Решение № 8475 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2018 г.

Решение № 8475 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на М. Я. Л., от гр. Р., ул. "Д. Ч." №..., срещу Решение № 201 от 1.02.2018 г. по адм. дело № 3104/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0329-000195 от 13.10.2017 г. на началник РУП - Р. при ОДМВР П., за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 2 "а" ЗДвП. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му. Ответната страна - началник РУП при ОДМВР П. не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като съобрази данните по делото и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № 17-0329-000195/13.10.2017 г., с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е прекратена регистрацията на л. а. BMW с рег. № РВ 7314 СХ за срок от една година, АС - П. е установил, че на 11.10.2017 г. М. Я. Л. е спрян за проверка от полицейски органи при управление на собствения си лек автомобил в гр. Р.. Направен му е тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като полевият тест е отчел наличие на амфетамин. Водачът е заявявил, че не не оспорва показанията на техническото средство и няма да даде кръвна проба. В съставен протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е отбелязано: начин на шофиране - несигурно, настроение - възбудено, слизане от МПС - нормално, походка - провлачена, изговор - замазано, неясно, очи - зачервени, съмнителни признаци - трептене, безпокойство. Видът на еднократния тест и дадените резултати са посочени в съставения АУАН № 1309 от 11.10.2017 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в който водачът лично е отразил, че е употребил амфетамин преди 7 дни. Образуваното бързо производство по НОХД № 6769/2017 г. по описа на Районен съд - П. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК - управление на лек автомобил след употреба на наркотично вещество - амфетамин е приключило със споразумение от 20.10.2017 г. за ангажиране наказателната отговорност на водача. На 13.10.2017 г. е издадена и оспорената от Луков заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. При установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че употребата на упойващи вещества е безспорно установена, като в конкретния случай показанията на полевия тест не са оспорени и не е дадена кръвна проба. При тези данни, като е приел за обективирана предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП, решаващият съд е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 2а ЗДвП в относимата към спора редакция (ДВ, бр. 77/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година" на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия казус пред АС - П. е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотично вещество - амфетамин. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност. В конкретния случай резултатите от техническото средство, с което е установено наличието на упойващи вещества не е опровергано чрез даването на кръвна проба. От представения към преписката протокол за извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози е установено и въздействието по отношение на субекта - като вид и степен на изява. Поначало изследването цели да установи единствено употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания ефект. Подобна нормативна уредба е възприета в повечето страни от EC, доколкото за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества видът и проявата на ефекта са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява) ефект. По този начин се цели превенция и контрол върху способността на водачите за управление на МПС и е заложен нулевият толеранс в нашето законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотично вещество. Издателят на акта е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание за прилагането на ПАМ, като е цитирал относимата правна уредба. При определяне срока на мярката е съобразил превантивната цел на прилагането й, както и данните за физическото състояние на водача, което съпоставено с обясненията в АУАН, предполага нееднократна употреба. Продължителността на действието на ПАМ е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието, което я прави пропорционална. Заповедта е надлежно мотивирана, като наред с това направената препратка към съставения АУАН удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като от данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка срока на действие на наложената мярка, не се оправдава от фактическа страна. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,