Решение № 10700 от 28.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2018 г.

Решение № 10700 от 28.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния партниращ орган по Съвместна оперативна програма "Черноморски басейн" 2007-2013 г., подадена чрез процесуален представител юриск. Капеловска срещу решение № 7125 от 27.11.2017 г. по адм. д. № 8526/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявено за нищожно Решение № РД-02-14-597/06.07.2017 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ в качеството на ръководител на Националния партниращ орган, в частта му, с която на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас е наложена финансова корекция в размер на 6 705 евро по договор с предмет "Експертиза по оценка на икономическия риск", сключен на 24.02.2014 г. Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Развива съображения, че съдът е стигнал до погрешен извод, че правомощието за налагане на финансови корекции е предоставено единствено на Съвместния управляващ орган по програмата, а именно Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, поради което процесното решение на Националния орган е издадено при липса на материална компетентност на административния орган. Иска отмяна на решението на съда в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас, представляван от ректора доц. д-р М. Миткова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на оспорвания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 от АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С оспорваното съдебно решение АССГ е обявил нищожността на Решение № РД-02-14-597/06.07.2017 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ в качеството на ръководител на Националния партниращ орган, в частта му, с която на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас е наложена финансова корекция в размер на 6 705 евро по договор с предмет "Експертиза по оценка на икономическия риск", сключен на 24.02.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че издателят на оспореното решение, в частта му относно наложената финансова корекция не е компетентен по материя. Приел е, че оспореният акт, с който е наложена финансова корекция, е издаден от Националния орган (НО), в случая - на МРРБ на Република България и същият не е имал правомощие за налагане на финансова корекция. Съдът е посочил, че такова е предоставено единствено на Съвместния управляващ орган (СУО) Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния. Приел е, че регламентираната процедура предвижда при неправомерно получени средства или недопустими разходи СУО да извършва финансовата корекция, като издаде нареждане за възстановяване до съответния бенефициер и ако сумата не е възстановена от него в едногодишен срок, едва тогава държавата - членка, в която се намира този бенефициер чрез Националния си орган възстановява на СУО посочената сума. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. В случая няма спор, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от ръководителя на Националния партниращ орган и Националното звено по проект "MIS ETC CODE 1459", съфинансиран по Съвместна оперативна програма "Черноморски басейн 2007-2013" . Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно компетентността на издателя на административния акт, който е преюдициален за решаващия въпрос относно валидността на решението за налагане на финансова корекция. Отговорът, даден от първоинстанционния съд, е неправилен, респ. констатираната от АССГ нищожност не е налице, по следните съображения: Съгласно § 2, т. 2 б. "л" от Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като сертифициращ орган, и Одитния орган /асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 62 от 10.08.2010 г. /Меморандума за разбирателство/ НПО отговаря за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. По силата на § 9, т. 5 от Меморандума за разбирателства по отношение на възстановяването на неправомерно изплатени суми УО и НПО носят ограничена отговорност, което означава, че отговорността им се ограничава до грешките и нередностите по отношение на разходите, допуснати от партньорите, намиращи се на съответната национална територия. По този начин Министерството на регионалното развитие на Република България, действащо като Национален партниращ орган, отговаря за възстановяването на сумите, обект на нередности, извършени от партньори на българска територия, а Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния отговаря за възстановяването на сумите, които са обект на нередности, извършени от партньори на румънска територия. Анализът на тези разпоредби води до извод, че именно ръководителят на НПО е компетентен да налага финансови корекции при констатирани нередности на територията на Република България. Това е така, защото именно чрез налагането на финансовите корекции се отстраняват нередностите и се възстановяват сумите, обект на нередности. По делото е представена Заповед № РД-02-14-375 от 16.05.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗФУКПС, с която на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" е възложено да ръководи и организира дейността на Националния партниращ орган по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2007-2013 г., включително да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния от гражданско-правния документооборот, пряко свързани с програмите за трансгранично сътрудничество, включително и документи, свързани с досъдебни, съдебни, охранителни и изпълнителни производства. Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на ръководителя на НПО, сочи на прехвърляне изцяло на правомощията на органа във връзка с предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите по Програмите за трансгранично сътрудничество, както и възстановяване на сумите, обект на нередности, извършени от партньори на българска територия, осъществено чрез издаване на актове за налагане на финансови корекции по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Ето защо несъответни от данните по делото са доводите на първоинстанционния съд, обосноваващи извода му за некомпетентност на издателя на акта. В конкретния казус е налице делегиране на правомощия и с оглед ангажираното пред касационната инстанция писмено доказателство е видно, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на директора на ГД "УТС" да изпълнява функциите му в пълен обем, включително да ръководи НПО. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт за определяне на права на издателя на решението сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. На това основание съдебният акт следва да бъде отменен и при нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и преценка на събраните доказателства. С оглед липсата на мотиви по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на решението (извън приетата нищожност), Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на акта. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение