Решение № 3842 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2015 г.

Решение № 3842 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на и. д. кмет на Община Елин Пелин срещу решение № 439 от 27.05.2015 г. по адм. д. № 113/2015 г. на Административен съд София- област, с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 от ЗМДТ при община Елин Пелин, за издаване Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци, по подадено от "Елин Пелин Индустриал" ЕООД искане вх. № М- 03-460/18.06.2014 г. и преписката е върната за разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че решението е недопустимо, тъй като чл. 128, ал. 1 ДОПК не намира приложение относно таксата битови отпадъци, не е предвидена изрично в текста на разпоредбата, като публично вземане, което подлежи на възстановяване по този ред. Органът по приходите е нямал задължение да се произнесе по искането на посоченото правно основание, поради което не е формиран мълчалив отказ. Искането е за възстановяване на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа и други съоръжения, а съдът се произнесъл и относно компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Съдът допуснал процесуални нарушения, като не разпределил правилно тежестта на доказване в процеса. В тежест на дружеството е да докаже, че са налице предпоставки за възстановяване на платената такса, от дружеството не e установено с нарочен акт недължимост на таксата. Неправилно съдът приел, че не се доказва извършването на услугата за всеки от компонентите. Реалното предоставяне на услугата за конкретните имоти е от значение само за първия компонент сметосъбиране и сметоизвозване, в която част кметът не оспорва констатациите в съдебното решение, а за да се изключи таксата за поддържане на депо следва общината да не поддържа депо, какъвто не е случая. Представят се писмени доказателства. Претендира разноски по делото, представя списък на разноските. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото, представен е списък на разноските. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отмени оспорения мълчалив отказ, съдът посочил, че подаденото искане вх. № М-03-460/18.06.2014 г. за възстановяване ТБО до Ръководителя на звено "Местни приходи" на община Елин Пелин, е по реда на особеното производство за прихващане и възстановяване по Глава шества, Раздел I, чл. 128 и сл. от ДОПК и че спорният по делото въпрос е налице ли са недължимо платени суми за такса битови отпадъци от жалбоподателя, подлежащи на прихващане/възстановяване по реда и в производството по чл. 128 и сл. от ДОПК. Изложил съображения, че до имотите е проектирана, но не е изградена улица и не е осигурен автомобилен достъп. През процесния период не са били осигурени съдове за съхранение на битови отпадъци в близост до имотите и такива липсват към настоящия момент. Приел представените писмени доказателства, удостоверение от кмета на община Елин Пелин изх. № 02-6737/27.01.2012 г., удостоверение от кмета на община Елин Пелин изх. № з 02-970/26.10.2011 г., и удостоверения от 2011 г. и 2012 г., издадени от сметоизвозващото за територията на община Елин Пелин дружество "АЕС-Х" ООД в подкрепа на извода, че по отношение на процесните имоти не са престирани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Изложил мотиви, че е без значение в процесния случай дали внесеният от дружеството размер на сумите за ТБО е законосъобразно определен от административния орган, на база количеството на битовите отпадъци. Правилно административният съд е достигнал до извода, че искането е основателно, в частта за недължимо платени суми за такса битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване и неправилно относно таксата за поддържане на депо. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Предвид изложеното, служителят на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане или възстановяване, В чл. 129, ал. 4 от ДОПК е посочено, че възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой, следователно разпоредбата е приложима за възстановяване на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Сумите са внесени доброволно и не е издаден акт за установяване на задължения, не е издаден и административен или съдебен акт който установява, че ТБО не се дължи. С подаденото искане за възстановяване се твърди, че са недължимо платени, основание по чл. 128, ал. 1 ДОПК и с отказа за възстановяване се формира административен акт, с който се приема, че ТБО е дължима, поради което подлежи на съдебен контрол. Искането за възстановяване на ТБО вх. № М-03-460/18.06.2014 г. е за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2012 г. относно компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо. В него е посочено, че ТБО неправилно е била определена на пропорционална основа. Внесената от дружеството ТБО за процесния период е била определена на база отчетна стойност. Същевременно с влезли в сила Решение № 10912 от 26.07.2011 г. / по адм. д. № 11940/2010 г./ на Върховния административен съд/ и Решение № 463 от 11.01.2013 г. / по адм. д. № 11251/2012 г./ на Върховен административен съд на РБ са отменени разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 2 и чл. 17, т. 2 от Наредбите за определяне на таксите и цените на услугите, на ОбС Елин Пелин и