамента. Поддържа, че не е надлежно представлявана, тъй като й е назначен особен представител, като се позовава на преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-208/20. Настоящият съдебен състав констатира, че по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик", [населено място] е образувано ч. гр. д. № 1097/2019 г. по описа на Районен съд - Смолян. Изготвена е служебна справка от съда по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и е установено, че длъжникът М. С. П. има постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 5. Със заповед по чл. 410 ГПК № 466/04.10.2019 г. на Районен съд - Смолян е разпоредено длъжникът М. С. П. от [населено място], [улица] да заплати на "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани - Перелик", [населено място] посочените суми, представляващи неиздължена суми за главница и договорна лихва по договор за предоставяне на кредит от 26.09.2018 г. Договорът за кредит е приложен към заявлението, като в него адресът на кредитополучателя М. П. е [населено място], [улица]. Това е и адресът за кореспонденция, отразен в чл. 24 от договора, където е посочен и телефонен номер на лицето. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника М. П. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, след прилагане на съобщение, изпратено до лицето на адрес [населено място], [улица] връщането му от длъжностното лице-призовкар с отбелязване, че на посочените три дати /10. 10, 27. 10 и 11. 11 адресатът не е намерен. Посочено е, че по данни на живущите сем. Г. М. П. не живее на адреса от 15 години. След разпореждане на съда на 18.11.2019 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на вх. А на посочения адрес, като е отбелязано, че лицето не живее на адреса. С разпореждане от 05.12.2019 г. заповедният съд дава указания на заявителя за предяви иск за установяване на вземанията си, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК. По искова молба вх. № 11269/11.12.2019 г. от "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани - Перелик", [населено място] срещу М. С. П., [населено място], [улица] са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по горното заповедно производство. Съобщението по чл. 131 ГПК до ответницата П. с препис от исковата молба е изпратено на 15.01.2020 г. на адрес [населено място], [улица], върнало се е с отбелязване, че на посочените три дати /16. 01, 26. 01. и 15. 02 лицето не е открито на адреса, а по данни на живущия С. ап. 5 е продаден и П. не пребивава на адреса от години. Изготвени са справки от НАП за регистрирани трудови договори, както и по Наредба № 14/18.11.2009 г. и е установено, че длъжникът М. С. П. има постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 5, няма регистриран действащ трудов договор. По разпореждане на съда на 19.02.2020 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на постоянния адрес на ответницата, а след изтичане на законоустановения срок й е назначен особен представител- адвокат Е. Д. - Р., която я е представлявала в исковото производство. При така установените факти настоящият съдебен състав не намира за основателни възраженията на молителката П. за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ненадлежното й уведомяване за образуваното дело и ненадлежно представителство. Необосновани са оплакванията на молителката относно връчването на заповедта на изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедният съд е изпълнил служебните си задължения да направи справка за адрес на длъжника и с оглед удостовереното от длъжностното лице- призовкар обстоятелство, че на посочените три дати в рамките на един месец лицето не е открито на декларирания от него постоянен и настоящ адрес, е постановил връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Не почива на закона твърдението на молителката, че съдът бил длъжен да съобразява, че тя нямала постоянно пребиваване в страната, предвид посочване на телефонен номер в друга държава в договор. Грешката при изписването на датата на справката за постоянен и настоящ адрес, която е очевидна предвид датата на образуване на делото, не опорочава по никакъв начин процедурата по установяване адреса на длъжника в заповедното производство. Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че има някакви процесуални нарушения в заповедното производство, те не представляват основание за отмяна на постановеното в исковото производство съдебно решение. Релевантни за основателността на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са нарушения в исковото производство, тъй като тази разпоредба гарантира правата на страна, която не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото, респ. не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности, осигуряващи правна защита, т. е. не могла да наведе релевантни факти и обстоятелства и да посочи доказателства за тяхното установяване. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира молбата на М. П. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради лишаването й от възможност да участва в делото вследствие на процесуални нарушения за неоснователна. В качеството й на ответница по иска М. П. е призована на посочения от ищеца адрес, като след връщане на съобщението като неполучено поради отсъствие на адресата на посочените три дати в рамките на един месец, по разпореждане на съда и след направени справки за регистриран постоянен и настоящ адрес, е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Молителката е участвала в първоинстанционното производство чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който е осъществил процесуално представителство. Не почива на закона твърдението в молбата, че призовкарят следвало да оформя отделно съобщение за всяко посещение на адреса. С оглед удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, неоспорени от молителката- че не пребивава от години на постоянния си и настоящ адрес, на който са й изпращани процесните съобщения и че апартамент № 5 е продаден, не могат да бъдат споделени доводите относно необходимостта да се лепи уведомлението й на вратата на апартамента. Молителката навежда доводи, че не е надлежно представлявана в исковото производство, тъй като процесуалното представителство е осъществено от особен представител. Не е ясно с какви правни последици е свързано твърдението, че в доказателство по делото /искане-декларация за отпускане на кредит/ в графа "месторабота" е посочено "чужбина". Районният съд е назначил особен представител на ответницата след невъзможност да й бъде връчено съобщение лично на регистрирания постоянен и настоящ адрес в РБългария, след призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и при спазване на императивната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК. Позоваването на преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-208/20, не води до различен извод. С решение на СЕС по дело С-208/20 е постановено, че член 1, параграф 1, буква а/ от Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случай, в който съд на държава членка извършва в друга държава членка справка за адреса на лице, на което трябва да бъде връчено съдебно решение. Постановено е също, че член 5, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012 година трябва да се тълкува в смисъл, че допуска заповед за изпълнение срещу длъжник да влезе в сила и не налага обезсилването на такава заповед. По молбата за отмяна по реда на чл. 613 а ГПК вр. чл. 19. 4. от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. Молителката твърди, че са налице предпоставките за отмяна на процесното решение по чл. 19. 4. от Регламент /ЕО/ № 1393/2007, тъй като не по своя вина не се е запознала с исковата молба и са налице основания за отхвърляне на исковете. Навежда доводи, че имало данни по делото, че постоянно пребивава в чужбина, че съдът можел да разпореди да бъде уведомена по телефона, че назначеният особен представител бил длъжен да се свърже с нея по телефона, че не е била предизвестена от ищеца, че ще води дело срещу нея. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 613 а ГПК, предвиждаща, че заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19. 4 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007, като молбата може да бъде подадена в едногодишен срок от постановяване на решението. Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ("връчване на документи") и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга. Регламентът не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен /чл. 1/. Съгласно чл. 19. 4. когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако са спазени следните условия: а) ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва; и б) основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание. Ответницата П. няма посочен по делото или удостоверен адрес за призоваване в друга държава членка, респ. съдът не е имал задължение да я призовава на адрес, различен от регистрирания в РБългария постоянен и настоящ адрес, респ. да й връчва съдебни книжа на адрес в друга държава-членка. Дори и в настоящото производство молителката не сочи конкретен адрес, а единствено твърди, че е с постоянно пребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съдът няма задължение да издирва адрес на ответника в други държави, нито да го призовава по телефона, само защото в доказателство по делото има посочен телефонен номер. В настоящия случай на ответницата не са връчвани съобщения в друга държава-членка, като не е налице нито една от хипотезите на връчване по Регламент /ЕО/ № 1393/2007, поради което цитираното от молителката основание за отмяна не е налице. Предвид изложеното не следва да се обсъждат изложените доводи, че основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание по смисъла на чл. 19. 4. б. "б" от Регламента. По разноските: С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника сумата 200 лева разноски- договорено и платено адв. възнаграждение. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т. о.