действали за съответните периоди 2009 г. - 2010 г. и 2011 г. - 2012 г. В решенията ВАС е приел, че определянето на размера на ТБО за недвижими имоти на предприятия на база отчетната стойност на имота /а не на база количеството на отпадъците/, е незаконосъобразно и противоречи на ЗМДТ. Според подателя на искането с обратна сила е отпаднала дължимостта на ТБО, определена на база отчетната стойност на имота, а на база количество битови отпадъци такса не се дължи, тъй като услугите не са предоставяни. По силата на отменителните съдебни решения, ТБО за имотите, собственост на дружеството за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2012 г. следвало да се дължи в размер, определен на база количеството на отпадъците, което означавало, че количеството може да бъде определено съобразно вида и броя на съдовете и честотата на използването им. Доколкото в имотите не били кумулирани отпадъци, съответно в тях нито в близост до тях, община Елин Пелин не била разположила каквито и да е съдове и не била оказвала услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО не била дължима. Размерът на ТБО за имотите определен на пропорционална база и възлизащ на 45893.49 лв. бил внесен ефективно от дружеството за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2012 г. по сметка на община Елин Пелин и се явявал недължимо внесена сума, която следвало да бъде възстановена. Всъщност ако услугите не са предоставяни не се дължи такса ТБО и на определена от общинския съвет база отчетна стойност. С влязло в сила на 26.07.2011 г. решение по адм. дело № 174/2010 г. по описа на Административен съд София - област е отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин, приета с решение № 468 по протокол № 20 от заседание на Общински съвет /ОбС/ Елин Пелин, проведено на 18.12.2008 г. С отменения текст на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елин Пелин, приета с решение № 468 по протокол № 20 от заседание на 18.12.2008 г. на ОбС Елин Пелин, е регламентирано, че таксата за битови отпадъци за жилищни и вилни имоти се определя като промил от отчетната стойност на активите - за юридическите лица. С влязло в сила на 11.01.2013 г. решение по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, са отменени разпоредбите на чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Елин Пелин, приета с решение № 1246 по протокол № 47 от заседанието на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 16.12.2010 г., влязла в сила от 01.01.2011 г. Това съдебно решение е влязло в сила на 11.01.2013 г. след периода за който е поискано възстановяване на ТБО, поради което е неотносимо. Касационният жалбоподател и. д. кмет на Община Елин Пелин обжалва изцяло решението на административния съд, но заявява, че не оспорва констатацията относно непредоставянето на услугата по компонента сметосъбиране и сметоизвозване, неоснователни са доводите на ответната страна, че в тази част решението на административния съд е влязло в сила. Следователно не е спорно между страните, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна за имотите на дружеството през процесния период. При това положение правилни са изводите на съда, че таксата за поддържане сметосъбиране и сметоизвозване заплатена за имотите за процесния период се явява недължима, в тази част постановеното съдебно решение следва да остави в сила. Съгласно чл. 71, ал. 3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите от отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съдът не е изяснил налице ли е депо за да установи правилно дали се дължи такса за поддържане на депо. С касационната жалба са представени доказателства от които е видно, че общината в процесния период е участвала в поддържането и експлоатацията на депо Горна Малина, по фактурите е заплащала разходи за депониране и поддържане на битови отпадъци в депо за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., поради което таксата за поддържане на депо се дължи от дружеството, отказът да бъде възстановена тази такса се явява правилен, а решението на съда, с което в тази част отказът е отменен - неправилно, поради което в тази част съдебното решение следва да се отмени. Неоснователни са доводите на ответната страна, че съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата мълчалив отказ по искане вх. № М-03-460/18.06.2014 г. за възстановяване ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на депа за битови отпадъци. Независимо, че е изложил мотиви и относно таксата за поддържане на териториите за обществено ползване, която не е предмет на искането за възстановяване на ТБО, съдът се произнесъл относно мълчаливия отказ по искането за възстановяване на ТБО. От страна на жалбоподателя са представени доказателства за разноски по делото в размер на 2000 лв. адвокатско възнаграждение, а от страна на "Елин Пелин Индустриал" ЕООД - за разноски по делото в размер на 968,14 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък. С оглед изчисленията в заключението на вещото лице за целия период, такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо са в съотношение 85 % и 15 %, поради което в това съотношение ще се присъдят разноски по съразмерност и компенсация в полза на дружеството в размер на 523 лв. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение